Разцъфнала в предпролетна прекрасност,
магнолия прекършена на две,
нощта погали с ароматната изящност
и едно поуморено влюбено сърце.
Едва ли има по-красива
кръговратна тъжнота -
в целувка сляти
пробуждане, напускащо света
и тишината в бисерна сълза.
Сам си и си жив, а ти се иска още по-силно да усетиш, че живееш, дори и по малко странен начин... с широко отворени очи, но в мъглата...
Огледай се в синевата
на ирисите ми дъждовни.
Ще поваля.
Нали на хоризонта
някъде изгряла е дъгата.
Дали да знаеш искаш
цвят кой съм.
И защо.
Загадка съм без ключ отдавна,
в парче от слънцето след дъжд,
в малко, само наше време.
Скъпоценно. За двама.
И дано
се повтори дъгата недавна...
Сам си и си жив, а ти се иска още по-силно да усетиш, че живееш, дори и по малко странен начин... с широко отворени очи, но в мъглата...
Ти си ми биле - коприва,
така те наричам.
Хем жилиш до болка,
хем с грижа лекуваш.
Плевел си, отдалеч те тъгувам.
Цвят красив, ако до мен си.
От стеблото ти нишки ще преплета,
като прегръдка.
От корена жилав отвара за цяр ще отпия.
Студено ли ти е, нежив си - суха слама.
Пролет огрее ли, възраждаш се...
И защото те обичам.
Колкото за двама.
Сам си и си жив, а ти се иска още по-силно да усетиш, че живееш, дори и по малко странен начин... с широко отворени очи, но в мъглата...
Сълзата си превърнах в бисерче от стара раковина
прелях небето твое в моето море.
И птица съм, и лодка съм -
с весла от горест и криле...
Летя и все греба натам,
където се топи тъгата ми
от слънчева лавина.
Сам си и си жив, а ти се иска още по-силно да усетиш, че живееш, дори и по малко странен начин... с широко отворени очи, но в мъглата...
Прегаря лятото
и залези замръкват все по-рано,
към заник криволичи пътят отреден,
сама съм с ятото,
почти безкрило, в полет уморен.
Но не ми липсва капка суета
за минутка на слава,
в няколко пръски изискан парфюм...
А ако ми кажеш: "Пак си хубава" -
изпълваш деня ми с цветя...
Сега не искам на ум,
и не да шептя -
щастливо на глас ще чета
тази драскотина от живота ми
по твоята добра ръка.
Сам си и си жив, а ти се иска още по-силно да усетиш, че живееш, дори и по малко странен начин... с широко отворени очи, но в мъглата...
За всеки пристига с остра коса,
онази озъбена, грозна - Смъртта
и винаги има много лица,
прекършва животи, посича сърца,
накланя везните със злост към страха.
Безумни лакеи и пращат писма,
невинни изкупват алчна вина...
Не идвай, загробнице,
преди нас за деца!
Сам си и си жив, а ти се иска още по-силно да усетиш, че живееш, дори и по малко странен начин... с широко отворени очи, но в мъглата...
Ще ни съпътства през цялата Светла седмица хубаво пролетно време с разнообразни метеорологични проявления. Ще има както периоди на превалявания, така...