Основни онтологически закони

[Mozo]

Онтология - Термин, определящ науката за битието, за съществуващото,в отличие от гносеологията–науката за познанието. Терминът онтология в съвременната философска литература се използва за означаване на определена система от категории, които са следствие от определена система от възгледи (определена гледна точка) за света. Основна характерна черта на онтологическия анализ се явява разделянето на реалния свят на части и класове обекти и определяне на съвкупността от фундаментални свойства, които определят тяхното развитие и поведение.
Философията не борави с части от битието, а със съществуващото изобщо. Можем да кажем, че тя борави с “битието”, доколкото философията като обща онтология развива законите на същността, които се основават в същността на битието. Тези закони на битието са и същностни закони на “съществуващото”. Тук не би имало никакъв смисъл да правим разлика – те са закони на съществуващото, също така, както същностните закони на цвета са закони на всичко цветно. Всяка философия кулминира в една онтология, в смисъла на едно учение за съществуващото, което лежи в основата на логиката и т. нар. основни закони на логиката са онтологични закони, същностни закони на съществуващото като такова. Логическите закони не могат да възникнат ако няма първо – природа, второ – орган на мисленето, човешки мозък като висш продукт на същата тази природа. Без материя няма мислене, а следователно – няма закони на мисленето. Бидейки отражение на законите на материалния свят, логическите закони съответстват на законите на природата.

Целият материал: