Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
Ако не знаете как, кликнете тук |
Какви книги харесвате?
Какви книги харесвате?
Кажете тук какъв жанр книги предпочитате да четете. :read2:
Прочетено: 2237 пъти
- Mozo
- Skynet Cyber Unit
- Мнения: 295456
- Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
- Репутация: 365247
- Местоположение: Somewhere In Time
Ами аз чета почти всичко, но да речем приключенски, фентъзи и фантастика. Адски много книги съм прочел и не мога да ги изредя, но първата ми книга, когато бях на пет години, беше Синовете на Великата мечка първи том. Е после беше препрочетена, разбира се, защото докато прочета една страница и забравях смисъла на предходната
.


- Атараксия
- Ентусиаст
- Мнения: 331
- Регистриран: съб юли 21, 2007 01:50
- Репутация: 19
- пол: Жена
- Местоположение: тук някъде
- Контакти:
Към настоящия момент май съм се съсредоточила върху книги от жанра "алтернативна история" както аз го наричам - за Атлантида, Лемурия, Древен Египет и т.н. Но като цяло нямам предпочитания. Мога да се излъжа да прочета дори любовен роман. Въпрос на настроение, обстоятелства и вероятно на качествената анотация на задната корица. Повечето хора не обичат да знаят как завършват кримките преди да са прочели останалото, пък аз наопаки - започвам ги от последната страница. Ако ми хареса, чета отначало. Не ми пука кой е убиецът, а как са го спипали.
Но като че ли предпочитам приключенските. Първата книга в живота ми беше "Децата на капитан Грант". От тогава си умирам за приключенски истории, особено ако са свързани с море, кораби, екзотични земи...
Но като че ли предпочитам приключенските. Първата книга в живота ми беше "Децата на капитан Грант". От тогава си умирам за приключенски истории, особено ако са свързани с море, кораби, екзотични земи...
Нямам особена вяра на психично здравите!...

- Атараксия
- Ентусиаст
- Мнения: 331
- Регистриран: съб юли 21, 2007 01:50
- Репутация: 19
- пол: Жена
- Местоположение: тук някъде
- Контакти:
За Лемурия... Това може да отнеме доста време и място. В общи линии това е потънал континент, подобен на Атлантида, но по-древен. Според изследователите се е намирал в Тихия океан между Азия, Северна Америка, Австралия и днешните Великденски острови, които всъщност вероятно са част от него. Наричали го още Му. В момента съм си намерила една книга "Изгубеният континент Му" на Джеймс Чърчуърд, но още не съм стигнала до нея. Говори се, че преди години откривателят на Троя - Хайнрих Шлиман - е открил доказателства за съществуването на Му, но наследниците му не желаят да ги обнародват.
В стар будистки храм в Тибет има един ръкопис:
Когато звездата Баал падна на мястото, на което сега има само звезди и море, седемте града с техните златни порти и открити храмове се разтресоха и разклатиха като листа по време на буря; а след това кълба от огън и дим се издигнаха от дворците. Агонията и писъците на множеството изпълниха въздуха. То потърси спасение в храмовете и цитаделите, и мъдрият Му - свещеният Ра-Му - се възправи и им каза: "Не предсказах ли всичко това?" А жените и мъжете в своите блестящи одежди и скъпоценни камъни ридаеха: "Му, спаси ни!" Му им отвърна: "Вие всички ще умрете, заедно със слугите и богатствата си, и от пепелта ви ще възникне нов народ. Ако той забрави, че е по-висш, защото допринася, а не защото се възползва, ще го сполети същата участ." Думите на Му се задавиха в пламъците и дима, земята и нейните обитатели бяха разкъсани на парчета и погълнати от дълбините.
Мога да изровя и още, но май ще е утре. Иначе рискувам да заспя на клавиатурата.
В стар будистки храм в Тибет има един ръкопис:
Когато звездата Баал падна на мястото, на което сега има само звезди и море, седемте града с техните златни порти и открити храмове се разтресоха и разклатиха като листа по време на буря; а след това кълба от огън и дим се издигнаха от дворците. Агонията и писъците на множеството изпълниха въздуха. То потърси спасение в храмовете и цитаделите, и мъдрият Му - свещеният Ра-Му - се възправи и им каза: "Не предсказах ли всичко това?" А жените и мъжете в своите блестящи одежди и скъпоценни камъни ридаеха: "Му, спаси ни!" Му им отвърна: "Вие всички ще умрете, заедно със слугите и богатствата си, и от пепелта ви ще възникне нов народ. Ако той забрави, че е по-висш, защото допринася, а не защото се възползва, ще го сполети същата участ." Думите на Му се задавиха в пламъците и дима, земята и нейните обитатели бяха разкъсани на парчета и погълнати от дълбините.
Мога да изровя и още, но май ще е утре. Иначе рискувам да заспя на клавиатурата.

Последна промяна от Атараксия на вт авг 21, 2007 01:11, променено общо 1 път.
Нямам особена вяра на психично здравите!...

- Атараксия
- Ентусиаст
- Мнения: 331
- Регистриран: съб юли 21, 2007 01:50
- Репутация: 19
- пол: Жена
- Местоположение: тук някъде
- Контакти:
Чета и си мисля: "Ей това му трябва на тоя проклет свят - катаклизъм дето да затрие излишъците, че нещо много станаха." Ама сигурно затова все още не съм се уредила със статут на гадно божество, което да се разпорежда със съдбите световни.
Но понеже темата е за книгите...
Друго ми стана любопитно на мен. Как пък така едни и същи митове ги чета във всички възможни митологии? Нали уж древните не са се срещали? Обаче Потопът го има навсякъде - като започнеш от северноамериканските индианци, та стигнеш до Вавилон и Шумер. Все си мисля, че май сме позабравили основни уроци от миналото си и ще стане кофти, когато природата реши да ни ги припомни.
Но понеже темата е за книгите...
Друго ми стана любопитно на мен. Как пък така едни и същи митове ги чета във всички възможни митологии? Нали уж древните не са се срещали? Обаче Потопът го има навсякъде - като започнеш от северноамериканските индианци, та стигнеш до Вавилон и Шумер. Все си мисля, че май сме позабравили основни уроци от миналото си и ще стане кофти, когато природата реши да ни ги припомни.
Нямам особена вяра на психично здравите!...

- Mozo
- Skynet Cyber Unit
- Мнения: 295456
- Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
- Репутация: 365247
- Местоположение: Somewhere In Time
Така като гледам, ма Zeitgeist ще ти е интересен.Атараксия написа:Чета и си мисля: "Ей това му трябва на тоя проклет свят - катаклизъм дето да затрие излишъците, че нещо много станаха." Ама сигурно затова все още не съм се уредила със статут на гадно божество, което да се разпорежда със съдбите световни.
Но понеже темата е за книгите...
Друго ми стана любопитно на мен. Как пък така едни и същи митове ги чета във всички възможни митологии? Нали уж древните не са се срещали? Обаче Потопът го има навсякъде - като започнеш от северноамериканските индианци, та стигнеш до Вавилон и Шумер. Все си мисля, че май сме позабравили основни уроци от миналото си и ще стане кофти, когато природата реши да ни ги припомни.

Напъно съм съгласна с теб, че много сме забравили и сме се откъснали от природата и същността ни. Щом се повтарят митовета, даже и с минимални различия мисля, че са верни ;-)Атараксия написа: Друго ми стана любопитно на мен. Как пък така едни и същи митове ги чета във всички възможни митологии? Нали уж древните не са се срещали? Обаче Потопът го има навсякъде - като започнеш от северноамериканските индианци, та стигнеш до Вавилон и Шумер. Все си мисля, че май сме позабравили основни уроци от миналото си и ще стане кофти, когато природата реши да ни ги припомни.
- Атараксия
- Ентусиаст
- Мнения: 331
- Регистриран: съб юли 21, 2007 01:50
- Репутация: 19
- пол: Жена
- Местоположение: тук някъде
- Контакти:
Ами те и дравните са разбирали от метафори де
. Никой не вярва в костенурки и в хора от кал, които оживяват. Мисълта ми е... Погледни дори "Властелинът на пръстените"! Приказка, писана днес (е, почти днес), пък ако се загледаш, виждаш зад завоалирания образ на Врага едно до болка познато дребно човече с тънки мустачки от старите ленти. (Нямам предвид Чарли Чаплин.
)


Нямам особена вяра на психично здравите!...

- Атараксия
- Ентусиаст
- Мнения: 331
- Регистриран: съб юли 21, 2007 01:50
- Репутация: 19
- пол: Жена
- Местоположение: тук някъде
- Контакти:
Естествено. Все пак книгата е писана на фронта по време на Втората световна война. Толкин пращал на сина си парчета от историята, като в нея слагал истински моменти от собствените си преживявания в армията. Затова в книгата няма главна женска роля, ако мога така да се изразя - всички са поддържащи. Това е история за мъжкото приятелство в трудни моменти, но наистина можеш да усетиш духа на една война, заляла целия свят.
Последна промяна от Атараксия на вт авг 21, 2007 15:08, променено общо 1 път.
Нямам особена вяра на психично здравите!...

-
- Подобни теми
- Отговори
- Преглеждания
- Последно мнение
-
- 2 Отговори
- 115 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
пет ное 01, 2024 18:06
-
- 0 Отговори
- 30 Преглеждания
-
Последно мнение от шони
вт апр 29, 2025 19:47
-
-
Нападения от младежи в София: Какви са санкциите за родителите
от Mozo » чет май 08, 2025 11:45 » в Любопитни новини - 0 Отговори
- 17 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
чет май 08, 2025 11:45
-
-
- 0 Отговори
- 40 Преглеждания
-
Последно мнение от шони
съб юли 13, 2024 12:15
-
-
Надценени ли са щатските индекси и какви пазарни възможности има?
от Mozo » ср юни 12, 2024 15:49 » в Любопитни новини - 0 Отговори
- 56 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
ср юни 12, 2024 15:49
-