Консултиране на деца в риск

[Mozo]

Съществуващите противоречия и разбалансирането на всички сфери на обществото деформираха целостта и стабилността на основното ядро на обществото – семейството. Социалните трансформации в края на ХХ и началото на ХХІ век показаха, че преди всичко най-силно кризата на идентичността се отрази върху семейството.
Не достатъчното внимание, което обществото обръща към проблемите свързани с възпитанието на съвременното младо поколение доведе до неблагоприятни социални последствия, между които са: увеличения брой деца употребяващи наркотици, ранното майчинство, извънбрачните деца, криминалните прояви, проституцията от непълнолетни и малолетни, увеличения брой деца, за които родителите не могат да се грижат и тяхното настаняване в институции. Всичко дотук казано е в следствие на неблагополучията в семейството. Всеки един от кризисните процеси в социалната сфера указва отрицателно влияние на психиката на хората, като поражда тревога и напрежение, озлобление, жестокост, насилие. За съжаление днес се наблюдават отклонения от общо приетите норми на поведение сред хора от различни социални слоеве и етнически групи.
За преодоляването на тези сложни условия се изисква да се формира една комплексна и ефективна система за подкрепа на семейството, която да включва в себе си не само диагностика и профилактика, но създаване на оптимална среда за функционирането му, когато то се окаже в трудна ситуация, да се извършва превенция на девиантното поведение, да се работи със семействата, в които има някакви неблагополучия.
Икономическите и социалните трудности, политическата нестабилност на обществото водят до усложнение на проблемите, които стоят пред семейството. Даже и в страните, които се отнасят към стабилни и с висок жизнен стандарт се наблюдават сложни процеси на деградация на семейния начин на живот, необходимостта да имаш деца, броя на разводите, драстично се увеличава и броя на хората, които съзнателно избират да живеят сами. Основните предпоставки за появата на неблагополучия в семейството може да разделим на предпоставки с макросоциален характер – кризи в социално-икономическата сфера и с микросоциален характер – от биологичен, генетичен, психологически и физически характер, които са свързани с вътрешно семейните отношения (ниско културно ниво на съпрузите, наличие на междуличносни конфликти).
Върху съвременното семейство влияят и такива фактори, които до голяма степен способстват за отслабване на междуличностните отношения, създават предпоставки за възникване на конфликти или раздяла между съпрузите, намаляване на възпитателния потенциал на семейството. Такива фактори са :
Миграцията;
Урбанизацията;
Нравствено-психологическата неподготвеност на младите семейства;
Недостатъчната отговорност към семейството и децата;
Социалната незрялост;
Недостатъчната аргументация при взимане на решение за създаване на семейство.
Неблагополучие в семейството може да възникне и без влиянието на каквито и да било външни фактори обусловени от материално-битови или икономически условия, без да има намеса на родителите на съпрузите, изневери, но тези фактори ускорява възникването на кризисните ситуации и ги задълбочава. Във всеки един от членовете на семейството чувството на неудовлетвореност нараства, забелязват се различия във възгледите, появява се така наречения мълчалив протест, кавги, упреци, обиди, чувство, че е излъган, измамен, предаден.
Всичко това в повечето случаи е свързано с кризисни периоди в семейните отношения. Днес много често се използва термина семейство в риск. Това е такова семейство, което по силата на определени обстоятелства в периода на неговото развитие по-често от други категории семейства е подложено на негативното въздействие от страна на обществото и преди всичко на неговите криминално проявени елементи. Всичко това е причина за дезадаптацията на непълнолетните.
За да се окаже психологическа и социално-педагогическа помощ и подкрепа на такова семейство трябва много внимателно да се проучи самото семейство и да се изготви психологическа характеристика. Основни причини семейството да е в риск могат да бъдат следните житейски обстоятелства: пиянството на единият от родителите, асоциално поведение (готованство, просия, кражби, проституция и др.), използване на жилището за оргии или приютяване на различни криминални или асоциални хора, сексуално посегателство върху децата, продаването им, единият от родителите е лишен от свобода, лечение на единия родител от алкохолизъм, наркомания или психично заболяване, жестокост към децата (побой, недохранване и др.), оставяне на малолетни деца сами без храна, вода, топлина, скитничеството заедно с родителите без да имат дом и каквото и да било средство за съществуване, бягство от дома, конфликти с връстници и др.
Не можем да посочим една главна, основна причина, за това защо семейството е в риск. В повечето случаи това е съчетание от много неблагоприятни условия, които правят невъзможно понататъшното пребиваване на децата в семейството, където има реална заплаха за здравето и живота им. Въздействието на тези неблагоприятни условия, а много често нечовешките условия на живот за продължително време предизвикват психически, физически и други изменения в децата и водят до тежки последствия. При децата се появяват значителни отклонения в поведението, за тях е характерно нарушение на социализацията: отсъствие на елементарни хигиенни навици, невъзможност да се адаптират в непозната среда, хиперсексуалност, нарушения в половата ориентация, кражби, започват да лъжат, стават жестоки, агресивни, загубват интерес към труда, стават мързеливи, нямат изградена ценностна, морална и нравствена система, имат лоши навици (тютюнопушене, употреба на алкохол, наркотици, токсикомания, използване на много нецензурни думи и много др.).
Една от причините за възникване на социални проблеми в пълното семейство (има двама съпрузи) е недобрата обезпеченост тъй като трудовите доходи в семейството идват само от единият родител, но понякога въобще няма никакви доходи и семейството е принудено да живее от помощи за безработица или детски добавки. По принцип доходите на жените са по-ниски от доходите на мъжете.
Социално-икономическите проблеми в непълното семейство (семейството се състои от един родител и децата) могат да имат различен характер. На първо място децата могат да изпитват чувството за непълноценност, обида, след развода на родителите. Много често децата винят себе си за разпадането на семейството. На второ място чувството на вина пред децата, което най-често е при жените тъй като в повечето от случаите не пълното семейство се състои от майката и децата й. Именно това чувство води до прекомерна опека. Стремейки се да не намали стандарта на живот на децата майката взема на плещите си тежкото бреме сама да ги отглежда и възпитава, но поради свръх заетостта си на свой ред не е в състояние да отдели нужното внимание и време. Има случаи, в които обидата към бившия съпруг, който е виновен за разпадането на семейството жената да пренася върху своите деца и да проявява спрямо тях жестокост. Благоприятният психологически климат във всички тези случаи липсва и най-големия проблем се корени в трудното и правилно идентифициране и ориентиране на децата в ролите на мъжа и жената в семейството. Детето формира в себе си един стереотип на поведение като се ръководи от образеца на родителите си и след това в бъдеще ще го пренесе в собственото си семейство.
При различните култури ролята на мъжа и жената в семейството се проявява по различен начин. Ако тези роли са определени от много строги рамки това може да доведе до неблагоприятни въздействия върху детето. Много често се казва „това не е женска работа”, „тази работа е само за жените/мъжете” и много други. Ако например поради някакви причини единия родител не може да изпълнява определени функции в семейството, а изградения вече стереотип го налага или пък обратно той може да изпълни тези функции, но наложения стереотип не ги изисква това може да доведе до объркване в детето на по-късен етап от неговото развитие. В непълните семейства и особено ако то е станало такова на ранен стадий от социализацията на детето или ако още от самото начало е било такова децата са лишени от модела как да се държат мъжете и жените в определена житейска ситуация. Всичко до тук казано в бъдеще ще доведе до невъзможност детето да демонстрира адекватно поведение и това ще доведе до дискомфорт, конфликти, раздели и разпад на семейството му. Не пълните семейства, в които бащата сам отглежда и възпитава децата си са много малко в сравнение със семействата, в които жената е самотна майка. За тези семейства също са характерни проблемите с половата ориентация. Въпреки, че самотния баща много по-лесно може да създаде ново семейство отколкото самотната майка. При създаването на повторно семейство проблемите се коренят във взаимоотношенията между децата и новата съпруга на бащата (новия съпруг на майката), а също така и между децата – всеки от съпрузите може да има свои деца, могат да се появят и общи.
Като друга категория непълно семейство може да се определи и непълното семейство, което се е получило в резултата на някаква социална катастрофа: смърт на единия родител, излежаване на присъда, лишаване от родителски права, пиянство – много често бабите и дядовците са принудени да отглеждат и възпитават внуците си. Като правило такива семейства имат много ниски доходи, сложността на проблемите произтича от факта, че много от възрастните хора имат лошо здравословно състояние, адаптивните им способности са по-слаби, трудно се приспособяват към съвременната реалност, за съжаление те нямат нужния авторитет и способност да контролират децата в различни ситуации. Може да се каже, че това са едни от основните причини децата да демонстрират девиантно поведение.
До средата на миналия век у нас многодетните семейства са били широко разпространени. По традиция българинът е имал по 5-6 деца. Днес обаче многодетните семейства са рядкост. В повечето случаи те се получават не планирано (раждат се близнаци, раждане на дете в резултат на неефективни контрацептиви, поради здравословни или религиозни причини не може да се прекрати бременността на жената). Многодетните семейства могат да се разделят на следните категории:
Многодетно семейство, което е запланувано – национални традиции, религиозни догми, културно-идеологически причини, традиции в семейството. Такова семейство изпитва много трудности, които се обуславят от недобрите доходи, недостига на жилищна площ, натовареността на родителите (особено на майката), но родителите имат мотивация правилно да възпитават децата си;
Многодетно семейство, което се е образувало в резултат на втори брак на майката, по рядко на бащата или двамата съпрузи. В тези семейства децата могат да са от другите бракове на родителите и да са се родили нови общи деца. Практиката показва, че много такива многодетни семейства могат да бъдат благополучни, но въпреки това членовете му могат да изпитват чувството за непълно семейство;
Многодетни семейства, които са се образували в резултат на безотговорността на родителите, понякога на фона на интелектуално-психическа занемареност, алкохолизъм, ассоциален начин на живот. Децата в тези семейства често се нуждаят от помощ, страдат от различни болести и не се развиват добре особено в случаите, когато родителското попечителство не е достатъчно. При тези неблагополучни семейства много трудно може да се реши бъдещата съдба на децата. Според законодателството не могат да се разделят децата от едно семейство, а осиновяването на деца от 3 до 7 годишна възраст и с различна степен на социална дезаптивация е почти невъзможна, а за децата над тази възраст това почти никога не се случва.
Многодетните семейства от всички типове имат общи социални проблеми: децата от тези семейства много често демонстрират занемарена самооценка в сравнение с връстниците си от „нормалните” семейства с едно или две деца, за тях е присъща неадекватната представа за собствената им значимост и това оказва влияние върху бъдещето им развитие. Всички тези предпоставки са характерни за многодетните семейства независимо то материалнато състояние и образование на родителите.
В много от случаите неблагополучията в семейството водят до насилие. При повечето актове на насилие в семейството насилникът е мъжът. Домашното насилие можем да го определим като физическа обида над член от семейството или над всички. Като правило основни жертви на домашното насилие се явяват децата и особено тези до 6 годишна възраст.
Друг тип насилие в семейството е насилието на мъжа над жената, но макар и много рядко обратното инициатор на насилието е жената като това насилие в повечето случаи е физическо и е насочено не само към мъжа, но и към децата.
От всичко до тук казано можем да си направим извода: семейството е едно от най-опасните места в обществото. Човек от какъвто и да е пол и възраст много по-често може да пострада и да стане обект на физическо насилие отколкото през нощта на улицата.
В много изследвания се твърди, че отношенията на жената към децата и съпруга са толкова жестоки колкото и на мъжете, но въпреки това женското насилие е много по-ограничено и епизодично и вероятността от получаване на сериозни травми е много малка.
Винаги е стоял един много важен въпрос на дневен ред: Защо домашното насилие е толкова разпространено? Факторите, които обуславят домашното насилие могат да бъдат разделени на няколко групи.
Първата група се явява като комбинация от интензивната емоционалност и интелигентност, които се характерни за семейния начин на живот. Семейната връзка е неразделна от силната емоция, често тя е смесена с любов и омраза. Разправиите в семейството могат да породят вражда, която в друг социален контекст няма да има същата сила. Има много неща, които изглеждат несериозни и маловажни в живота извън семейството, но могат да доведат до „военни действия”, до една „малка война” между съпрузите или родители и деца. Например мъжете могат да проявяват търпимост към различни странности в другите жени, но могат да изпадат в ярост ако тяхната съпруга се държи по този начин.
Друга група фактори се явява търпимостта и в много случаи появилото се одобрение на домашното насилие. Процента на санкционираните семейства за домашно насилие е много малък и по принцип то има ограничен характер, но много бързо може да премине в по сериозна форма. Почти няма семейство у нас в което децата да не са наплясквани леко от родителите. Това се смята за нещо нормално при възпитанието и не се смята за насилие. Обаче ако някое чужд за детето човек го шляпне например в магазина или на детската площадка, то това вече е акт на насилие. Макар, че в обществото не е силно изразено одобрението към насилието спрямо съпрузите някой смятат, че родителското право е „право да биеш”, а брачното право е „договор с право на бой”. На работното място и на обществени места важи правилото „никой човек няма право да удря друг човек, каквото и да е поведението на другия”, но в семейството нещата стават по друг начин. Много двойки смятат, че е съвсем нормално и в реда на нещата да се бие съпругата или децата.
Насилието в семейството дава отражение върху склонността за насилствени действия въобще. Много често мъже, които са употребявали насилствено физическо действие върху съпругата или децата си извършват насилствени действия и в други области на обществения живот.
Друга група фактори се явява морално-психологическото насилие. Това е ситуация, при която някой член от семейството има възможност да определя (да налага) поведението на друг член от семейството, да възпрепятства своите близки да общуват с определени хора, с които им е приятно и имат желание за това. Тук се наблюдава изкривяване на злобата, но в повечето случаи това е осъзнато или не осъзнато желание за доминиране, самоизтъкване за сметка на унижаване на останалите. Тук може да се причисли и възпрепятстването на член от семейството да повиши своята квалификация, образование, да се издига в професионалната и обществената йерархия.
Следващата група фактори определящи домашното насилие това е така нареченото емоционално-психическо насилие. То представлява постоянно или периодично обиждане, унижение, заплашване на член от семейството, обвиняване за нещо, за което той не е виновен, демонстриране на неприязън. Към това насилие се отнасят и постоянните лъжи, неспазване на поетите обещания и в резултат на това детето губи доверие във възрастните, а също така и изисквания към децата, които на съответстват на възрастта и възможностите им.
Пренебрегването – отсъствието на задоволяване на необходимите основни нужди и потребности на детето също може да е фактор на домашно насилие. То се изразява в недостатъчната храна, лошото обличане, не добрите битови условия, липсата на възпитание, медицински грижи, образование. Това не задоволяване може да се дължи на обективни причини – бедност, неопитност и други, но може да е и без никаква причина. Като типичен пример за пренебрегване се явява оставянето на децата без надзор или на грижите на болни и стари хора, оставянето на малките деца на грижите на по-големите им братя или сестри. Много често това води до нещастни случаи и други последици, които са опасни за живота и здравето на децата.
Като друга група фактори на домашно насилие може да споменем и жестокото отношение към децата, което се дължи на липсата на обич към тях, даже и когато те са в майчината утроба т.е. когато бременността е нежелана. Детето го няма на белия свят и не е направило нищо лошо и нередно, а вече на го обичат, не се грижат и мислят за него.
Какъвто и да е видът на домашно насилие, каквито и да са факторите, които го обуславят, към който и да е член от семейството е насочено насилието, то води към различни по сила последствия и те се обединяват около едно – заплаха за здравето, опасност за живота на децата. Тези последици могат да имат непосредствен или дългосрочен характер. Към непосредствените последици се отнасят физическите травми, повръщане, главоболие, загуба на съзнание, което е характерно за синдромни състояния, кръвоизливи в очите, остри психически нарушения, прекалена възбуденост, стремеж да избяга, където и да било, да се скрие, измъчен външен вид, пълно безразличие. Пострадалият от насилие изпитва силен страх, тревога, гняв, изпада в тежки депресии с чувството, че е непотребен, ненужен.
Последствията, които оказва домашното насилие в дългосрочен план най- силно върху децата са нарушения на физическото и психическото развитие, соматични заболявания, личностни и емоционални нарушения. При повечето деца, които растат в семейства, където физическите наказания, боя се явяват „метод на възпитание” или семейството лишава от топлина, внимание децата се наблюдава забавяне във физическото, психическото, умственото развитие. Много специалисти наричат това състояние „невъзможност на процъфтяване”. Децата подложени на домашно насилие много често изостават на ръст, тегло в сравнение със своите връстници. Те много по късно започват да ходят, говорят, много по-малко се усмихват, по-трудно усвояват материала в училище. При тези деца често се наблюдават „лоши навици”: смучене на пръсти, гризане на нокти, клатене и други. Външният вид на децата живеещи в условията на пренебрежение е неглижиран, те са подпухнали, очите им са „заспиващи”, бледи са, не добре сресани, мърляви, не добре облечени, имат лоша лична хигиена. Техните интереси, физически и емоционални нужди изглеждат по друг начин в сравнение с интересите, физическите и емоционални нужди на връстниците им, които живеят в нормални условия.
Заболяванията, които се получават вследствие на насилието могат да имат специфичен характер за всеки вид насилие. Например при физическото насилие има различни наранявания по тялото и различни степени увреждания на вътрешните органи, счупвания на кости. При сексуалното насилие могат да са болести, които се предават по полов път: сифилис, трипер, гонорея, СПИН и др. Независимо вида и характера на насилието при децата се наблюдават различни заболявания, които можем да отнесем към психосоматичните като склонност към напълняване или обратно рязка загуба на тегло, при емоционалното насилие често се появяват кожни обриви, алергии, язви на стомаха. При сексуалното насилие често се наблюдават болки в корема без видима причина. Много често при ата се появяват тикове, заекване, нощно напикаване, невъзможност да се сдържат при голяма нужда, често посещават спешния център със „случайни” наранявания или натравяния.
На практика всички деца подложени на жестоко отношение и пренебрежение преживяват силна психическа травма и в резултат на това те получават в различна степен личностни, емоционални и поведенчески разстройства, които оказват отрицателно въздействие върху техния живот. Децата подложени на различен род насилие също изпитват гняв, който може да пренесат върху по-слаби, по-малки деца, върху животни. Често проявяват агресивност в игрите, имат гневни изблици без видима причина. Други деца пък са прекалено пасивни и не могат да се защитят, но и в двата случая имаме наличие на нарушен контакт с връстниците. При изоставените, емоционално депривирани деца стремежът на всяка цена и по всякакъв начин да привлекат вниманието на възрастните в много случаи се проявява като ексцентрично поведение. Ако детето е било подложено на сексуално насилие то то придобива несвойствени за възрастта си познания за сексуалните взаимоотношения и ги пренася върху игрите си. Най-тежката реакция на децата в следствие на какъвто и да е вид насилие това е ниската самооценка, която способства те да се съхранят. Децата с ниска самооценка изпитват чувство на вина, постоянно се убеждават, че са непълноценни „ти си най-лош от всички”. Всичко това способства в бъдеще детето трудно да постигне някакъв успех, уважение от околните, има затруднения с общуването с връстниците си. При такива деца даже в зряла възраст се забелязват чести депресии – пристъпи на безпокойство, безкрайна тъга, чувство на самота, безсъние, суицидно поведение. Чувствайки се самотни, непотребни, мъчейки се да се приспособят към не нормалните условия, търсейки начини и възможности да излязат от различни ситуации децата могат да се превърнат в манипулатори и шантажисти – измъкват от възрастните пари, подаръци. Тук последствията са в две направления – вреда за жертвата и вреда за обществото.
Всички деца, които са претърпели някакво насилие изпитват затруднения в социализацията. Тя се проявява в затруднена връзка с възрастните, не изградени навици за общуване с връстници, не достатъчен обем от знания и умения, не достатъчна интелигентност, невъзможност да завоюват авторитет в училище.
Решението на проблемите си децата жертви на насилие често намират в криминално или асоциално поведение водещо до пристрастяване към алкохола, наркотиците, участие в кражби или други криминални прояви. Момичетата започват да проституират, а при момчетата се наблюдават нарушения в половата ориентация. Общото обаче е, че всички те изпитват в бъдеще затруднения при създаване на собствено семейство и не могат да дадат на собствените си деца достатъчно топлина, тъй като самите те имат емоционални проблеми.
Всеки вид насилие формира в децата личностни и поведенчески разстройства и ги прави по-непривлекателни и опасни за обществото. Какви могат да бъдат загубите за обществото от насилието:
Загуба на човешки живот в резултат на убийство или самоубийство;
Загуба на трудоспособни хора вследствие нарушение на психическото или физическото здраве;
Ниско образователно равнище (понякога образованието въобще липсва);
Ниски професионални умения;
Криминално поведение;
Загуба на бъдещи родители способни да отгледат и възпитат здрави във физически и нравствен смисъл деца;
И не на последно място възпроизводство на жестокостта в обществото тъй като много често жертвите на насилие стават насилници.
Семейните и роднинските взаимовръзки са неразделна част от човешкия живот. От тук може да заключим, че семейния живот напълно определя емоционалния опит на човека. Семейните отношения между мъжа и жената, родителите и децата, братята и сестрите, между роднините могат да бъдат топли и хармонични във всяко отношение, но могат да бъдат изпълнени с остри разногласия и проблеми, които да доведат хората до отчаяние, дълбока тревожност, чувство за вина. „Сенчестата страна” на семейния живот е обширна и изпълнена с противоречия, много по-различна от розовите картини на хармония и идилия, които ни поднася телевизията и другите медии. Съществуват много непривлекателни страни на семейния живот – конфликти, противоречия, разводи.
Домашното насилие има много последици и за да се прекрати е нужно навреме да се изведат факторите, които го определят, ако е известно, че има на лице жестоки отношения в дадено семейство към някой негов член, то трябва да се започне работа с това семейство, да се помогне както на жертвата така и на самия агресор. Фактите на домашно насилие много трудно се показват поради ред причини: нежелание или невъзможност на пострадалият да потърси помощ, нежелание или невъзможност на правозащитните органи да обезпечат реална защита на пострадалия, прекалено малката възраст на жертвата, страх от наказание, от презрение от околните. Измененията във външния вид на човек, в неговото поведение, различните отклонения в здравословното му състояние могат да ни послужат и да ни накарат да заподозрем, че този човек е преживял насилие или е подложен на него. Най-добре се забелязват белезите от физическо насилие тъй като по правило те са много и имат разнообразен характер през различните стадии на насилие. Децата, които често биват пребивани от бой ходят със синини в училище или детската градина, особено след почивните дни, празници или през определено време. По принцип там където бият децата не се полагат нужните и в достатъчна степен грижи за тях. За това те в повечето случаи изглеждат неугледно, не добре облечени, могат да имат обриви, охлузвания. По правило децата, които са били подложени дълго време на жестоко отношение са по-ниски на ръст, физически са по-слаби, психически и умствено са изостанали в сравнение с връстниците си.
В следствие на физическото или психическото насилие в децата могат да се формират следните личностни и поведенчески особености:
Страх от възрастните, постоянно очакване на удар или обида;
Лошо настроение, което се проявява в постоянно тъжни лица, безразличие към околните, по-големите деца често изпадат в депресия, нарушения на съня и апетита;
Разсеяност – невъзможност да се съсредоточат над нещо интересно;
Агресивност – жестокост към другите деца, възрастни или животни;
Прекалена отстъпчивост – стремеж постоянно да угодят, слабохарактерност;
Лош успех в училище, поради трудност с усвояването на учебния материал;
Лъгане, склонност към присвояване на лични вещи (кражби) или други антисоциални прояви;
Ранно пристрастяване към алкохол, тютюнопушене, наркотици;
Придобиване на вредни навици.
Не трябва да се забравя и факта, че децата изложени на какъвто и да е вид насилие по всякакъв начин се мъчат да го скрият. Опитът показва, че когато бъде разобличен насилника част от неговата вина пада и върху жертвата му.
Следните признаци биха могли да ни дадат повод да се съмняваме в това дали дадено дете е подложено на сексуално насилие:
Агресивно поведение, лесно се ядосва;
Отчуждено поведение – поведение от типа „на мен мие все едно”, „безразлично ми е”;
Сексуална агресивност – недвусмислено демонстриране на сексуално поведение;
Липса на доверие във възрастните и особено в насилника;
Нежелание да се прибира в къщи – ако насилието се извършва там;
Не голям брой приятели, а нерядко тях въобще ги няма, нежелание да участва в общи игри;
Оплаквания за болки в корема без видими причини;
Нарушения на съня, кошмари, напикавания;
Връщане към поведение, което е характерно за деца от по-ранна възраст;
Бягства от дома;
Опити за суицидно поведение, самонаранявания.
На дете попаднало в такава ситуация може да се помогне като се разбере неговото безпокойство и проблеми, да се установят доверителни отношения. Когато става въпрос за жертви на насилие, които са възрастни хора, то една голяма част от разрешаването на проблема се възлага на самата жертва т.е. върху пострадалия тъй като само той може да вземе решението дали да потърси помощ, но това не може да се получи при децата жертви на насилие.
Неблагополучното семейството т.е. семейството, в които децата не се чувстват добре можем да охарактеризираме така: това е семейство, където родителите се отнасят жестоко с него, не се занимават с възпитанието му, семейство, където родителите водят аморален начин на живот, експлоатират децата, изоставят ги, заплашват ги „за тяхно добро”, не създават условия за нормално им развитие и др.
Неблагополучията в семейството водят след себе си много проблеми не само в развитието на децата и начина им на живот, но водят до нарушения на ценностната им система.
Най-дълбоки са тези душевни рани, които човек получава през детството се и то от родителите си. Тези рани никога не заздравяват и се превръщат в неврози, депресии, различни психосоматични заболявания, поведенчески разстройства, слаба или никаква самооценка, нямащи умения да изградят свой собствен живот. Най-тежки последици оставят наказанията на родителите, които използват груба сила.
Съвременното семейство преживява сложен етап на еволюция от традиционния модел към нов модерен. Изменения търпят вида на семейните взаимоотношения, друга е и системата на власт и подчинение в семейството, ролите и функциите на съпрузите също се изменят, мястото на детето също. Състоянието на съвременното семейство можем да определим като кризисно. Тези процеси на изменения в семейните взаимоотношения водят след себе си ниска раждаемост, увеличаване на броя на разводите, увеличаване на броя на самотните хора. Семейството носи огромно отговорност за собственото си оцеляване и възпитанието на пълноценни граждани на обществото чрез регулиране на вътрешно семейните отношения. Заедно с традиционните функции – раждане и възпитаване на децата, решавайки всекидневните проблеми семейството е призвано да бъде надеждно психическо „убежище”, да помага на човек да преживее трудностите в динамичните и бързо менящите се условия на съвременния живот.
Семейството се явява като последна инстанция, която да даде на своите членове икономическа, социална и физическа безопасност. Трябва да отбележим, че институциите, които се занимават с проблемите на неблагополучните семейства все още се формират и тепърва набират скорост. Мисленето на хората в посока на признаване, че имат проблем в семейството и търсенето на специализирана помощ все още не е на нужното ниво. Преди всичко помощта е насочена към превенция да предотвратяване или профилактика на тези проблеми. На семействата се оказват различни видове помощ:
Социална;
Психологическа;
Педагогическа;
Социално-педагогическа;
Икономическа;
Юридическа;
Медицинска.
Всичко това се прави в името на детето. Правото на човек на здраве и щастлив живот трябва винаги да е основен принцип при подкрепата на тези, които са в нужда.