Териториално и административно устройство на Испания

[Zeroadhesion]

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО
СТОПАНСТВО
гр.София







К У Р С О В А Р А Б О Т А


Териториално и административно устройство на Испания




Резюме:

Кралство Испания е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани островчета от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, като например Чафаринските острови, „скалите“ на Велес и Алхусемас, както и малкият Магданозен остров.По площ Испания е на 50-то място в света с 504 782 кв. км.

Според испанската конституция от 1978 г. Испания е парламентарна конституционна монархия. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. прави икономиката на страната 10-та в света през 2002.

Политически Испания е разделена на 17 автономни области - на север - Галисия, Астурия, Кантабрия, Паис Баско, Ла Риоха и Навара; на изток - Арагон, Каталония, Валенсия и Балеарски острови; в централната част - Кастилия и Леон, Мадрид, Кастилия-Ла Манча и Естремадура; на юг - Андалусия, Мурсия и Канарски острови. Освен това съществуват два автономни града по африканското крайбрежие, Сеута и Мелиля. Сегашните автономни области са образувани през 1983. По територия най-големият регион е Кастилия и Леон, а най-малкият - Балеарските острови. С най-много население е Андалусия, а с най-малко е Ла Риоха.
Всяка автономна област в Испания е съставена от една или няколко провинции.Седем автономни региона се състоят от по една провинция - Астурия, Кантабрия, Навара, Ла Риоха, Мадрид, Мурсия и Балеарските острови.

Най-ниската административна единица в Испания е общината (municipio), като техният брой е 8,111. Исторически, някои региони са разделени на комарки (comarcas), които представляват нещо като графства.

За Испания е характерно тристепенно административно-териториално деление,което не е идентично в редица случаи със съществуващите и реално функциониращи нива на местно и регионално самоуправление.Така например висшите нива могат да се разглеждат по-скоро като национални структури,независимо,че реализират регионалната политика на държавата.
В рамките на стандартните структури със специални законодателни решения са формирани редица специални структури за специфични територии:
• Двойствен статут на столицата(община и област)
• Островни групи със специален статут
• Метрополни зони
В Испания съществува отделна процедура за осъществяване на териториални промени според съответното ниво на управление.Във всички случаи обаче промените се извършват след консултация и съгласуване със заинтересованите страни и населението(провеждане на референдум).

С въвеждането на специфични структури за отделни специализирани територии се припокриват два вида органи.Отделни провинции са и автономни общности,на които провинциалният съвет изпълнява правомощията на общото събрание и обратно.Особено силно е значението и ролята на съветите и техните изпълнителни органи,чиито компетенции и отговорности са подробно конституционно законово регламентирани.Политическата отговорност за ръководството на съответната регионална (или междинна) административна единица обикновено се възлага на председателя.Той ръководи съответния орган на самоуправление,колективния изпълнителен орган,представлява го пред други органи,организации и пред съда,както и в повечето случаи е натоварен и с администрацията.

Испания е унитарна държава. Но някои области имат самоуправление – Страната на баските, Каталония, Галисия, Андалусия и още 13 други. Във всяка от тях има областна асамблея, която издава закони за съответната област. Асамблеята формира и местно правителство, начело с председател.

На национално равнище има Конституционен съд и Сметна палата.

Сега действащата конституция е от 1978 год. Съгласно нея е Испания е конституционна монархия. Кралят е символ на държавното единство и постоянство. Неговите актове по начало се приподписват от председателя на правителството или от съответния министър (института на контрасигнатурата). Сред тези актове са санкционирането и промулгацията на законите, свикването и разпускането на Генералните кортеси, обявяването на всеобщи избори, назначаването и уволняването на членове на правителството. Кралят е и върховен главнокомандващ. Той представлява страната в международните отношения. Но той няма право на вето върху приетите от парламента закони. Членовете на правителството се назначават и уволняват от краля по предложение на министър-председателя.

Законодателната власт принадлежи на двукамерен парламент, наричан Генерални кортеси. Долната палата се нарича Конгрес на депутатите. В нея има между 300 и 400 депутати. Горната палата се нарича Сенат, който е орган на териториалното представителство. Генералните кортеси се избира за срок от 4 години при всеобщи тайни и преки избори. Всички най-важни държавни правомощия принадлежат на кортесите. Те издават закони, но може да делегират това свое право на правителството. Тогава то издава т. нар. законодателни декрети. В извънредни и спешни случаи правителството може да издава декрети-закони, които впоследствие се утвърждават от кортесите. Законодателна инициатива имат правителството, конгреса и сената.

Съветът на министрите осъществява изпълнителната власт. В него влизат председател, негови заместници, министри и други членове. Председателят се предлага от краля и се одобрява от кортесите. Другите членове на правителството се предлагат от председателя и се назначават от краля. Дейността на правителството се проверява от кортесите. Прилагат се т. нар. въпроси, интерпелации, резолюции за порицание (вотове на недоверие), използване на следствени комисии и пр.

В Испания, регионализацията отбелязва напредък. Това развитие, което не засяга пряко метрополните области, същевременно създава нови (законови) възможности за тяхното управление.
В Испания териториалният дебат е обусловен от териториалната автономия. Автономните области имат изключителни правомощия в тази сфера. Вследствие на това отговарят за метрополните области. В същото време протича и процес на укрепване на големите градове, както и "мерене на силите" между централното правителство, автономните области и метрополните области като Мадрид, Барселона и Валенсия. Особен модел представлява Билбао, който се оказва успех от гледна точка на метрополизацията с добро партньорство между публичния и частния сектор.




Исторически преглед

Още през неолита и бронзовата ера са съществували добре организирани селища в югоизточните части на страната, включително най-голямото селище в Европа от този период, Лос Миралес близо до Алмерия.

Римска испания

В резултат от Втората пуническа война (218 пр.н.е. - 201 пр.н.е.), Римската империя завладява картагенските земи в Испания. Римляните установяват контрол над почти цялата част от страната за повече от 500 години.
Те разширяват и благоустройват съществуващи градове, като Тарагона (Tarraco) и основават нови включително Сарагоса (Caesaraugusta), Мерида (Augusta Emerita), Валенсия (Valentia), Леон (Legio Septima), Бадахос (Pax Augusta) и други.

По време на упадъка на Римската империя през 5 век в страната нахлуват германски племена. Вестготи, свеби, вандали и алани пристигат в Испания, като пресичат Пиринеите. Романизираните вестготи се заселват там през 415. Те приемат католицизма и създават Вестготското кралство, което обхваща по-голямата част от полуострова, след като завладява земи от свебите на северозапад и византийските територии на югозапад.

Мюсюлманска Испания

Между 711-718 почти целият Иберийски полуостров е превзет от бербери-мюсюлмани, извести също като маври. Само някои отделни планински области в северната част на полуострова, като Астурия, Навара и няколко графства в Пиринеите успяват да запазят своята независимост.

През 10 век, Кордоба, столицата на халифата, става най-големия и богат град в средновековна Европа. Процъфтяват търговията по Средиземно море и културата.

Към 11 век халифатът се разпада на множество враждуващи по между си държавици, наречени тайфас (на испански taifas), което позволява на малките християнски кралства на север да разширят териториите си и да консолидират своите позиции. Пристигането на нови ислямски вълни от Северна Африка, като Алморавидите и Алмохадите временно спира християнското настъпление и въвежда по-консервативна и по-малко търпима форма на исляма. Въпреки че постигат някои успехи, те се оказват неспособни да се справят с нарастващата военна мощ на християнските кралства.

Реконкиста

Терминът "реконкиста" (reconquista, отвоюване) обозначава седемвековният период на отвоюване на полуострова от християнските кралства. Смята се, че Реконкистата започва с успешната битка при Ковадонга през 722, когато кралят на Астурия Рамиро побеждава мюсюлманите. През 732 ислямските армии са разбити от краля на франките Карл Мартел в битка при Поатие, което ги принуждава да се изтеглят на юг и да осигурят стабилна граница по реките Ебро и Дуеро. През 739 те са прогонени от Галисия, която в последствие се превръща в третия по важност поклоннически център в християнския свят с катедралата в Сантяго де Компостела. Няколко години по-късно франките успяват да завладеят най-североизточните части на Испания, като създават Испанската марка, от която включва части от Навара, Арагон и Каталония.7 По-късно от тези територии се обособили няколко държави.

Първото испанско кралство е Астурия, обособило се след битката при Ковадонга. През 910 столицата на кралството е праместена от Овиедо в Леон и то става известно като Кралство Леон. През 11 век Кралство Кастилия, дотогава погранично графство се откъсва от Леон, а от 13 век двете държави се обединяват. Малко по на изток през 824 се създава кралство Навара, а в североизточните райони се образува Кралство Арагон след обединението между едноименното кралство и графство Барселона. През 1139 от Леон се откъсва Португалия. В началото на 11 век, кралят на Навара Санчо Гарсия успява да завладее Кастилия, няколко графства в Пиринеите и да направи кралят на Леон свой васал, но след смъртта му през 1035, страната е разделена между синовете му.
Разпадането на Ал-Андалус улеснило разширяването на християнските кралства. През 1085 кралят на Кастилия Алфонсо Мъдрия завладява Толедо, с което цялата северна част на полуострова е освободена. През 12 век Алморавидите успяват да нанесат няколко поражения на испанците, но не успяват да спрат тяхното насъпление. През 1212 в решителната битка при Лас Навас де Толоса обединените армии на Кастилия, Арагон и Навара разбиват Алмохадите. Няколко десетилетия по-късно са отвоювани големите градове по долината на Гуадалкивир. През 1236 пада Кордоба, а през 1248 е завладяна и Севиля. Мюсюлманите успяват да задържат само емирство Гранада, което просъюествува още над 200 години като васално княжество на Кастилия.8 Нови нашествия от Северна Африка през 13 век не успяват да възстановят мюсюлманското владичество. По същото време, Арагон успява да се разшири в западното средиземноморие - завладени са Балеарските острови и Сицилия.9

През 1469 короните на Кастилия и Арагон са обединени с женитбата на Фернандо ІІ, престолонасленица на Арагон и Исабела, принцеса на Кастилия, с което се поставя началото на обединена Испания. През 1478 е завършено завладяването на Канарските острови, а през 1492 е превзета Гранада, последната мюсюлманска крепост на полуострова, което приключва 781-годишното ислямско присъствие в Испания.
Обединението на Кастилия и Арагон и последвалото присъединяване на Навара през 1512 поставят основите на съвременна Испания и Испанската империя.
В началото на 16 век испанските конкистадори завладяват огромни територии в Америка.Испанските колонии се простират в Централна и Южна Америка, Мексико, южните и западните части от САЩ, Филипините, Гуам, а от 1580 и португалските колонии в Бразилия, африканското крайбрежие, части от Индия, Макао и други.

През 1700 умира последният испански Хабсбург, Карлос ІІ и спорът за испанския трон прераства във Войната за испанското наследство (1701-1714). Войната струва на страната всичките й европейски владения и е сериозен удар върху позициите на Испания като европейска сила. По време на войната, на трона стъпва нова династия, Бурбоните. През 18 век, страната постепенно се възстановява и империята просперира. Новата Бурбонска монархия модернизира администрацията и икономиката по френски модел.Испания си възвръща Сицилия и Южна Италия, а по-късно сериозно допринася за победата над Англия в Американската война за независимост, което подобрява международното й положение.
През 1809 на събранието на Кортесите (Парламента) в Кадис е приета първата в света либерална конституция.
През 1898 САЩ се възползват от окаяно положение на Испания и след кратка война заграбват Куба, Пуерто Рико, Филипините и Гуам.
Двадесети век не носи мир на Испания - страната участва в коллонизацията на Африка и завладява Испанско Мароко, Западна Сахара и Екваториална Гвинея. Тежките загуби във войната в Риф срещу берберите подкопават монархията. Установен е авторитарен режим под ръководството на генерал Примо де Ривера (1923-1931), който завършва със създаването на Втората испанска република. Новото правителство предлага автономия на Галиция, Баския и Каталония и избирателни права на жените.

След кървавата Гражданска война в Испания (1936-1939), Републиката е свалена от генерал Франсиско Франко, който установява авторитален режим до смъртта си през 1975. Непосредствено след Втората световна война, Испания е изолирана политически и икономически, поради близостта на Франко с Хитлер и Мусолини. Страната е приема за член на ООН през 1955, когато страната започва да излиза от автархията и изолацията. Според завещанието на Франко, след неговата смърт през 1975 принц Хуан Карлос І става крал. След приемането на новата испанска конституция през 1978, Испания става демократична държава и предоставя автономия на всичките си провинции. През 1986 страната става член на Европейския съюз, което дава нов тласък на икономиката.

От близо 50 години правителството на Испания се бори с баската терористична организация ЕТА, която иска да откъсне Баския от кралството.

Съвременно териториално деление на Испания

След 1983 г. са създадени 17 автономни области - на север - Галисия, Астурия, Кантабрия, Паис Баско, Ла Риоха и Навара; на изток - Арагон, Каталония, Валенсия и Балеарски острови; в централната част - Кастилия и Леон, Мадрид, Кастилия-Ла Манча и Естремадура; на юг - Андалусия, Мурсия и Канарски острови.

Северни автономни области

1.Галисия

Галисия (Galicia или Galiza на галисийски) e автономна област в Северозападна Испания, граничеща на запад с Атлантическия океан, на юг с Португалия, на изток с областите Астуриас и Кастилия и Леон и на север с Кантабрийско море.Своя автономен статут областта Галисия получава на 28 април 1981г. Площта и е 29 574 км?, а населението 2 751 094 души (2003). Нейният главен град е Сантяго де Компостела (Santiago de Compostela).

A Коруня (на испански: La Coruna; на галисийски: A Coruna) е най-северозападната провинция на Испания, част от автономна област Галисия. Граничи с провинциите Луго на изток и Понтеведра на юг и с Атлантическия океан на запад и север. Административен център е град Ла Коруня. Други големи градове са Сантяго де Компостела, важен религиозен и културен център и столица на Галисия, и по-индустриалният Ферол.
2.Астурия

Астурия е автономна област в Испания и се намира в северната част на страната, между Галисия и Кантабрия. Това е силно планински регион, известен с планинския масив Лос Пикос в Европа. Овиедо е културната и търговската столца на Астурия: в нея се намира и университетът.
Астурия придобива автономността си на 11 януари 1982г.




3.Кантабрия(Cantabria)

Кантабрия е една от северните автономни области в Испания.По големина е на 15-то място с площ от 5 321 кв.км.(1,05% от територията на Испания).Кантабрия е обявена като автономна област на 11 януари 1982г.Главен град на областта е Сантадер.Президент е Мигел Анхел Ревия Роис

4.Баска автономна област

Баската автономна област, наричана също Страна на баските или Еускади (на еускара: Euskadi или Euskal Autonomia Erkidegoa), е испанска автономна област от 25 октомври 1979 г. Разположена е на североизточното крайбрежие на Бискайския залив, познат ни с името на една от провинциите и? -Биская- древно васалство на кастилските крале; макар самите испанци да го наричат Кантабрийско море. На североизток граничи с Франция, на юг с Риоха и Кастиля и Леон, на запад с Автономната област на Кантабрия, а на изток с Навара. В миналото е била позната с имена като Басконгадас или провинция Басконгадас, а днес обединява териториите на провинциите Алава, Гипускоа и Биская.

Населението на областта (към 2001 г.) е 2 082 587 души. Столица на страната е гр. Витория.

Според действащата Конституция на кралство Испания историческата автономна област на Навара с баско население също има право да се приобщи към територията на Страната на баските, но от внасянето през 1982 на констутуционната поправка, позволяваща приобщаването и, правителството на Навара не е проявявало подобен интерес, настоявайки на собствената си независимост.

По времето на Санчо III Гарсес (1004-1035) кралството на Нахера-Памплона достига териториалния си разцвет общващайки по-голямата част от Иберийския Север. Кралят е запомнен със званията Рекс иберикус (Rex Ibericus) и Рекс Наваре Испаниарум (Rex Navarrae Hispaniarum).

След смъртта на Санчо III ( 1035 г.) кралството се разделя между синовете му и през XII век възникват новите политически структури с кралствата Навара, Арагон и Кастиля.

През Средновековието Бискайското васалство доброволно се приобщава към Кастиля

През 1200 кралството Навара губи част от териториите си (Алава, Гипускоа и Дурангесадо), които минават в ръцете на кастилския монарх, докато Навара ориентира териториалните си претенции на североизток, към Арагон и отвъд Пиринеите.

Както Навара, така и Баските провинции запазват древните си териториални привилегии и значителна степен на независимост и самоуправление до XIX век, когато биват частично отменени от правителството на Кановас дел Кастильо, след разгрома на карлизма. По времето на франкизма единствено Алава и Навара запазват древните си автономни права.

Днес, след приемането на Устава на автономията през 1979 г., автономната област Еускади наследява различните исторически права и привилегии на териториите с баско население.
Приема се също испанското название Страна на баските, или по-честото Euskal Herria (Еускал Ерия), което означава обособените културно и исторически баски земи, смятани от баския национализъм като изконни на суверената си нация: настоящата Страна на баските (обхващаща сегашните провинции Алава, Гипускоа, Биская) и Навара, както и историческите баски територии попадащи в сегашна Франция (Ипаралде).

Наименованията Страна на баските или Euskal Herria, лишени от политически подтекст се използват също за означаване на Пиринейските земи в Испания и Франция обхващащи провинциите на Биская, Гипускоа, Алава и Навара в Испания, и Сола (Zuberoa, Soule), Долна Навара (Nafarroa Beherea, Basse Navarre) и Лаборт (Lapurdi, Labourd) във Франция

Баската автономна област включва провинциите Алава,Биская,Гипускоа.Президент на областта е Хуан Хосе Ибарече.Областта разполага с 19 места в Конгреса и 3 в Сената.


5.Ла Риоха

Ла Риоха е автономна област в северна Испния,чиято столица е Логорно.Статута си на автономна област Ла Риоха получава на 9.юни 1982г.Областта се нарежда на 16-то място по големина-5045 кв.км.(около 1% от територията на Испания).Тя има само една провинция и 174 общини.Някои от по-гъсто населените градове в Ла Риоха са:Логорно(145 866 души); Калахора(23 768 души); Арнедо(14 082 души);Харо,Алфаро и др.
Сегашният президент на областта е Педро Санс Алонсо.Ла Риоха участва също така с 4 места в Конгреса и 4 в Сената.

6.Навара

Навара (Navarra на исп., Nafarroako Foru Komunitatea на баски) от 1979 г. е автономна област в кралство Испания. Тя е част от историческата област, известна като Страна на баските. Обхваща една провинция.Граничи на север с Франция, на изток с Арагон, на юг с Риоха и на запад с Баска автономна област.
Формирана е от 265 села и 7 градове(общо 272 общини) и има 593 472 жители (2005), от които около половината живеят в столицата, Памплона (193 328 жители) и половината в градската и агломерация (300 000 жители).
Според член 186; 18/86, от 15 декември 1986, за Баски език, Навара е формирана от 3 езикови зони: баскоговоряща не баскоговоряща, в която се говори испански и средна, в която се говори испански и баски.
Президент на автономна област Навара в момента е Мигел Сесма.Областта разполага с 5 места в Конгреса и 5 в Сената.

Източни автономни области

1.Арагон

Арагон e автономна област в Североизточна Испания. Площта и е 47 719 км?(9,4% от площта на Испания), а населението 1 218 000 души (2003). Арагон е древно кралство, което днес е разделено на три провинции: Сарагоса (Zaragoza), Уеска (Huesca) и Теруел (Teruel). По-високите върхове на Пиринеите са разположени в провинция Уеска.Областта придобива автономен статут на 16 август 1982г.Главен град на областта Арагон е Сарагоса.

2.Каталония

Каталония (също Каталуня или Каталуния; каталонски Catalunya, испански Cataluna, окситански Catalonha) е една от 17-те автономни области в Испания (Comunitat Autonoma de Catalunya, Comunidad Autonoma de Cataluna или Comunautat Autonoma de Catalonha). Територията и? съответствува в голямата си част на територията, заемана от някогашното графство Каталония.

Автономната област Каталония заема площ от 32 114 km? и има население 7 083,600 (2006) души. От тях около 12,2% са имигранти от други страни
Каталония разполага с местен парламент, (намиращ се до зоопарка в Барселона състоящ се от 135 депутата избирани на всеки 4 години.Областта придобива автономен статут на 9 август 2006г.Областта включва провинциите Барселона,Хирона,Леида,Тарагона като неин основен град е Барселона.
Барселона е основана първоначално като Барсино от римляните по времето на император Октавиан Август. По-късно става център на могъщото Каталонско графство и водеща сила в Средиземно море. И до днес е столица на Каталония, автономен регион, ревностно пазещ независимостта си.

Маври и франки на няколко пъти завладяват Барселона и градът още пази следа от преминаването им в особеностите на по-старата си архитектура.
През 1882 г. гениалният архитект Антони Гауди, автор на някои от най-забележителните постройки в Европа (почти всички в и около Барселона, като къщата Мила, къщата Батльо и други), прави проект за катедралата Свето Семейство (Саграда Фамилия). Строежът започва едва през (1891) година с дарения от заможни приятели и от гражданите. Гауди е толкова обзет от идеята за построяването на храма, че към края на живота си живее в малка пристройка към него. За 35-те години до края на живота му (1926 година) е построена само една от кулите, като в следващите години ученици на Гауди успяват да довършат и другите три кули. Оттогава до ден днешен строежът се издържа изцяло от дарения и все още не е завършен. За последните 10 години са построени още 4 от кулите, от западната страна (по план кулите са общо 12). Прогнозите са, че с последните, по-бързи темпове, има вероятност да бъде завършен изцяло към 2032 година.

3.Валенсия

Автономната област Валенсия (Comunidad Valenciana или Comunitat Valenciana) има три провинции: Кастейон (Castellon), Валенсия (Valencia) и Аликанте (Alicante), наричани в останалата част от страната с испанските им имена: Castellon, Valencia и Alicante. Тази крайбрежна автономна област е известна като Изтокът на Испания (El Levante espanol). Столицата на тази автономна област-Валенсия е на трето място по икономическо значение в страната.Своят автономен статут областта придобива официално на 10 юли 1982г.Тя заема площ от 23 255 кв.км.(4,6% от площта на Испания).Президент на областта е Франсиско Енрике Кампс Ортис.

4.Балеарски острови

Балеарските острови (срещани и като Балеари) са архипелаг в западната част на Средиземно море, принадлежащи на Испания. Най-големите острови са Майорка („голям“), Менорка („малък“), Ибиса и Форментера.

Формират отделна административна Автономна област Балеарски острови. Главен град - Палма де Майорка. Площ - 5 хил. кв. км. Население - 1 млн. жители. Официалните езици са каталонски и испански.
Майорка (на испански: Mallorca) е най-големият остров на Испания.Столица на острова е Палма де Майорка. Майорка е с население от 777 821 жители (2005 г.) и обща площ от 3 640,16 км?.

Остров Ибиса.Главните градове са Ибиса, Санта Еулалия дел Рио и Сан Антонио Абад. Ибиса и остров Форментера формират т. нар. Питиуски острови. Официалното каталанско име на острова е Евиса, но въпреки това се е наложило кастилското наименование Ибиса.
Островът е заселен от 654 г пр хр от Финикийците, които построяват пристанище. Когато Финикия запада заради инвазията на асирийците островът бива превзет от Картаген, който създава там своя колония. През 3-4 век пр хр Ибиса развива търговските си пътища със съседния остров Майорка. От 1235 островът е част от Арагония. От тогава няколко пъти на островът успява да създаде собствено автономно правителство, но през 1715 испанският крал Филип отменя автонимния статут и забранява използването на каталонски език. През 70-те островът отново преминава към Каталония.



Централни автономни области

1.Кастиля и Леон

Кастилия и Леон е най-голямата испанска автономна област, която се намира в северната част на страната.Площта й е 94 223 кв.км.-18,6% от територията на Испания. Административният и център е град Валядолид. На територията на днешната област са съществували кралствата Кастилия и Леон. Днес в областта преобладават две етнически групи: кастилци и леонци.Кастиля и Леон придобива статут на автономна област на 2 март 1983г.Областта обхваща общо 9 провинции: Авиля,Бургос,Валядоид,Леон,Паленсия,Саламанка,Самора,Сеговия и Сория.

2.Мадрид

Мадрид е една от седемнадесетте испански автономни области, съвпадаща териториално и с едноименната провинция. В автономната област е и града Мадрид - столица на провинцията, областта, и държавата.Общата площ на областта е 7995 кв.км.(1,6% от територията на Испания).Официално областта придобива автонмен статут на 1 март 1983г.
Мадрид граничи с автономните области Кастилия и Леон и Кастилия-Ла Манча.

3.Кастиля-Ла Манча

Кастилия-Ла Манча (на испански Castilla-La Mancha) е автономна област в Централна Испания. Столица е град Толедо, а областта е най-рядко населената в страната.Площта й е 79 463 кв.км.(15,7% от територията на Испания).
Кастилия-Ла Манча граничи на северозапад с Кастилия-Леон и Мадрид, на североизток с Арагон, на югоизток с Валенсия и Мурсия, на юг с Андалусия и на югозапад с Естремадура.
В миналото Кастилия-Ла Манча и Мадрид са образували областта Нова Кастилия, но с въвеждането на системата на автономните области са разделени, поради големите икономически различия между столицата и останалата част от областта.Кастиля-Ла Манча придобива статут на автономна област на 16 август 1982г.Областта обхваща общо 5 провинции: Албасете,Гуадалахара,Куенка,Сюдад Реал,Толедо.

Южни автономни области

1.Андалусия

Андалусия (на испански Andalucia, изговаря се Андалу?сия и Андалуси?я) е автономна област с най-голямо население, заемаща цялата южна част на Испания. Състои се от осем провинции: Хаен (Jaen), Кордоба (Cordoba), Севиля (Sevilla), Алмерия (Almeria), Гранада (Granada), Малага (Malaga), Кадис (Cadiz) и Уелва (Huelva). Пейзажната характеристика на Андалусия варира от върхове с гори от корков и мраморен дъб през равнини с маслини и житни култури до крайбрежието със своите плажове и дюни. Туризмът е определящ фактор за икономиката на Андалусия. Крайбрежието "Слънчев бряг" La Costa del Sol с главния град Малага) е важно туристическо средище със своите известни курорти Марбеля (Marbella) и Торемолинос (Torremolinos).
Андалусия е втората по големина испанска област с площ от 87 268 кв.км.(17,2% от територията на Испания).Статута си на автономна област Андалусия получава на 11 януари 1982г.

2.Мурсия

Мурсия е автономна област,която включва само 1 провинция.Мурсия (на испански Murcia) е град в Испания и столица на едноимената автономна област - Мурсия. Намира се в Югоизточна Испания по поречието но река Сегура. Населението наброява 410 хил. към 2005, което го прави седмият по-население град в Испания, а градската агломерация достига до 560 хил.

3.Канарски острови

Канарските острови са архипелаг в Атлантическия океан и една от автономните области на Испания. Разположени са на 100 км от брега на Африка и са испанско владение от 1405. Площта им е 7273 кв. км. Най-голям град е Лас Палмас де Гран Канария. Изградени са от базалт. Важна транзитна база (пристанище Лас Палмас).Канарските острови придобиват статута си на автономна област на 16 август 1982г.Територията им обхваща 2 провинции: Лас Палмас и Санта Крус де Тенерифе.
Лас Палмас де Гран Канария е административен център на провинция Лас Палмас на острова Гран Канария на архипелага Канарски острови, който се намира се на 210 км от северозападния бряг на Африка. Града е една от двете столици на автономна област Канарски острови.
Населението му е 378 628 (2005) жители, което го прави най-големият град на Канарските острови и осмият по население в Испания. Агломерацията на града има население от 723 629.
Санта Крус де Тенерифе (население през 2005 - 223 148 д.) е испански град на остров Тенерифе, вторият по големина и население град на Канарските острови след Лас Палмас, а в метрополиса населението е около 423 022 души.
Столица е на провинция със същото име и е втора столица на автономната общност на Канарските острови.


Суета и Мелиля

Суета

Сеута (на испански Ceuta) е автономен испански град, разположен на средиземноморския бряг на Северна Африка, срещу Гибралтар.
Има площ от 18,5 km2 и представлява полуостров, който е отдалечен на 21 km от испанския бряг. Население 75 276 жители (2005).
Градът е известен като пункт за нелегална емиграция на африканци към Испания и страните от Европейския съюз.

Мелиля

Мелиля (на испански Melilla, произнася се Мелия) е автономен испански град, разположен в Северна Африка, в източната част на планинската верига Риф, на брега на Средиземно море, срещу бреговете на Иберийски полуостров. Граничи с Мароко.

Мароко претендира за града, както и за Сеута, твърдейки че е част от неговата територия. Правителството на Испания никога не е поддържало никакъв тип спогодба относно тези градове.

Конституцията на Испания от 1978 установява петата си уредба, която дава право на градовете Сеута и Мелиля да се управляват като автономни, ако техните кметове го желаят. След приемането на Статута на автономност на Мелиля (Жизнеспособния закон) градът се счита автономен. Първият кмет-президент е политикът от Народната партия Игнасио Веласкес Ривера, а сегашният е Хуан Хосе Имброда (от Нардната партия).

Градът има 65 488 жители (2005 г.) с най-висок прираст за Испания. 65% от населението произхожда от Иберийския полуостров. 30% от населението са мюсюлмани, повечето от марокански произход. Следват евреите, които наброяват около 1000 души. Гъстотата на населението е 5181 д/км? (2002).

Официален език е испанският.


Териториална организация на държавата.Общи принципи


Държавата се организира териториално в общини(мунципалитети),провинции и учредените автономни общности.Всички те са автономни в осъществяването на своите интереси.
Различията в статута на отделните автономни общности не предполага никакви икономически и социални привилегии.Всички испанци имат еднакви права и задължения в която и да е част на държавната територия.Властите не могат да приемат мерки,които пряко или непряко пречат на свободата на движение и на местожителство на лицата,както и на свободното движение на имущество по цялата испанска територия.




Местната администрация

Конституцията гарантира автономията на общините(мунципалитетите).Те са пълноправни юридически лица.Тяхното ръководство и управление се осъществява от съвети,съставени от кметове и съветници.Съветниците се избират от жителите на общината с всеобщи,равни.свободни,преки и тайни избори по начина,установен от закона.Кметовете се избират от съветниците или от жителите.Законът регулира условията за провеждането на заседанията на съвета.

Провинцията е местно обединение,което е самостоятелно юридическо лице,образувано чрез групиране на общини и чрез териториално деление-за изпълнение на държавните дейности.Всяко изменение в границите на провинциите се одобрява от Генералните кортеси с ограничен закон.Ръководството и автономното управление на провинциите се възлагат на Събрание на депутатите или други представителни органи.
Могат да се създадат обединения от общини,различни от провинциите.Архипелазите и островите имат също собствена администрация – съвет или други органи.


Автономните общности

При упражняване правото на автономия,съседните провинции,които имат общи исторически,културни и икономически характеристики,островните територии и провинциите,представляващи единна историческа област,могат да придобият самоуправление и да се конституират в автономни общности.Инициатива за придобиване на самоуправление могат да проявят всички заинтересовани Събрания на депутатите или съответният междуостровен орган и 2/3 от общините,чието наеление представлява наи-малко мнозинството от електората на всяка провинция и първото решение по въпроса,взето от някоя от заинтересованите местни корпорации.Генералните кортеси чрез ограничен закон могат по причини от национален интерес:
• Да разрешават създаването на автономна общност,ако територията й не надвишава територията на една провинция и не отговаря на горепосочените условия;
• Да дават статут на автономия на територии,които не са интегрирани в провинции;
• Да поемат инициативата на местните корпорации

В рамките на Конституцията статутът е основна институционна норма за всяка автономна общност.Държавата го признава и защитава като суставна част на своя правов ред.Статутите за автономност съдържат:
• Наименованието на общността,което най-добре съответства на нейната историческа самобитност;
• Границите на територията й;
• Наименованията,организацията и седалището на автономните институции;
• Компетенциите, произтичащи от Конституцията, и основанията за прехвърлянето на съответните служби.
Измененията на сттутите се извършва по установения в тях ред и се одобрява от Генералните кортеси чрез ограничен закон.
Автономните общности имат компетенции в следните области:
1. Организирането на институциите за самоуправление.
2. Изменението на границите на общините на тяхната територия и функциите на държавната администрация по отношение на местните корпорации,които съгласно законодателството се предоставят на местното самоуправление.
3. Териториалното,градоустройственото и жилищното регулиране.
4. Публичните работи от интерес за автономната общност,провеждани на нейната територия.
5. Железопътните линии и шосетата,разположени изцяло на територията на автономната област,както и железопътния и автомобилния транспорт и комуникациите.
6. Пристанища,спортни пристани и летища и др.,които не развиват търговска дейност.
7. Земеделието и животновъдството в съответствие с общото развитие на икономиката.
8. Планините и горското стопанство.
9. Опазването на околната среда.
10. Проектирането,строежа и експлоатацията на водните ресурси,канали и поливни системи от интерес за автономната област,минералните и термалните води.
11. Риболова във вътрешни води,лова и преработката ма морски животни и водното стопанство,лова и речния риболов.
12. Местните панаири.
13. Икономическото развитие на автономната общност в рамките на целите на националната икономическа политика.
14. Занаятите
15. Музеите,библиотеките и музикалните консерватории от интерес за автономната общност.
16. Опазване на паметниците,представляващи интерес за автономната общност.
17. Развитие на културата, на научните изследвания и при необходимост обучението на езика на автономната област.
18. Развитието и организацията на туризма на територията на областта.
19. Развитието на спорта и отдиха.
20. Социалната помощ.
21. Здравеопазването и хигиената.
22. Опазването и защитата на зданията и съоръженията.Координацията и осигуряването на дейността на местната полиция в рамките установени в ограничен закон.
След изтичането на пет години чрез изменение на статута автономните общности могат да разширят своите компетенции като включат и част от държавните компетенции.
По въпросите от държавна компетенция Генералните кортеси могат да предоставят на всички или на някоя от автономните области правото да издават законодателни норми в рамките на принципите,основите и директивите,определени от държавен закон.С изключение на компетенцията на съдилищата,във всеки подобен закон се установява редът за контрол на Генералните кортеси върху тези законодателни норми на автономните общности.
Държавата може да прехвърля или делегира на автономните общности с ограничен закон,правомощия от своя компетентност,които по природата си подлежат на прехвърляне или делегиране.При всеки случай законът предвижда съответното прехвърляне на финансови средства,както и формите на контрол,които държавата запазва за себе си.
Държавата може да издава закони,които установяват принципите,необходими за съгласуването на нормативните разпоредби на автономните общности дори и в случаите на въпроси от тяхната компетенция,ако това се налага от общия интерес.Генералните кортеси чрез абсолютно мнозинство на всяка камара решават кога това е необходимо.
Контролът върху дейността на органите на автономните общности се осъществява:
1. от Конституционен съд по отношение на конституционността на техните нормативни актове,имащи силата на закон;
2. от Правителството с предварително решение на Държавния съвет по отношение на изпълнението на функциите,делегирани от Държавата;
3. от органите на административното правосъдие по отношение на автономното управление и неговите регламентирани норми;
4. от Сметната палата по отношение на икономиката и бюджета.

Автономните общности се ползват с финансова самостоятелсност за развитието и изпълнението на своите компетенции,като спазват принципите за координация с държавната хазна и на солидарност между всички испанци.
Автономните области могат да действат като представители или сътрудници на държавата в събирането на данъци, в управлението и ликвидацията на данъчните средства на държавата,в съответствие със законите и статутите.


Правителството и администацията.

Правителство

Правителството ръководи вътрешната и външната политика,гражданската и военната администрация и защитата на държавата.То осъществява изпълнителни функции и регламентира власт в съответствие с Конституцията и законите.
Правителството се състои от председател,неговите заместници,от министрите и другите членове,установени от закона.Председателят ръководи дейността на правителството и координира функциите на останалите членове на правителството,като не ограничава компетенцията им и пряката им отговорност за тяхната дейност.Членовете на правителството не могат да упражняват други представителни функции освен присъщите на парламентарния мандат,както и каквито и да е други публични функции,които не се отнасят до длъжността им,нито да се занимават с професионална или търговска дейност.

Публична администрация

Публичната администрация служи безпристрастно на общите интереси и дейността й се ръководи от принципите на ефективност,йерархия,децентрализация,деконцентрация и координация при пълно подчиняване на закона и правото.Органите на държавната администрация се създават,ръководят и координират в съответствие със закона.Законът установява статута на публичните служители в съответствие с принципите за заслуги и способности,реда за упражняване на правото им на синдикално сдружаване,системата за несъвместимост на длъжностите и гаранциите за безпристрастност при изпълнение на служебните им функции.
Силите за сугурност,подчиняващи се на Правителството,са призвани да защитават свободното упражняване на правата и свободите и да гарантират сигурността на гражданите.
Държавният съвет е висшият консултативен орган на правителството.С ограничен закон се регулират съставът и компетенцията му.
Законодателна и изпълнителна власт

Законодателната власт се осъществява от Генералните кортеси, които се състоят от две камари: Конгрес на депутатите и Сенат.