в памет на моя баща
От нас си тръгна кротко във съня
така живя ти - скромнен с добротата.
Отиде си. Ти беше плач на падаща звезда
откъсната от небосвода на съдбата....
Ще помня вечно твоите ръце добри
и взора благ, със мъничко тъга
на морните, ала с надежда грейнали очи
подкрепа виждам в тях дори сега.
Тъгата във сърцата ни болезнено остава
и спомена за теб навеки ще шепти
сърцето твое ти докрай раздаде
завинаги със моето отново ще тупти!
Всичко, което знам
от тебе научих
Всичко, което мога
също на тебе дължа
и най-малко този стих
с доста доза тъга
на теб посветих
знам колко е малко това...
Но все пак, за бога,
знай...ще продължа!
п.п....и двамата имаме една рождена дата - 20 февруари, затова реших да ..пусна това.
Съжалявам за баща ти 
