Как да постъпя?

[Sman]

Единият вариант е да се правиш на три и половина - при мен не работи, но много народ точно така действат и след време, душманина си намира друга жертва и те оставя намира.
Втория е, да и теглиш майната - любимият ми. Не съм се намерил на улицата и никой няма право да се държи с мен така, както аз не се държа с него.

Братле, за мен най-полезния метод е - тегли ѝ майната на тая к*чка ..

[beggginer]

Изтрит пост.

кой ме модерира и кво бях написал?

[Diananet]

Изтрит пост.

кой ме модерира и кво бях написал?

Сега следва дълго и мъчително възстановяване на спомените. Ползвай "ергенските запои" като наръчник.

[beggginer]

@диананет - аз си спомних, в последствие, но самия факт ме подразни. Всъщност, толкова ме подразни, че искам да отворя дискусия по темата. И не става въпрос за моето его или нарушаване на правилата на форума / употреба на неприличен език. Става въпрос за неправилна употреба на цензура и как това е в ежедневието ни. Но се страхувам, че отворя ли темата, използвайки аргументите които имам, ще дам повод за нова брадва - този път по-премерена и вероятно напълно нужна.

Но нека не спамим повече темата на този искрен потребител, споделил истинска тревога от всекидневието си.

За да не съм съвсем оффтопик, ще посъветвам автора да се държи! Ние сме с вас, чувствали сме същото, преглъщали сме сълзите. Всичко минава с времето! Дръжте се!

[Zeroadhesion]

Да ви се оплача, мили съфорумци... :плач: От вас винаги съм намирала утеха и подкрепа!

От известно време съм подложена на психически тормоз от пряката ми шефка - не зная на какво се дължи, търся обяснение /"натопили" ме някой, нещо аз ли съм я провокирала/, но преди беше любезна, а сега едва ли не ме използва за боксова круша - крещи ми с повод и без повод, унижава ме пред колегите, които само се подсмихват и едва ли не ме съжаляват и всичко това ми се отразява много зле. Мисля, че с нищо не съм го заслужила, защото си върша работата отговорно и качествено, но нейното лошо отношение е факт. Просто женска злоба ли е, какво ли е, не зная...Непрекъснато ме излага пред хората, при всяко влизане в стаята ме изправя на нокти и се разтрепервам.

Моля да ме посъветвате как да постъпя в тази ситуация, има ли смисъл да разговарям с нея, какво да правя??? Доверено лице е на собственика и няма шансове да търсязащита. Иначе другият вариант да напускам посред зима и да търся нова работа, а като зная пък как трудно се намира, може и да продължа да ме използват за боксова круша!

Ако бях аз, щях да избирам между 2 варианта:

- Да започна да ѝ викам по същият начин и да защитавам позицията си, демонстрирайки слаба заинтересованост, дали ще остана на този пост - което граничи със сигурност във възможностите ти - при този вариант е възможно да бъдеш уволнена.

- Да започна да ѝ задавам спокойно и любезно въпроси защо ми държи подобен тон, да ѝ задавам уклончиви, странични въпроси от рода, дали всичко е наред със самата нея и за какво по-точно ми крещи и при отправените обвинения към начина ми на работа (и евентуално държанието), да се защитя с чиста съвест, казвайки истината - при този вариант, ако си изиграеш добре картите и си си свършила добре работата, ще я затапиш.

Не, че оправдавам постъпката на твоята шефка, но за да започне да крещи... като за начало се старай да вършиш работата си безупречно и тогава ще имаш смелост и причина да защитаваш позицията си по начините, описани по-горе от мен. Аз лично никога не бих тръгнал да крещя (първи) на моите подчинени, дори и да са сгафили много сериозно. Няма непоправими неща. Ако пък са се осрали - ми нали затова са уволненията. Защо трябва да се крещи? Някои мениджъри действат на принципа: Ако ти имат страха, то тогава ще те слушат и ще работят на 100% за теб.
Истината е малко по-различна, има 3 варианта. Твоите служители:
- Да те уважават като човек и ръководител
- Да им плащаш много добре
- Да ти имат страха - този вариант работи най-зле.

В твоят случай явно си изгубила авторитет - старай се да го поддържаш на следващото си работно място (на каквато и позиция да си) и недей да се оставяш да ти се качват на главата. Има много долни хора, които винаги ще използват възможността да те постъпчат, ако им позволиш.

Всичко това може да ти звучи прекалено лесно така като ти пиша и си признавам - има уловка. Искам да спомена нещо важно - в нашият клон на фирмата сме около 20 човека и 18 от тях сме мъже. Това създава много по-спокойна работна обстановка. Работил съм и със жени, но тогава змиярника е нива над допустимите граници и нещата излизат извън контрол, за съжаление. Също така съм разговарял по темата с двете ми колежки и двете са единодушни в удовлетворението си, че не работят в шибан змиярник - и те имат горчив опит с бивши колежки.

[Freyja]

Първо разучи това-онова, изчакай и в никакъв начин не действай прибързано. Особено ако работата ти носи поне частично удовлетворение и е добре платена.

Бая частично ще е това удовлетворение,не мислиш ли?
Колко добре платена трябва да е една работа,за да търпиш тормоз и унижения ежедневно...

[Жopkaта]

Изтрит пост.

кой ме модерира и кво бях написал?

Дейба, и аз се чудя кво си написал, та са те модерирали

[Hrisi73]

Здравейте и благодаря много на всички, които ми отговориха! При първа възможност ще се опитам да говоря с нея, макар че не зная как точно ще го направя - "както се казва ни се води, ни се кара", ако правилно използвам израза. Както споменах, ползва се с огромно доверие от страна на собственика и това й дава сила да си превишава правата. Обичам да работя качествено, държа на детайлите и това е едно от нещата, които мисля, че е дразнят. Странно е, но и по нейни реплики съдя че е така.
Тази седмица, слава богу, е в отпуска. От другата седмица ще видя как ще бъде, ако няма промяна, ще постискам още зъби и ще се оглеждам за нова работа. Тази работа я намерих от сайт за работа и мисля, че колкото и да си съвестен, ако няма кой да каже добра дума за теб, е "кауза пердута".

[Mozo]

Да, понякога просто си има боклуци

[Freyja]

Обичам да работя качествено, държа на детайлите и това е едно от нещата, които мисля, че е дразнят. Странно е, но и по нейни реплики съдя че е така.

Никак не е странно даже.Посредствените хора,издигнали се благодарение на връзки и приятелства,веднага надушват по-кадърните от тях и всячески започват да им пречат.

Тази работа я намерих от сайт за работа и мисля, че колкото и да си съвестен, ако няма кой да каже добра дума за теб, е "кауза пердута".

Работата ти сама би трябвало да говори за теб,но тук нещата понеже стават с ходатайство,рядко има примери за фирми с качествено ръководство и служители.И те обикновено не са български.

[Hrisi73]

Именно! :плач:

Тази работа я намерих от сайт за работа и мисля, че колкото и да си съвестен, ако няма кой да каже добра дума за теб, е "кауза пердута".

Работата ти сама би трябвало да говори за теб,но тук нещата понеже стават с ходатайство,рядко има примери за фирми с качествено ръководство и служители.И те обикновено не са български.[/quote]

[Freyja]

Именно! :плач:

Виж,изобщо не се ядосвай. Търси си друга работа,отиди на борсата ако можеш,и изобщо гледай да избягваш положения,в които се чувстваш смачкана.Няма на света заплата,която да компенсира чувството на неудовлетворение от работата поради една или друга причина.Все пак на работното място прекарваш минимум 8 часа на ден-напълно достатъчно да скапе останалата част от денонощието,ако там не ти е добре.
Изобщо не съм привърженик на "частичната удовлетвореност"/даже според мен такова жЮвотно нЕма/и в момента в който работата започне да краде от съня ми,нервите ми,настроението ми и пр.,значи е време да си ходя.Сменила съм много работи/тепърва ще сменям със сигурност/ и не правя компромиси с вижданията си,как трябва да се работи.Напускала съм работа с висока заплата,за два пъти по-ниска,ама пак ми е било добре защото на следващият ден,съм отивала с желание на работа.Така че...горе главата.Винаги има какво да се работи.

[Hrisi73]

Абсолютно съм съгласна!!!

Именно! :плач:

Виж,изобщо не се ядосвай. Търси си друга работа,отиди на борсата ако можеш,и изобщо гледай да избягваш положения,в които се чувстваш смачкана.Няма на света заплата,която да компенсира чувството на неудовлетворение от работата поради една или друга причина.Все пак на работното място прекарваш минимум 8 часа на ден-напълно достатъчно да скапе останалата част от денонощието,ако там не ти е добре.
Изобщо не съм привърженик на "частичната удовлетвореност"/даже според мен такова жЮвотно нЕма/и в момента в който работата започне да краде от съня ми,нервите ми,настроението ми и пр.,значи е време да си ходя.Сменила съм много работи/тепърва ще сменям със сигурност/ и не правя компромиси с вижданията си,как трябва да се работи.Напускала съм работа с висока заплата,за два пъти по-ниска,ама пак ми е било добре защото на следващият ден,съм отивала с желание на работа.Така че...горе главата.Винаги има какво да се работи.

[beggginer]

Ей тоя работлив народ, български.. Цена нямаме! Намирам се в сърцето на банковия център на Лондон в момента. Веднъж на високосна година се случва (тази нали е такава), но миналата седмица срещнах българско име сред участниците в мелачката за пари. Млад финансист - браво!

А за жените с накърненено достойнство в темата - сами сте се поставили в тази ситуация. Всеки сам определя правилата, още от интервюто и първите контакти с колегите. Фрея - никак не си глупава. С какъв акъл ги мислиш тия работи - никога не се примирявай с това, което ти се дава. Искай повече от живота.

[Freyja]

С какъв акъл ги мислиш тия работи - никога не се примирявай с това, което ти се дава. Искай повече от живота.

Ох,златния ми той... Накрая я докарваш до "Рецептурна книжка на хронично болния"от НЗОК,така или иначе.Добре е това да не се случи преди да си навършил поне 40...