Стилистичен анализ на текст. Разговорен, научен, официално-делови, публицистичен и художествен стил

[Mozo]

РАЗГОВОРЕН СТИЛ
І. Текст
А: Добро утро дъще! Наспинка ли се?
Б: Добро утро мамче! Спах като бебе и ... съм свежарче.
А: Браво! Сега бързо- “хей ръчички, хей ги две” ... и да закусваме.
Б: М-м-м, че на вкусно мирише, пак ще ме глезиш!
А: Заслужаваш, такава тежка сесия изкара и то все с отлични оценки.
Б: Е..., на кого да се метна.
А: Побързай, че кифличиките няма да те чакат.
Б: Олеле, любимите ми кифлички...супер!
А: С мляко и какао. Колко лъжички захар да сложа професорке?
Б: (показва един пръст).

ІІ. Стилистичен анализ
1. Стил: разговорен;
Подстил: разговорно-битов;
Жанр: битов диалог.
2. Сфера на общуване: битово-разговорна;
Ситуация, към която е ориентиран текста: спонтанно общуване между двама близки хора, непринуденост.
3. Основни функции на текста: общуване, което е неофициално.
4.Характер на адресата: контактен, непосредствен участник в общуването, близък на адресанта (дъщеря), от текста става ясно, че адресатът е студент.
5. Тип на мислене, отразен в текста: конкретен.
6. Форма на речта: устна;
Тип на речта: битово-разговорна;
Вид на речта: диалог, който има личен характер.
7. Стилистични черти: спонтанност, непринуденост, използване на жест и мимика в речевото общуване със стремеж към икономия на вербален израз (“показва един пръст” вместо искам една лъжичка или една – пръстът измества дума от речевото съобщение-бройно числително име), неофициалност, оценъчност от страна на говорещия (майката оценява сесията на дъщеря си като тежка), изразява се емоционалност (олеле, любимите ми кифлички...супер!), отношенията между комуникантите са неофициални (разговорът се води между майка и дъщеря, по всяка вероятност на закуска), адресантът и адресатът са носители не само на книжовен език, но и на некнижовни формации.
8. Езикови особености на стила, отразени в текста:
- лексикално-граматически: употреба на местоимения, предлози и междуметия (Олеле), използване на съюзи (Е…), образуване на нови думи (от свеж + ар + че = свежарче), голяма употреба на умалителни (мамче, свежарче, кифличките, лъжички, професорке - чрез умалителните суфикси –че, -чки се изразява гальовност, умиление, умалителност);
- синтактични: изразяване не само с вербални, но и с невербални средства, висока степен на конструктивна осигуреност за взаимно разбиране на общуващите “освен думите”. Значимост има и интонацията (на кого да се метна е въпросително изречение, но чрез интонацията в текста става съобщително – дъщерята го казва на майка си с цел да каже, че прилича на нея). Пълна синхроност между процесите на пораждане, оформяне и произнасяне на речта, действа закона за икономия на речевите средства, употреба на елиптични и неразчленими изречения (Браво!, Наспинка ли се?)
9. Образът на автора и целта на неговата текстова дейност: има личностен, конкретен характер. Авторът е родител, майка и целта му е да комуникира със своята дъщеря, като проявява грижовност, заинтересованост.
10. Индивидуално-авторски стилистични особености на текста с оглед на избора и организацията на езикови средства и стилистични похвати: доброжелателност, загриженост, гальовност, умиление.

НАУЧЕН СТИЛ
I. Текст
Жизнени процеси при многоклетъчните.
Хранене. Хранене на растенията
Процесите, които осигуряват живота на организмите (бактерии, гъби, растения, животни, човек), се наричат жизнени процеси. Това са храненето, дишането, отделянето, растежът и развитието, размножаването, дразнимостта и движението.
Храненето е основен жизнен процес. Той осигурява вещества и енергия за клетките и за организмите като цяло. Храненето бива два типа: самостойно и несамостойно.
Растенията са прикрепени организми. Корените им са разположени в почвата. От нея те смукват вода с разтворени минерални вещества. Листата на растенията имат голяма повърхност. Чрез устицата – малки отворчета по тях, въздухът навлиза във вътрешността им. Както знаете, в състава на въздуха участват и газовете въглероден диоксид и кислород.
Растенията преработват приетитите от околната среда вещества, което може да се докаже чрез опити. На светло в зелените листа с помощта на хлорофила се образува скорбяла (нишесте). Скорбялата е въглехидрат. В затъмнените части на листа не се образува такова вещество.
Когато са налице всички необходими условия, в листа протича много сложен процес на самостойно хранене: от въглероден диоксид и вода, под действието на светлина и участието на хлорофил се образуват въглехидрати и се отделя кислород. Този процес се нарича фотосинтеза (от гръцки език фотос – светлина, и синтезис – съединение).

Целият материал: