Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Управление на човешките ресурси

Безплатни реферати, есета, доклади, анализи и всякакви теми свързани с икономика, финанси, счетоводство, маркетинг.
Брутен вътрешен продукт, безработица, брутен национален доход, валутен курс, лихвени проценти, национален дълг, потребителско търсене, процент на инфлация, търговски баланс, фондов пазар.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 296701
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 368092
Местоположение: Somewhere In Time

Управление на човешките ресурси

Мнение от Mozo »

Тема 1 Въведение в концепцията за управление на човешките ресурси (УЧР). Предметно поле.
Възникване и развитие на функцията по управление на наетата работна сила. Фактори, обуславящи еволюцията на концепцията за Управлението на персонала (УП) в управление на човешките ресурси (УЧР). Прилики и отлики между концепцията за УП и УЧР. Разпространение на концепцията за УЧР. Фактори “за” и “против” разпространението й в България.
Цели да темата:
- да разкрие същността и основните фактори под влиянието на които възниква концепцията за УЧР;
- да обясни основната разлика между концепциите за УП и УЧР;
- да обясни основните фактори, влияещи върху разпространението на тази концепция;
Предметно поле. УЧР е интегрална част от управлението на организацията, насочено към заетите в нея. За да постигне своите цели организацията разполага с и управлява различни ресурси: сграден фонд, машини, съоръжения, енергия, суровини, хора, финанси. Управлението на всеки от тези видове ресурси представлява относително самостоятелна подсистема на общата система на управление на фирмата и се осъществява в тясна връзка и взаимна зависимост с останалите. Човекът играе специфичната роля за оползотворяването на останалите ресурси. Това определя интегрираща роля на управлението на човешкия фактор играе по отношение на останалите. От една страна, то както и управлението на останалите ресурси представлява относително обособена част от управлението на фирмата; от друга страна обаче, този вид управленска дейност не е локализирана в определена част от организацията, а пронизва всички останали управленски дейности. Управлението на логистичните процеси предполага управление на заетите в тези процеси; проучването на пазарите и организацията на реализацията на продукцията изисква управление на заетите в съответния отдел и т.н. В този смисъл управлението на човешкия ресурс има универсален характер и в най-голяма степен се доближава до управлението на фирмата. А това означава, че с управление на човешки ресурси се занимава всеки ръководител, независимо от неговото място в йерархията на фирмата.
Могат да се откроят два аспекта на концепцията за УЧР: Първият акцентира върху УЧР като процес на планиране, организиране, координация, контрол – той подчертава общността на тази управленска дейност с управлението на фирмата. Вторият аспект акцентира върху специфичния (наемен) характер на взаимоотношенията между работниците и работодателите и подчертава необходимостта от непрекъснатото поддържане на разумен баланс и съчетаване
на интересите на двете категории. Този аспект подчертава спецификата на управленската дейност, свързана с оползотворяването на специфичния човешки ресурс във фирмата.
УЧР е съвременна мениджърска концепция за управлението на наетата работна сила в организацията. Тя отразява последния, съвременен етап в развитието на концепцията за управление на наетата работна сила, следваща след и доразвиващ концепцията за управлението на персонала.
Етапи в развитието на концепцията за управление на наетата работна сила. Могат да се откроят следните шест етап в развитието на тази концепция.
Първият етап обхваща края на ІХ век - Първа световна война. Това е периодът на индустриалната революция, на 16-18 часовият работен ден и остри борби между труда и капитала. В Америка се формира движение за социални реформи, подкрепяно и от американската църква. В резултат на силния обществен натиск през този период за първи път в предприятията се назначава чиновник, който да отговаря за условията на труд и взаимоотношенията с наетата работна сила. От тук и наименованието на този етап - “грижа за работниците”.
Вторият етап обхваща периода между двете световни войни. Периодът се характеризира с бързо развитие на индустриалното производство и търсене на пътища за повишаването на неговата ефективност. Известен е като “периода на научното управление”. Под влиянието на тейлъризма в сферата на управлението на заетостта настъпват следните промени: в съответствие с идеята за тясната специализация на работната сила се развиват идеите за: научнообоснования подбор “на точния човек за точното работно място”; за въвеждащото специализиращо обучение на работната сила; за измерването и заплащането на труда на основата на научнообосновани трудови норми, разглеждани като средство за съчетаване на интересите на работниците и работодателите. Главният акцент в управленската дейност се премества от “грижа за работниците” към “грижа за ефективността на фирмата”.
Третият етап обхваща периода между Втората световна война и 50-те години. Това е периода на бурното следвоенно възстановяване и разрастване на производството, на възхода на кейнсианската доктрина за регулираната икономика и пълната заетост, на недостиг на работна сила. Концентрацията на производството създава условия за силни синдикати, което променя баланса на властта във фирмата. Синдикатите постигат законодателно закрепени широки права в защита на наемната работна сила. Към министерствата в редица западни страни се създават първите консултативни органи с участието на синдикатите. Всичко това налага управленските решения във фирмата задължително да се пречупват през призмата на отношението на синдикатите към тях. Поставя се началото на индустриалния диалог. Това определя и наименованието на този етап – “етапа на индустриалните отношения”.
Успоредно с това в сферата на управлението на наетата работна сила настъпват следните промени: развиват се нови форми на заетост (временна, частична, почасова); въвежда се повременната система на заплащане; развива се обучението; засилва се специализацията на работната сила, както и стремежът към професионална кариера. По-високото качество на работната сила провокира промени в отношението към нея. Тя започва да се разглежда като персонал, като под това понятие се разбира постоянната висококвлафицирана работна сила, притежаваща определена специалност и имаща стремеж към кариера. Или това е периодът на възникването на концепцията за управление на персонала. Управлението на персонала през този период си остава обаче елемент на тактиката за постигане на по-висока печалба. Налице е относително слаба връзка на тази управленска дейност със стратегията на фирмата. Понятието управление на персонала е въведено от австрийския учен, работил в САЩ Елтън Макс, който още през 1923 г. създава първата фондация за развитие на персонала; през 1927 г. издава монография “Развитие на персонала”. Като самостоятелна дисциплина УП се оформя през 1947 г.






Четвъртият период обхваща 60-те - 70-те години на ХХ век. Това са годините на постепенното забавяне на икономическото развитие на икономиката в западните страни, на спад на икономическия растеж и намаляване на производителността на труда. В отговор на тези тенденции, в сферата на управлението на наетата работна сила настъпват следните промени: планирането на работната сила се превръща в основното ядро от управленската дейност, свързана с персонала; развива се идеята за системното обучение на заетите, правят се първите планове за обучение и развитие на персонала; въвежда се системата за оценка на изпълнението на трудовите задължения; развива се диалогът със синдикатите; правят се първи опити за приложение на поведенческите науки в УП; все повече започва да се търси връзка на управлението на заетите със стратегията на фирмата. Този период е известен като “периода на зрелостта на концепцията за УП”.
Петият период (80-те години) е известен като предприемаческия период на УП. Това е периода на енергийната криза и изострянето на международната конкуренция между трите световни икономически центъра: Япония, САЩ и Европа. Конкуренцията се води предимно в полето на знанието. Нараства ролята на човешкия фактор за успеха фирмата. В съответствие с това силно нараства ролята на функцията по УП. Появяват се първите директори по персонала. На персонала започва да се гледа като на ресурс, свързан с конкурентоспособността на фирмата. Фирмите се конкурират вече не само в сферата на техниката и технологиите, но и в сферата на осигуряването с
подходящ, висококвалифициран персонал и развитието на човешкия потенциал. Засилва се още повече връзката на УП със стратегията на фирмата. Настъпват промени и в самата концепция за УП. Развитието на позитивна организационна култура, т.е. на такава система от ценности, вярвания и очаквания, които подпомагат постигането на целите на организацията, се разглежда като неотменен елемент от дейността по УП. Развива се идеята за необходимостта от споделяне на целите на организацията от всички заети в нея, от създаването на климат на взаимно съгласие и сътрудничество между наетата работна сила и работодателя.
Именно тези нови моменти в управлението на персонала, демонстрирани най-вече в практиката на големите транснационални компании са обобщени за първи път в управленската литература през 80-те години в САЩ с термина “Управление на човешките ресурси” (“УЧР”). По-късно те са описани в Англия и др. страни. УЧР става задължителен курс за първи път през 1987 г. в Магистърската програма по Бизнес администрация в Хардварския университет, като УП се е разглеждало като по-нисше и по-прагматично равнище на разглеждане на въпросите, свързани с управлението на персонала, акцентиращи върху техниките по извършването на отделните дейности като: набиране, селекция, обучение и т. н.

Шестият етап (90-те години и началото на ХХІ век) е известен като “постпредприемаческия период” на УП. Това е периода на разпространението на концепцията за УЧР. Заедно с това тя продължава да се развива в следните насоки: развива се идеята за още по-тясна връзка на УП със стратегията на компанията; за необходимостта от постигането на взаимно съгласие и сътрудничество между работници и работодатели; за пълното интегриране на интересите на отделните индивиди с целите на организацията; за идентифицирането на отделния индивид с организацията, известно в западната литература като “commitment”; позитивното мислене и екипната работа се превръщат в ключови ценности на организацията.
Философия на УЧР. Тя почива на следните основни принципи:
• Хората в организацията не са просто един от факторите за производство, минимизирането на разходите за който повишава конкурентността на организацията, а ресурс, инвестирането в който й дава конкурентни предимства.
• Хората са най-важния стратегически ресурс на организацията ефективното управление, на който дава ключа към нейния успех. Този успех е възможен, само ако политиката и процедурите, свързани с управлението на работната сила са тясно свързани и допринасят във възможно най-голяма степен


за постигането на корпоративните цели. От тук и необходимостта от тясна връзка на управлението на персонала със стратегията на фирмата.
• Корпоративната култура, ценностите и климатът в организацията оказват влияние върху поведението на отделните индивиди. Създаването у тях на позитивни очаквания, нагласи и ценности е условие за успеха на организацията;
• Пълно обвързване на интересите на отделните индивиди с целите на организацията като условие за разгръщането на инициативата и предприемчивостта им.

Различия между концепциите за УП и УЧР. От една страна и УП и УЧР са концепции за управление на наетата работна сила и са ориентирани към по-пълното оползотворяване на човешкия потенциал. От друга страна, обаче между тях съществуват известни разлики, които могат да бъдат представени в следната таблица
Табл. № 1 Признак
Управление на персонала
Управление на човешките ресурси
Статус на функцията
Средна мениджърска
Топмениджърска
Връзка със стратегията на фирмата
Средна
Силна
Роля в управлението
Посредническа между линейните мениджъри и работниците.
Централна. Отговорност за развитието на организацията. Участие в СД
Обхват на управленската дейност
Тясно специализирана, свързана с управлението на персонала
Широка, свързана с цялостното развитие и управление на организацията
Обект на управленска дейност
Изпълнителския персонал
Целия персонал, вкл. и мениджърите
Насоченост на управленската дейност
Групата, длъжността. Колективно възнаграждаване и стимулиране
Индивид
Индивидуално възнаграждаване и стимулиране
Принципи на организация и контрол
Йерархична организация на основата на ръководство и контрол
Екипна работа и съпричастност към общите цели на фирмата


Фактори, обуславящи еволюцията на концепцията за УП в УЧР. Могат да се откроят две групи фактори:
І. Фактори в прагматичен план. Към тях се отнасят:
• Преходът от масово производство на стоки и услуги за масовите пазари към производство за строго сегментирани пазари, характеризиращи се с непрекъснато променящи се изисквания към параметрите на стоките и услугите. Този преход променя параметрите на конкурентоспособността на фирмите, като извежда на преден план качеството на произвеждания продукт или услуга. Променя се и самото съдържание на понятието “качество”. Ако в условията на масовото производство то се свързва предимно с спазването на определени технологични параметри на производството, то сега това не е достатъчно. Високото качество означава още повишена функционалност, икономичност, ергономичност, екологичност, дизайн и т.н. Това са параметри, които кореспондират не толкова и не само със спазването на технологичната дисциплина, колкото с цялостното отношение на работната сила към труда й и към организацията, в която се труди. Тези параметри са функция на ново качество на самата работна сила, определящо се както от равнището на нейните знания и умения, така и от способността й гъвкаво да ги прилага в различни ситуации; от степента на нейната адаптивност, предприемчивост, иновативност, лоялност и т.н. За разлика от тясно специализираната работна сила, характерна за масовото производство, съвременното производство изисква и създава нов тип - широкопрофилна работна сила, владееща повече от една специалност и професия, която лесно “превключва” от една операция и задача към други, която не само умее, но и има нагласата непрекъснато да търси нови решения, да поема умерен риск, да усъвършенства знанията си. Тази работна сила не може да бъде контролирана по стария начин – чрез наблюдение и контрол. Възниква необходимостта от създаването на условия за пълно обвързване на интересите


на отделния индивид с целите на фирмата, т.а. за неговата идентификация с фирмата, което е и основната цел на съвременната концепция за управлението на наетата работна сила.
• Демографската тенденция на застаряване на населението прави оскъден младия човешки ресурс, който в по-голяма степен отговаря на изискванията на съвременното производство, за който организациите се конкурират и търсят пътища да привлекат и задържат.
• Засилването на международната конкуренция между трите световни икономически центъра – Япония, САЩ и Западна Европа и особено навлизането на японски капитали в САЩ и западните страни. Последното от една страна притиска западните мениджъри да усъвършенстват управлението, за да устоят на конкуренцията, а от друга страна – демонстрират нова по-успешна практика на фирмено управление в японските предприятия. Това засили интереса особено от страна на американската управленска мисъл към възможностите за усъвършенстването на управлението на персонала.

Целият материал:
Прикачени файлове
Управление на човешките ресурси.rar
(130.37 KиБ) Свален 23 пъти
Прочетено: 341 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Икономика”