Принципи и методи за обучение на деца с умствена изостаналост

[Mozo]

ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Специалност- Специална педагогика
2 курс – задочно обучение

Р Е Ф Е Р А Т

По: Педагогика на лица с умствена изостаналост


Тема: Принципи и методи за обучение на деца с умствена изостаналост




Изготвил: Проверил:
Ивелина Челебиева доц. д-р Веска Шошева Фак. № 062




I. Увод.

Принципите за обучение на деца с умствена изостаналост гласят:
1. Възпитателното значение на обучението – във процесът на обучение на детето с УИ, обучението трябва да реализира и възпитателната страна.
2. Развитие на личността – всяко нещо, което ще осъществяваме трябва да определя пътя на развитие на детето.
3. Повишаване на съзнателността и активността на децата в процеса на обучението обучението - принцип за съзнателност и активност.
4.Отчитане на възрастови и типологическите особености на учениците – освен възрастта трябва да имаме в предвид и това, към коя от тези 4 групи ние ще отнесем детето , с което работим (или децата). Но ако в групата имаме деца с всяка една от тези групи, нашата дейност става изключително трудна и тежка.
5. Индивидуален подход към ученика – това означава, че приложението на индивидуалният подход в процеса на обучение изисква от нас, ние да подходим строго индивидуално към всяко дете. Този принцип в общообразователното училище се нарича принцип за индивидуален и диференциран подход. Реализацията на принципа за индивидуален подход в процесът на обучение се осъществява, чрез принципът за диференциран подход (практическото приложение на индивидуалния подход). Това означава, че ние трябва да се обособим в даденият клас или в дадената група деца, за да можем, когато си разработваме учебното съдържание или даваме самостоятелни задачи на децата, ние да диференцираме тези задачи съобразно възможностите на конкретната групичка. Ако в групата имаме деца от 1, 2, 3 и 4 група не може да дадем еднаква задача на всички деца.
6. Обезпечаване на точност на усвоените знания – това, което предлагаме на детето трябва конкретно, точно и ясно да бъде предоставено.
7. Нагледност на обучението – когато преподаваме ново съдържание трябва при всички случаи да помислим за това, как да поднесем учебното съдържание, така че то да е разбираемо за децата, но в същото време трябва да бъде не трябва да го поднасяме опростено, а да го поднесем както е зададено в учебния план.
Решаваща роля на учителя –
Във процеса на обучение ние имаме една структура, която наричаме дидактическа структура на процеса на обучение. Ако обаче коментираме самият процес на обучение, ние казваме, че той е бинарен процес, защото във процесът на обучение се реализира взаимодействието между дейността на учителя и дейността на ученика. Неправилно е да се използва израза „учебен процес”, защото когато кажем учебен процес ние фокусираме единствено само вниманието си върху дейността на ученика. а когато говорим за работата на учителя със учениците, правилно е да се казва „процес на обучение”.
Процеса „Преподаване”.
Всеки учител, който работи с деца с УИ, реализира своята дейност като използва организационната форма „Урок”. Основната дидактическа структура на урока има три основни компонента – въвеждаща, основна и заключителна част.
При обучението на деца с УИ, освен основната дидактическа структура на урока има още две подструктури: методическа и психолого-педагогическа подструктури.
Първата подструктура – първият компонент е актуализиране знанията на децата. Тя задължава специалният педагог да помисли в първият компонент на основната дидактическа структура на урока какви методи трябва да подбере на преподаване, така че детето да може по-лесно да разбере и осмисли учебното съдържание. Това се отнася за всеки един от компонентите. Основното задължение на учителя е да приведе знанията на детето в едно активно състояние. Трябва да помислим добре точно кои методи на обучение да използваме. Това ще помогне на детето много по-успешно да формира новите знания - даваме шанс на детето да чуе това, което му преподаваме, заедно с него да обсъдим, да видим до колко детето може да разбере и да осмисли това ново знание. Упражненията – това са всички онези упражнения, които решава в края на учебния час, а не в края на урока.
Нетрябва понятието „Урок” да се използва в практиката при работа с деца и да казваме „научихте ли си уроците”. Урокът е форма на обучение. Само учителят знае как да конструира хода на своята дейност, която реализира чрез тази организационна форма, която е инструмент за работата на учителя. За урок може д говорим с колега, но не с родител или дете. Детето усвоява учебното съдържание, а не урок като организационна форма на обучението.
Учебното съдържание представлява това, което детето усвоява и придобива знания чрез това учебно съдържание. То е част от съдържанието на конкретна наука. Това учебно съдържание е редуцирано за конкретните класове.
Видове форми на обучение: екскурзия, урок за ново знание, урок за систематизация и обобщение и т.н.
Вътрешна или логико-психологическа подструктура.
Върху кои познавателни процеси трябва да стъпим, да активизираме възможно най-добре, за да може да имаме резултат от работата си. При актуализиране на знанията е задължително децата да активизират паметта си, защото конструираме учебното съдържание в училище на базата на спираловидния принцип – започва се от най-лекото и постепенно се надгражда до 12 клас. При актуализирането на знанията ние трябва да съобразим процеса на преподаване на учебното съдържание с психологическите особености на децата с умствена изостаналост и да помислим добре дали са ни нужни паметовите среди, до колко детето е запомнило учебното съдържание, нужно ли е да привлечем вниманието му за следващото, което предстои като ново учебно съдържание. При формиране на нови способи за дейност се разгръща цялата познавателна активност на процеса. Работата трябва да е конструирана така, че да държи будни тези паметови процеси. Трансфер на вече усвоимите знания - каква е характеристиката на познавателните процеси на тези деца, върху какво трябва да се съсредоточим вниманието си, за да могат с по-малко разход на психическа енергия, тези деца да усвоят материала.
Развитието на дидактическите принципи минава през три основни етапа, конкретно при работа с деца с умствена изостаналост.
Първият етап е този, от който се разбирало, че дидактическите принципи в общообразователното и в специалното училище при работа с деца с УИ са едни и същи – това е грешно.

Целият материал: