Защо към мене охладня, без грим и прямота,
любовта посърна и веч раздялата я има,
обичаше ме както знаеш силно ти сама,
но пролетта прекрасна замени със зима....
И тези чувства, чисти, огнени преди,
отшумели са и намат капка вече плам,
пламъчето между нас, навеки ще стои
поела си сама самотница, аз също - сам...
Обичта угасне ли, тя нивга не възкръсва
кат феникс, това го знаем - не тъжим
сърцата ни са мъртни, от болка се разкъсват
да си кажем - сбогом! - няма да скърбим!
толкова