3900 лв. заплата – добра на фона на 3300 средна в София, но сметнете две числа плюс ниската безработица – тя бута парите

[Mozo]

- Когато няма достатъчно пари, увеличенията на едни са за сметка на други или водят до тежест върху работодателя

- Има огромни неравенства – 3-4 пъти между заплатите по браншове и по региони



По повод протеста на работещите в градския транспорт в София излезе разговорът за цената на труда в различните професии и браншове в България - как се формира и колко може да се вдигат парите. Питаме икономиста от Института за пазарна икономика Адриан Николов.

3,9 хил. лв. средна заплата (колкото се твърди, че достига в градския транспорт) изглежда много на фона на 3,3 хил. лв. средна брутна заплата в София, предвид че градът съсредоточава голям дял от най-висококвалифицираните и образовани кадри в страната. Тук обаче проблем е и предлагането на труд – безработицата в града е много ниска, неактивните най-вероятно нямат необходимите умения и желание, а надали мнозина биха изявили желание да работят в градския транспорт. Условията на труд, дългите смени и извънредната работа също са от значение, не само заплатата. Ако иска да застане в силна позиция спрямо протеста, общината трябва да демонстрира, че

може да замени настоящите работници;

това обаче не изглежда възможно.

Формирането на цената на труда в публичните организации е дълга тема. Зависи от начина на договаряне, от вътрешните правила на конкретната институция, администрация или държавна фирма, от начина, по който е заложен преговорният процес, дали има синдикална организация… Списъкът е дълъг.

Очевидното предизвикателство е липсата на пазар – докато в частния бизнес работодателят плаща минимума, който би му позволил да наеме желания работник и след това да не го загуби в полза на конкуренцията, тук такъв механизъм липсва или поне е много по-слаб.

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/20531822