Влияние на масовите комуникации за социализацията на детето от предучилищна възраст

[Mozo]

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„Св. Св. Кирил и Методий”




ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ




Анализ на тема:

„Влиянието на масовите комуникации за социализацията на детето от предучилищна възраст.”





студент: Преподавател:
Мария Антонова Илиева проф. д-р. Божидар Ангелов специалност – ПНУП
Фак. № 435



Велико Търново
2008


В ежедневния език под комуникация се разбира размяна на съобщения между хората, предаване на послания с помощта на език, писмо, мимика, жестове, картина, тон, предаването може да бъде лице в лице или чрез технически средства за пренасяне и съхранение върху хартия или по електронен път. Процесът на предаване на съобщения е комплексен поради това комуникацията се разглежда от редица науки в различни перспективи. Такива науки са социологията, психологията, политологията, педагогиката, лингвистиката, информатиката и др.
Комуникация е възможна тогава, когато най-малко двама души насочват взаимно един към друг комуникативните си действия или се държат комуникативно един спрямо друг. Въпреки взаимните усилия може фактически да не се стигне до комуникация т.е. информацията не стига до получателя (не владеене на езика, на който се съобщава информацията; шумове, които пречат и т.н.).
Комуникацията винаги е опосреден процес. Тя се нуждае от опосредяваща инстанция, от фактически носител на съобщението, от медия. Медията е материална обвивка на нематериални съдържания с нейна помощ значенията се споделят. Медията е транспортиращо средство, тя транспортира предназначените за предаване значения. Основната медия е езикът, друг посредник са мимиките и жестовете, медии са и техническите помощни средства, с които непрекъснато ни снабдява нашето индустриално общество.
Според Прос съществуват първични, вторични и третични медии:
- “Първични медии” – медиите на човешките елементарни контакти (език и невербални инстанции за опосредяване – влокални и визуални канали)
- “Вторични медии” – средства, които изискват предаващият да има уред за произвеждане на съобщението, но на получателят уред не му е нужен (от димни сигнали до книги, плакати, листовки, вестници)
- “Третични медии” – всички средства за комуникация, към които принадлежат технически предавател и технически приемник (телефон, факс, телевизор, компютър и т.н.)
Тъй като светът днес е изключително сложен и многолик човек има нужда от посредник, който да позволи опознаването на заобикалящото го. По този начин на медиите се делегира огромна власт – те са регулатори на обществени отношения, те могат да манипулират действителността, не случайно са наречени четвъртата власт.
За всеки от нас е ясно, че въздействията на медиите са променливи величини и те са обусловени от множество фактори. На пръв поглед въздействието зависи от съдържанието на посланията, от навиците на публиката и пр. Въздействие в широк смисъл обхваща процесите на поведение и преживявания на човека, който е възприемащ в полето на масовата комуникация. Не всяко въздействие води до промяна в поведението.
Въздействието върху един индивид зависи от съдържанието на посланието и от достоверността на комуникатора, от личността на възприемащия и от условията на възприемане.
Чрез информацията човек осмисля заобикалящия го свят, вниква в същността на нещата и явленията, изгражда ценностната си ориентация и установява социалната си позиция в обществото.
Информацията го съпровожда през целия му живот, но не случайно детството се определя като най-активния период за търсене на информация. Това е свързано с нервно-психическото развитие на пет-шест годишното дете.
Любознателността определя познавателното отношение към действителността, желанието да се получи по-богата и по-разнообразна информация било за нови неща или подробности за това, което вече знаят.
Получаването, преработката и съхраняването на информацията при човека се свързва с два процеса – възпитание и социализация.Дейностите, които се извършват в хода на тези процеси се интегрират и образуват система, която функционира, като производна на психо-социалния статус на личността и същевременно, като причина за изменението на този статус. „А за това е необходимо общество, като висша система, способна да натрупва информация и да я предава на своите членове.” /Н. Амосов. Моделирование мишления и психики. Москва, 1975/ Но в същото време масовите комуникации оказват все по-голямо влияние върху духовното битие на хората.
Социолози и педагози от Германия и Франция се занимават с проблемите за влиянието на средствата за масова информация и телевизията върху поведението и нарастващата престъпност между тийнейджърите, върху повишената им агресивност. Психолозите в Италия разглеждат проблема за обществено-идеологическата функция на комиксите и пр. /М. Андреев. Проблеми на педагогическата социология. София, 1976/ Така френския социолог Ж. Фридман определя четири сектора на изследване в сферата на масовите комуникации:
1. Изучаване на отношението между масовите комуникации и обществото, в което се развиват;
2. Изучаване на ефекта на въздействие на средствата за масова информация;
3. Изучаване на ролята, функциите и потребностите, които те обслужват;
4. Изучаване на съдържанието и средствата на масовите комуникации.
Влиянието на средствата за масова информация пораждат явления, които заслужават по-сериозен анализ, особено, когато се отнася за въздействие върху детската личност. Интересно е да се проследи как детето участва в този процес, който улеснява социализацията, и в същото време е неин продукт, а именно тяхното комуникационно поведение. Факт е, че масовите комуникации наред с другите фактори, като семейство, училище, връстници и пр. участват в т. нар. „първична социализация”, обхващаща периода на детството и юношеството. Но това означава „да се разкрие тяхното специфично действие сред останалите фактори, за да се покажат механизмите на социализацията, основните компоненти на процеса на научаване, мотивация, познавателни операции, социална дейност и т. н.” /Вл. Кунчев. Масови комуникации и личност. София, 1979/ страни на процеса, които не са разработени.
В предучилищна възраст детето навлиза в първите социални групи . Тогава започва формирането на личността , което е дълъг и многофазен процес, който се разгръща неравномерно в зависимост от особеностите на „усвояването на ролите и смяната на позициите на детето в обществото”/Б. Ананьев. Избраные психологические трудьй. Москва, 1979/ Разбирайки социализацията на личността посредством масовите комуникации, като процес „чрез който се постига формиране, изменение на ценностните ориентации, мирогледа, нагласата на индивида или засилване на съществуващите интереси, потребности, идеали, цели и т. н./ Вл. Кунчев. Масови комуникации и личност. София, 1979/ е необходимо да се подчертае, че масовите комуникации влияят върху останалите социализиращи институции, които с развитието на детето остават относително автономни.
От тук следва да открием връзката между масовите комуникации и другите, характерни за предучилищна възраст социализиращи фактори, за да се направи извода за социализиращия ефект на масовите комуникации върху детето.
Водещата дейност в предучилищна възраст е играта. „Играта е много важна за социализацията, тъй като при нея шаблоните на поведението започват да кристализират в добре организирани значения и роли” /Т. Шибутани. Социальная психология. Москва 1975/ Разнообразието от социални роли, които детето изпълнява в процеса на игровата дейност, разширяват познанията му за околната среда и повишават социалната му култура. Характерът на детските взаимоотношения в играта, които са основата за обществено поведение е важно условие за осъществяване на социализацията.
Информацията, която обслужва обществото и участва в управлението на обществените процеси е социална информация. Тя обхваща отношенията между хората, потребностите им и интересите. В същото време научните разработки доказват социалната същност на играта, появяваща се на даден етап от икономическото и културно развитие на обществото /Д. Б. Елконин/
Социалната потребност от общуване най-ярко се проявява и развива в сюжетно-ролевите игри. „Социалната функция на играта е свързана и с потребността от нови впечатления”/Л. И. Божович. Формирование личности в колективе. Москва,1971/ т. е. за да се развива играта, като дейност детето трябва да получава и използва социалната информация. Главното в играта на детето, според Д. Б. Елконин е ролята, която то изпълнява, тя е „централният момент, обединяващ всички останали”/Д. Б. Елконин. Психология на играта. София,1978/ В хода на осъществяването на ролята се преобразуват действията на детето и неговото отношение към действителността. Характера и основното съдържание на ролите, които се реализират посредством игровите действия се определят от социалната информация. Д. Б. Елконин стига до извода, че „съдържание на разгънатата, развита форма на ролевата игра е не предметът и неговата употреба или изменение от човека, а отношенията между хората, осъществени чрез действия с предмети: не човек – предмет, а човек – човек./Д.Б. Елконин. Психология на играта. София,1978/
На базата на този извод се разкрива връзката между двата социализиращи фактора – масовите комуникации и играта. От характера на информацията зависи и поетата от детето роля. За да възникне играта е необходима социална информация. Децат извличат информация за своя опит от много източници, както социални, така и несоциални. Прекият опит с обкръжаващата действителност осигурява на детето информация, главно познавателна, по отношение на предметите и социална, която дава съдържание на ролите. „Носител на сведенията при социалната информация е всеки предмет или процес, който отразява в себе си някакви признаци на обект от обществената действителност, и от оная част от природата, която обществото е въвлякло в своята практическа дейност” /Ел. Николов. Телевизионното общуване. София,1975/
Масовите средства за комуникация са специфична система за събиране, създаване, предаване и възприемане на социална информация, целяща подобряване на социалната организация на обществото. Тук е връзката между средствата за масова комуникация и играта, като фактори за социализацията в предучилищна възраст. Играта е социална по съдържание , защото се опира на социалната информация, която детето търси и пресъздава в ролите.
Според М. Форверг механизмите на социализацията са:
1. Подражание
2. Идентификация
3. Инструктиране
4. Ръководство
Н. Крупска свързва подражанието със „слабостта на интелекта на детето”. То е жизнена необходимост за конкретният етап на развитие и има подчертано значение за играта. Л. С. Виготски също отбелязва, че подражанието е важно за играта по отношение на връзката му с „мнимата ситуация”
Н. Витанова разглежда подражанието между децата в играта в процеса на общуването им.
М. Форверг, отбелязва, че някои социални идеи получават бързо разпространение, ако не са изложени абстрактно, като теоретични положения, а са закрепени за конкретна личност, т. е. хората са склонни да се отъждествяват с любимите си персонажи, да подражават. „Детето не претворява никога отделно конкретно действие на лица, чиято дейност пресъздава. То претворява някои характерни действия, като не подражава, а предава типичното, общото”/Е. Петрова. Играта и нравственото формиране на детската личност. София,1975/ т. е. мнението на Н. Крупска се отнася за даден етап от развитието на детето, при който подражанието играе роля главно за овладяване на знания, а не толкова по отношение хода на играта. Поетата от детето роля ще се поддържа докато не е напълно изяснена т. е. има липсващо звено, което би допълнило цялостната й характеристика. Изпълнението на ролята се свежда до реализацията на действия, свързани с нея, а логиката на тези действия се определя от живота т. е. тяхната последователност в реалната действителност.
Социализиращият ефект от взаимодействието между тези фактори се изяснява от получаваната от детето социална информация от средствата за масови комуникации и използваната в играта. Детето ще използва информацията, когато изпитва потребност от това и ще възприема само тази информация, която представлява интерес за него. Когато отделни деца, пресъздаващи определени роли, не разполагат с необходимата социална информация, т. е. в ролите няма „липсващо звено”, играта не може да се развива и обогатява. Получава се застой. Вътре в играещите групировки се изчерпва информационната ценност на всеки отделен член на групата, а това довежда до индивидуална изолация.
При социализацията си детето се съотнася не само с едни или други социални роли, но и с абстрактно-персонифицирани представи, които са в съответствие с неговите ориентации и в същото време то постоянно уточнява своите позиции, отъждествявайки се с групата. Когато детето е в невъзможност да провери своето мнение, то попада в информационна зависимост от другите деца, обикновено лидерите, които са носители на социална иновация, благодарение на възможностите им да черпят социална информация от средствата за масови комуникации.
Продукцията на средствата за масова комуникация се „консумира” от всички контингенти подрастващи и не винаги е предназначена за тях. Това понякога поражда сложни ситуации с неблагоприятен ефект.
Например:Как телевизията влияе на децата? Колко време прекарват пред екрана? Какво е съдържанието на гледаните телевизионни програми?
Телевизията завладява детското съзнание с интересни цветни картини, придружени с разнообразни звуци. А родителите не обръщат достатъчно внимание какво гледа детето им и колко време е съсредоточено в малкия екран? Насилието, показвано по телевизията е един от най-силните фактори, чрез които се поражда агресия в детската психика. Това е резултат от желанието им да имитират някой добър персонаж, който нерядко се бие, рита и хапе. Децата пряко се влияят от кървавите сцени, кръвожадните чудовища и природните бедствия показвани, както във вечерните новини и филми, така и в шоу програмите. Тези кадри могат да ги травмират и да ги накарат да се чувстват уязвими.
Телевизията поражда и още един проблем, касаещ здравословното състояние – затлъстяването. Не само многото часове прекарани пред телевизията пречат на нормалното развитие на детския организъм, но и начина на хранене е нездравословен. Най-често подтиквани от рекламите, децата похапват чипс, пържени картофки, бисквити и шоколад без да си набавят нужните хранителни минерали и витамини, като тези храни стават предпочитаната закуска.
Много детски защитници смятат, че образователните програми не са най добрия начин за стимулиране на децата да се развиват. Програмите са твърде много и децата прекарващи времето си пред екрана не се упражняват да четат или да се социализират. „Децата, подражавайки на героите, оформят нови игри, чието мотивиране не е дошло от междуиндивидуалното общуване, а от самият факт, че в предходният ден вече са били приобщени към събитията, показани по телевизията.”/Вл. Кунчев. Масови комуникации и личност. София,1979/
Играта е форма за организиране на детското общество, живеещо като самостоятелен, самодеен колектив, в което отделният член обективно съдейства за изменяне структурата на групата и приемането на роля не може да се определя, като „безсъзнателно подражание на други хора, които са значими за детето”/В. Г. Афанасьев. Социальная информация и управление обществом. Москва,1975/, но информационната претовареност поражда това противоречие. Детето няма време и възможност да обмисли мотивите на поведение на героите от видеофилмите, видеоигрите и пр., с които е „заливано” в настоящия момент. Вътрешната същност на играта – да се пресъздадат отношенията на хората, отношения скрити в действията, в типичните черти на поведение не е нарушена. Не е нарушена и връзката „масова комуникация – личност”, но информационната вълна, като че ли води до нарушаване на взаимоотношенията в играещия детски колектив и до отричаното „безсъзнателно подражание” на „екшън-героите”.
Тук се налага извода: за да не се нарушават механизмите на социализацията изброени по-горе другият социализиращ фактор - семейството, трябва да опазва детето и крехката детска психика от излишната информационна претовареност, за да се избегне конфликта между сензорната и социална информация.
Влиянието на средствата за масови комуникации върху социализацията на децата от предучилищна възраст се отразява най-ярко върху играта. Играта, като водеща дейност в предучилищна възраст е изцяло анализирана от педагози и психолози и единодушното мнение е, че тя е необходимо да бъде ръководена. Същото се отнася и до влиянието на средствата за масови комуникации: то трябва да бъде дозирано, съобразно спецификата на развитието на детето, за да има благоприятен социализиращ ефект.