Моя път към Ханаан (есе)

[Mozo]

Моят път към Ханаан
(ЕСЕ)
Върнем ли се назад във времето,виждаме върволици от хора,които вървят през пустинята и търсят своя Ханаан.Четирдесет годишното пътуване на евреите през пустинята надраства рамките на библейската история и се превръща в символ на вечното човешко пътуване през пустинята на собствения му живот в търсене на щастието.
Начело върви мъж и им показва пътя.
Това е Мойсей.Той води своя народ към обетованата земя.Пътят е тежък,изпълнен с глад и жажда,болести и смърт.Често,отчаяни,евреите са готови да се върнат към робството, но с вярата си Мойсей им помага да вървят наред.
В своята история всеки народ преминава през препятствия и колебания.Не винаги подкрепата на съдбата е за по-добрия.Пътят на народите към свободата и независимостта им изисква дълъг период от време, защото родения в робство в повечето случаи умира като роб т.е никога не е свободен.
Представяйки си всичко това, аз се питам:Имам ли и аз свой Ханаан? Къде е той ? По кой път да тръгна за да го намеря?
И разбирам, че Ханаан е моята цел в живота, моето щастие, моят живот.А пътят ми към него,е моят път в живота.А такъв път няма.Трябва сам да го създам като вървя напред.Защото не съществуването на Ханаан, а откриването му има значение.Пътят на дирене,лутане,на заблуждаване,на отгатване...
И дори несполуките да се обърнат срещу мен, ще остане чудесното усещане, че съм пътувал към своя Ханаан – истински или измислен.
Мисля, че в мен са заложени качества като целеустременост, издръжливост, упоритост, твърдост и аз трябва да ги изпозлвам по най-добиря начин по пътя към щастието си.Ще се стремя да се самоусъвършенствам, за да достигна мечтите си.
Ние сме малди хора.Не сме деца, но не сме и възрастни.Ние сме любопитни, все още безгрижни, жадни за радост и обич.Открити сме към всичко ново.Затова, тръгвайки от семейството и училището, трябва да използваме всичко хубаво, което ни предлага животът, за да вървим напред и да намерим своя Ханаан.

Целият материал: