Коя е книгата,за едно дете?

[killer_girl]

"Емил от Льонеберя" и "Карлсон, който живее на покрива" на Астрид Линдгрен, Приказки на братя Грим, Приказки на Шарл Перо, "Ласи" на Ерик Найт, "Моят прадядо и аз" на Джеймс Крюс, "Конникът без глава" на Майн Рид, "Клетниците" на Виктор Юго, "Чернишка" на Емилиян Станев, "Пет приказки" на Валери Петров.

[spanian]

На Емилиян Станев забравихме "През води и гори", "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада" - Ено Рауд, "Приключенията на Лукчо", "Приказки по телефона" – Джани Родари, всичко на братя Грим и др.

[Zeroadhesion]

Като малък си спомням, че Жар-птица ми хареса.

[Жорката]

Офтопик:

"Карлсон, който живее на покрива"

Карлсон го предпочитам в комплект с Енгелсон

[spanian]

Офтопик:

Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев:
- Добрутро, Леонид Илич!
Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия.
- Това съм аз, Карлсон.
- Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев.
- Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги!
- Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?

[angelche]

Малкият принц, Пипи дългото чорапче, Аничка Дребосъчето и сламеният Хуберт, Дребосъчето - Писма от моята мелница, Патиланско царство...

[killer_girl]

Офтопик:

Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев:
- Добрутро, Леонид Илич!
Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия.
- Това съм аз, Карлсон.
- Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев.
- Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги!
- Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?

Офтопик:

Децата ще са доволни и без Енгелсон.

Ето друго, което винаги ми е било интересно. Понеже и сега обичам приказките:



Препоръчвам това.

[Zeroadhesion]

Oooo, за малко да забравя: на по-малките дребосъчета: Барбароните!

[Жорката]

Офтопик:

Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев:
- Добрутро, Леонид Илич!
Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия.
- Това съм аз, Карлсон.
- Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев.
- Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги!
- Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?

Офтопик:

Децата ще са доволни и без Енгелсон.

Ето друго, което винаги ми е било интересно. Понеже и сега обичам приказките:



Препоръчвам това.

Във втори доколкото помня нямаше батални приказки, обаче пък първи том беше невероятен. По-нагоре съм препоръчал 3-ти и 4-ти.

[kakavida]

Най-забавните истории за народния шегобиец Хитър Петър, в които с много хумор са осмени редица човешки недостатъци - като алчността, скъперничеството, надменността, мързела, малодушието, глупостта, желанието да се придобие нещо даром.Герой от българския фолклор, “роден” от анонимни автори на народни умотворения, в период когато трудовият човечец не успява да се противопостави на управляващите и покварени сановници, кметове, чорбаджии и владици и единствено чрез образа на Хитър Петър българския народ успява да се изправи срещу своите подтисници като ги усмива и надхитрява.

Как Хитър Петър получил името си:
"Когато бил малко момче Хитър Петър се цанил слуга у един господар. Една зимна вечер господарят му приготвил сумати гозби и поканил гости. Било много студено, а господарят му казал:
­Петре, иди при пътните врата, та като дохождат гостите, да им отваряш вратата.
Петър стоял зад вратата, мръзнал, отварял, затварял, но намислил да направи една хитрина. Заключил вратата и като повиквал някой, той го питал: "Кой си ти? Кажи си името, та да ти отворя." Които си казвали името, отварял , а които не си казвали името, не им отварял и те се връщали разсърдени.
Петровият господар се ядосал на тия, що били поканени и не дошли, а пък те му се сърдели, че слугата му не ги пускал да влязат. За да се сдобрят Петровият господар им направил угощение в друга къща, като не щели да дойдат в къщата му. Там пак Петър слугувал.
Като се наяли и напили, господарят му отделил от останалото ядене и му казал:
­-Петре, тези гозби ще занесеш у дома и ще ги дадеш на тоя, който ме най­много обича.
Петър занесъл яденето. Вкъщи го посрещнало кучето и от радост взело да си върти опашката. Петър помислил, че най­много обича господаря му, и му дал яденето.
Като се върнал по­късно господарят му, жена му казала сърдито:
­-Толкова хубави гозби ядохте там, не остана ли малко, та да проводите и аз да накуся?
­-Как, не ти ли донесе слугата?
­-Не! ­ казала тя.
­-Петре, ти кому даде снощи онова ядене? ­ попитал той слугата си.
­-Дадох го на тоя, който те най­много обича ­ отвърнал Петър.
­-Че кой ме повече обича освен жена ми?
­-Не, кучето ти повече те обича! ­- рекъл Петър. После повикал кучето и казал на господаря си да го удари и той ударил. Кучето взело да квичи и избягало.
­-Повикай го сега -­ казал Петър. Господарят го повикал. То дошло при него и взело да му се умилква.
­-Иди сега и направи същото на жена си! ­ казал Петър.
-Господарят му отишел и ударил на жена си една плесница, леко, на шега. Тя още повече се разсърдила и побягнала. Мъжът й я викал и казвал: "Върни се, ела си, това е шега!" Но тя не го слушала и избягала при баща си. Мъжът й пращал няколко пъти да я викат, но тя не искала да се върне.
­-Е, Петре, имаш право, че кучето ме обича повече. Но сега какво да правим, като не се връща жена ми?
­-Дай ми пет гроша и ще видиш, че жена ти ще се върне ­ дори боса ­ при тебе!
Господарят му дал пет гроша. Петър купил една кокошка и половин кило масло, минал из улицата, дето била господарката му, и почнал да вика:
­-Купувам кокошки и масло! Който има за Продан, донасяйте!
Жената, като познала Петра по гласа, веднага излязла на пътя и го запитала:
­-Какво е това, Петре? Защо ги купуваш тези кокошки?
­-Какво ще е! Ти като не си дойде, приятелите на господаря го убедиха да си вземе друга жена, по­-хубава от тебе! Довечера ще имаме сватба, та затова купувам масло и кокошки.
Тогава жената, без да гледа, че е боса, тичешком се върнала у дома си и се примирила с мъжа си.
И оттогава нарекли Петра Хитър Петър."

[Ovi_ivO]

аз сега съм 5 клас и много хубави книги са Без дом - Хектор Мало (миналия ден я допрочетох) Овчарчето Калитко , Гол от засада (малко старички са изданията и са без корици но е много добро четиво) Белия вълк на Джек Лондон като се сетя още пак ще напиша

[Mozo]

Не Белия мълк, а Белия зъб . Книгата е страхотна

[drackon]

Можеш да четеш всичко от Джек Лондон, няма да збъркаш...

[kakavida]

На майка ми бог да я прости беше любимата "Белият зъб",но от мен да знаете всяко дете трябва да прочете "Без дом",та да доживее две къщи да проима,че за трета да се изпокара,за да има за какво да се сеща и какво е прочел.
Без дом е най-истинската книга,великолепна защота във вашето интелигентно израстване,зощита и пристрояване към новия свят.Класика зо детската литература.Най-добрата книга.Няма друга такава..добра.
Всичко друго е хроники и статии,ден до пладне,дори и шопските пословици и поговорки..отминаха тея времена.
Не ми се ще да е Терминатор 3,но няма лошо да се прочете от всеки знаещ да чете.
Всяко дете трябва да знае и изучи книгата на плуването,на оцеляването,на физиката,химията,математиката,биологията,езиците-майната им,езика на жестовете и магията на любовта би свършила книгите,но важното е да се чете,за да бъдеш устойчив човек с познания,мириси,вкусове,чувства,да бъдеш просто човек.