Търговска сделка - същност, видове търговски сделки

[Mozo]

1. Понятие за търговска сделка.

Сделката е основно понятие на правото. Търговската сделка е вид сделка и тя носи всички нейни родови белези.
Според проф.д-р О. Герджиков "сделката е юридически факт с основен елемент волеизявлението на едно или няколко лица, насочено към определени правни последици".
Спецификата на търговската сделка се определя на основата на два критерия- икономически и юридически.
Съобразно икономическия критерий търговските сделки обслужват процеса на обращение на стоките и са свързани с този процес. Или иначе казано търговски сделки са тези, които обслужват кръгооборота на стоки и капитали.
Според втория критерий, а именно юридическия, търговското право използва два критерия за определяне на търговските сделки като такива. Първият е свързан с особеността на сделките или е известен още като обективен. Тук сделките се означават като обективни, абсолютни търговски сделки. Означават се като абсолютни, защото са търговски независимо от това кой ги извършва, т.е. могат да бъдат извършвани и от нетърговец.Такива сделки са: покупката на сделки или други вещи с цел препродажба; продажбата на стоки от собствено производство; покупката на ценни книги с цел препродажба; сделките, които търговските представители и посредници извършват при осъществяване на дейността си; комисионните, спедиционните и превозните сделки; застрахователните сделки; банковите и валутните сделки; менителниците, записите на заповед и чековете; складовите сделки; лицензионните сделки; договорът за стоков контрол; сделките с интелектуална собственост; хотелиерските, туристическите, рекламните, информационните, програмните, импресарските или други услуги; покупката, както и сделките, свързани със строежи и обзавеждането на недвижими имоти с цел продажба; лизихгът.
Ако посочените сделки започнат да се извършват по занятие, т.е. системно, с цел да бъдат източник на постоянен доход, това квалифицира лицето, което ги извършва, като търговец. Следователно абсолютните търговски сделки правят лицето търговец, когато той ги извършва по занятие.
Някои от посочените в ТЗ са разновидности награжданскоправни сделки.
Вторият критерий за определяне на сделките като търговски е свързан с качеството на лицата, които ги извършват. Съгласно ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. При тези сделки страната по сделката я прави търговска, затова те се означават като субективни или относителни. При съмнение се въвежда презумпцията като допълнителен критерий, за да се окачестви сделката за търговска, когато се извършва от търговец.
Вижда сея че нашето законодателство използва смесена система. Веднъж се използва обективен критерий, при които се изхожда от списък на сделките, обявени за търговски. Втори път се използва субективен критерий При него за търговски се смятат сделките, които се извършват от търговец, в това му качество.
Какво е значението на това основно деление на сделките на гражданскоправни и търговски?
Значението се състои в това, че за гражданскоправните сделки ще се прилага общият режим на сделките, установен преди всичко в ЗЗД. За търговските сделки ще се прилага специалният режим, установен в търговските закони и другите нормативни актове на търговското право.



2. Видове търговски сделки

Посоченото по-напред деление на търговските сделки на обективни, субективни и презумптивни е необходимо с оглед намирането на разграничителната линия между гражданскоправните и търговските сделки.
От гледна точка на правната им характеристика търговските сделки се подчиняват като цяло на общата, гражданскоправна, класификация на сделките. в някои случаи се наблюдават и отклонения в режима на определен вид сделки в зависимост от това дали са гражданскоправни или търговски. Освен това търговските сделки познават и друго деление. То е въз основа на собствен класификацоинен критерий.
Според общата класификация на сделките те биват:
едностранни, двустранни и многостранни;
сделки- решения;
формални и неформални;
каузални и абстрактни;
консенсуални и реални;
предоставящи и непредоставящи имотна облага;
възмездни и безвъзмездни;
сделки на управление и сделки на разпореждане;
комутативни и алеаторни сделки;

Едностранната сделка съдържа волеизявление само на едната страна по правоотношението. Едностранни сделки в търговското право са: търговската асигнация, менителницата, записът на заповед, чекът, джирото, акредитивът и др.

Двустранните сделки съдържат волеизявления на двете страни по правоотношението, които трябва да се покрият и да образуват съгласие. Такива са: търговската продажба, комисионният и спедиционният договор, договорът за превоз, застрахователният договор, договорът за кредит, лизингът и др.

При многостранните сделки волеизявленията на субектите са идентични и насочени към постигане на обща цел- създаване на гражданско или търговско дружество, кооперация или сдружение с нестопанска цел. За разлика от двустранните сделки, те изразяват обща воля и по същество правят едно волеизявление. По тази причина многостранните сделки могат да се разглеждат като разновидност на едностранните.

Търговското право използва втори критерий, според който самите търговски сделки биват едностранни и двустранни. Този търговскоправен критерий е качеството на лицата по правоотношението. Когато и двете страни по сделката са търговци, е налице двустранна търговска сделка. Когато само една от тях е търговец, сделката е едностранна.

Решенията са особен вид сделки, които се приемат от правна общност, която може да е институционализирана в орган на юридическо лице или не. Такива сделки- решения в грагданското право са решения на: общо събрание на етажни собственици, управителен съвет на ЖСК, съдружници в гражданско дружество и др. В областта на търговското право решения се вземат от съдружниците в търговско дружество, респективно от техните общи събрания или управителни съвети. Няма голяма разлика в правния режим на сделките- решения в гражданското и търговското право. Те се подчиняват на общи изисквания, като предвидените в закона различия имат правно- технически характер- относно кворума и начина на вземане на решенията- с единодушие, с обикновено или квалифицирано мнозинство.

Делението на сделките на формални и неформални, важи както за сделките на гражданското право, така и за търговските сделки. Разграничителният критерий е дали формата е определена като задължителен елемент от фактическия състав на сделката или не. Когато валидността на сделката е обусловена от спазването на определена форма, сделката е формална, а в останалите случаи е неформална. Режимът на формалните търговски сделки е различен от този на сделките по гражданското право. На първо място в гражданското право формална е сделката, при която законът предписва формата. В търговското право, освен този критерий, формалният характер на сделката се определя и от установената от страните форма. Което означава, яе страните или всяка от тях може да обуслови действието на сделката от спазването на определена форма. Различни са и последиците от неспазването на формата. В гражданското право нарушаването на предписаната форма по необходимост води до нищожност на сделката. В търговското право последицата е същата, но с едно важно изключение. Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Гражданскоправният режим е императивен и последиците от нищожността настъпват независимо от поведението на страните по сделката, а ТЗ обуславя настъпването на нищожността поради неспазването на формата от поведението на страната, която се позовава на това основание за нищожност.

Делението на сделките на каузални и абстрактни е общо за сделките на гражданското и на търговското право. На практика абстрактните сделки се срещат почти само в търговското право. Тези сделки по правило са едностранни. Такива са: менителницата, записът на заповед и чекът; търговската асигнация, джирото и др. При тези сделки правото не се интересува защо се извършва съответното действие. То е откъснато от основанието, което е в основата му. Имущественото разместване, което се постига чрез посочените сделки, е само за себе си, без да е обусловено от предхождащите или съпътстващи правоотношения, които стоят в неговата основа.

Следващото деление на сделките- на консенсуални и реални, е валидно и при гражданското право, и при търговското право. Така е по отношение и на сделките на управление и сделките на разпореждане, както и при комутативните и алеаторни сделки.

При сделките, предоставящи и непредоставящи имотна облага положението стои различно. Това деление е присъщо за гражданскоправни сделки. При сделките, непредоставящи имотна облага, няма разместване на блага. Ткива сделки са упълномощаването, припознаването и др. В търговското право няма сделки, които не предоставят имотна облага. Упълномощаване има и тук, но при него то не е самостоятелна сделка, а може да е клауза в договор за прокура, за търговско упълномощаване или за търговско представителство.
Сделките, които предоставят имотна облага се делят на:

Възмездни и безвъзмездни, и са присъщи пак на гражданскоправните сделки. В търговското право няма безвъзмездни сделки като дарение, завещание, безлихвен заем и др. Тук господства принципът на възмездно- еквивалентния характер на отношенията- "давам, за да дадеш", "давам, за да направиш", "правя, за да направиш". Съмнение може да предизвика договорът за спонсорство. Обикновено той се възприема като безвъзмезден договор- синоним на дарението. Това е погрешно. Предоставянето на имотна облага при договора за спонсорство от страна на спонсориращия не е безвъзмездно. То се прави срещу насрещна престация- реклама, която е задължителен елемент от съдържанието на този договор.
По изключение е възможно търговска сделка да загуби възмездния си характер. Например заем между търговци с изрична уговорка да е безлихвен. Такива изключения са възможни само по отношение на субективните търговски сделки

При електронните договори означаването им се определя от начина на тяхното сключване- по електронен път, чрез интернет.








3. Сключване на търговските сделки

Слкючването на сделките на първо място означава волеизявление, т.е. съгласието на едно или няколко лица, страни по сделката, чрез което те определят съдържанието на правните последици.
На второ място под сключване на сделките се разбира начинът, по който трябва да се осъществи фактическият състав, за да настъпят желаните последици.

Според ЗЗД сключването на търговските сделки се подчинява на общите правила за сключване на сделките, установени в гражданското право.
Необходимите действия, за да се сключи двустранна сделка/договор/, са две:
- предложение(оферта)
- приемане на предложението.
По този начин насрещните волеизявления ще съвпаднат и ще образуват съгласието, което е основният конститутивен елемент.
Предложението е покана за сключване на договор, която обвързва предложителя, ако е отправена до друг субект и съдържансъществените елементи на проектирания договор.
Търговския закон предвижда особени правила за сключването на търговските сделки.

Целият материал: