Културни и литературни епохи

[Mozo]

Културни и литературни епохи

Ренесанс
Най-забележителната епоха в развитието на европейската цивилизация. Ренесанс означава възраждане и се отнася към възраждането на античната културна традиция на новите времена. Характеризира се с всестранен разцвет на културата, изкуството, науката и литературата. За Ренесанса основополагащ принцип е антропоцентризмът. Според него висша ценност на битието е човека, неговата предприемчивост, амбиция и лични качества. Така се ражда идеологията на Ренесанса, известна като хуманизъм.

Класицизъм
В общия смисъл понатието се употребява, за да обозначи изкуство, свързано с поетическите и реторическите канони на древната класика; то е то е строго и подражателно. Понятието обозначава и литературно направление, господстващо основно във Франция през 17. век и характеризиращо се със строго нармативност.

Просвещение
Понятието Просвещение определя преобладаващото през 18. век духовно движение на европейската интелигенция. Неговият отличителен белег е уповаването върху разума като основен източник на цялото познание, като ръководно начало на човешкото действие и като мярка за всички стойности. В своето съчинение "Какво е Просвещение?" от 1784г. Кант дефинира Просвещението като "изход за човека от неговото самовиновно непълнолетие". В разумното мислене и в определеното от разума действие просветителите са виждали гаранцията за постоянен напредък на човечеството в победата над природните сили, както и в установяването на справедлив социален ред. Социално-историческият фон на Просвещението е стопанският и социалният напредък на гражданското общество, чиито еманципационни стремежи от друга страна получават важни импулси от Просвещението. Идейно-историческите корени на Просвещението са в хуманизма, в Реформацията и в рационалистичната философска система на 16.и17.век(Спиноза,Декарт). Просвещението е общоевропейско явление, което се простира чак до Северна Америка. Началото си то води от Холандия и Англия, където философи и учени на държавното право като Т. Хобс, Дж. Лок и др. развиват идеята за присъщото на човека естествено право, за естествената религия, обществения договор и неотменните човешки права. По този начин се поставя под въпрос и кралската власт "по божията милост", както и претенциите на църквата да бъде най-висшата решаваща инстанция по въпроси на морала, в сферата на науката, литературата, изкуството и образователвното дело.

Романтизъм
Естетика в европейската литература и изкуство, характерна за последната четвърт на 18. и началото на 19. век. Наименованието се свързва с романс. Предпоставките за нейното възникване могат да се видят в две посоки:
- общественото развитие и промяната на мастото на личността в обществото;
- строгите норми за творчество и рационализма на 18. век.
Основният мотив в тази естетика е мотивът за освобождение. Той се проявява в множество конкретни мотиви: пътуването – бягство; култ към екзотиката; връщането към фолклора; култ към природата; любовта; съня.
Литературният първообраз на романтизма може да се види в сантиментализма (Лоурънс Стърн – Сантиментално пътешествие из Франция и Италия), който реабилитира човешката емоционалност в отношението към света.

Реализъм
Естетика, която се основава върху оформилото се вече (от времето на Романтизма) историческо съзнание и според която не може да се разбере човешката природа (а следователно и да й се влияе), ако човекът не се види в своята обществена среда и не се анализират скритите процеси, формиращи тази среда. Тя се стреми да покаже обществотно и човека такива, каквито са.

Натурализъм
Ярко обособена разнвидност на реализма. В основата му стои схващането, че обществените процеси могат да бъдат изследвани като природните. Особено влияние оказва теорията на Дарвин.

Модернизъм
Съвкупност от новаторски направления в литературата и изкуството от края на 19 и началото на 20 в. Характеризира се със стремеж към нови идейно-естетически схващания и търсене на нови изразни средства, отхвърля традиционното и класическо изкуство. С модернизма се свързват дадаизъм, абстракционизъм, екзистенциализъм, експресионизъм, сюрреализъм, нов роман , театър на абсурда, кубизъм, футуризъм, попарт, фовизъм.
Символизъм
Понятието назовава не просто школа или естетика, а цяластна концепция за преориентиране на поетиката към модерното.
Световно разпространена естетика и поетика, основаваща се върху романтическата традиция и развиващо се основно в последните десетилетия на 19. век. Основните идеи и принципи на направлението се налагат от френските символисти Бодлер, Рембо, Верлен, Маларме. Името е наложено от Жан Мореас в неговия “Манифест на символизма” от 1886 г., където той определя целта на символистичното изкуство като показване на езотеричната връзка на всички осезаеми страни на нещата с първоначалните Идеи. (ВЖ по този въпрос и херменевтика – наука за тълкуването, етимологията на названието на която идва от Хермес – какви са неговите функции?) Поетическият език в този смисъл е средство да се открие единството на всичко съществуващо в сферите на въображението и духа. Близостите с романтизма са в идеите за синестезията и за двумирието. Различията са в разбиранията за твореца – за символизма той е аскет, мъченик, чиято религия е изкуството; изкуството е служене на идеал, изискващо максимално усилие и напрежение. Ако романтическият творец е органичен, то символистът не е; той е дете на града, на цивилизацията в нейните най-изтънчени форми. Особено място в символизма имат идеите на Едгар Алън По за абсолютната красота, за поезията “за себе си”, която трябва да бъде “сенчеста”, да се родее с музиката.
Декаданс- отвращение от естественото; интерес към разрухата, болезненото. Светонагласа, в която нират первердомизното и шокиращото префиненост и,.