Влияние на емоциите и чувствата върху паметта

[valdsam]

ВЛИЯНИЕ НА ЕМОЦИИТЕ И ЧУВСТВАТА ВЪРХУ ПАМЕТТА

1.УВОД


За да се изясни влиянието на емоциите и чувствата върху паметта е необходимо да се разкрие същността на тези понятия.Това са три психически процеса, които играят важна роля в развитието на човешката личност. Емоциите и чувствата са особен род преживявания. Емоциите са свързани с удовлетворяването и неудовлетворяването на потребности от индивида, а чувствата отразяват устойчивите връзки на субекта с обекта. При животните емоциите са компонент на инстинктите, а при човека те са комплексни преживявания от образи и събития. Затова емоциите при човека са различни от тези при животните. При човека емоциите стават мотиви за действия.Понятието “емоция” е “компонент на безусловно рефлексния акт, възниква между реализирането на потребността и действието на нейното удовлетворяване”. “Чувствата са отражение на реалните отношения на човека в неговия мозък, устойчиви отношения на човека към предметите и явленията от действителността, включително и към самия себе си”. Чувствата и емоциите не трябва да се противопоставят едни на други. Чувствата са много по-силни, когато са в синтез с емоциите.
Паметта е централен психичен процес сред познавателните процеси.Тя е форма на психично отражение на действителността, изразяваща се в запомняне, съхраняване и възпроизвеждане на опит. Съдържанието на това психично отражение, това са образи на по-рано възприети предмети и явления и свързаните с тях мисли и чувства. Тази възприета в общата психология дефиниция за същността на паметта вече подсказва, че става дума за особена форма на психичен живот на човека, без която не е възможна неговата съзнателна дейност. Без паметта всички усещания биха били интерпретирани като субективно нови и непознати.



2. ВИДОВЕ ЕМОЦИИ И ЧУВСТВА. ВИДОВЕ ПАМЕТ

- Видове емоции и чувства

По въпроса за систематиката на чувствата има различни постановки. Например В. Вунд посочва 50 000 чувства у човека. Титченър ги свежда до удоволствие и неудоволствие; Уотсън ги разделя на 3 типа реакции – страх, ярост, любов.
Тр. Трифонов ги разделяна на нисши и висши, като към нисшите отнася: настроението, афекта, страстта, емоциите и стресовите състояния.
Най-обективна е систематиката, която се изгражда въз основа на силата и продължителността на чувствата.
Настроението се определя като дълготрайно, слабо чувство.
Има положителни настроения при силния тип нервна система и отрицателни – при слабия тип нервна система, наречена от И. Л. Павлов тормозен тип.
Според мен отрицателните чувства могат да се преодоляват. Трябва да се създават условия за бодро, радостно, положително настроение за работа у учениците. Това се постига чрез нашето собствено настроение, подходящ разказ, правилно отношение към децата, обстановката в класната стая да е подходяща. Учителят трябва да може да контролира своето настроение и винаги в отношението си с децата да запазва за работа положителните чувства.
Афектът е силно, но краткотрайно чувство. Обикновено той се предизвиква от конфликтна ситуация – организмът се среща с някакво препятствие и при него липсва възможност адекватно да отреагира.
Боевият афект е свързан със силно повишаване активността на човека, разгръщане на голяма сила, за да се противопостави той на създалата се ситуация. Присъщи са силния неуравновесен тип нервна система.
Активността, според мен, може да се преодолее. Трябва чрез правилно възпитание и самовъзпитание да се избягват причините за афектни състояния и да се развива по-голям самоконтрол.
Страстта e дълбоко продължително чувство, свързано с волята на човека и неговата дейност.
Има положителни страсти (към науката, изкуството и др.) и отрицателни (към алчността към пари, кариеризмът и др.). има и такива страсти, които водят човека до отклонения от сериозните му задължения например спортовете, ловджийството, четене на книги и др.
Независимо от това, дали страстта е положителна или отрицателна, тя винаги е израз на духовни сили.
Например според Д. Вискът причините за тревожността са три :
-загубата на любовта или на любим човек ;
-загубата на уважението от страна на другите хора;
-загуба на контрол над ситуациите
Стресовите състояния възникват в необичайни ситуации при недостиг на време и информация, променят поведението на човека, поставяйки го в непривично и нестандартно състояние. Стресовите състояния обхващат цялата психика, възникват при природни бедствия, катастрофа и др.
Висшите чувства са характерни само за човека и се пораждат от културата, науката, изобщо от обществения начин на живот. Те биват морални, интелектуални, естетически, практически. Моралните чувства (чувство за дълг и отговорност, любов и дружба) са свързани с нравствеността.
Практическите чувства произтичат от работата на човека в професионалната му дейност.
Естетическите чувства са свързани възприемането и преживяването на всичко красиво, например произведения на изкуството, природни красоти.
Формирането на усет към красивото у децата изгражда у тях критерии за възприемането на красивото, създава на навици и привички за естетическо наслаждение от произведенията на изкуството, научава ги да уважават създаденото от предишните поколения и сами да се стремят към създаването на естетически ценности.
Интелектуалните чувства се пораждат в процеса на интелектуалната дейност. Към тези чувства спадат възхищението, любознателността, чувството за увереност.
Моето мнение за емоциите и чувствата съвпада с постановката на Рубинщайн. Той казва: “Чувствата на човека – това е неговото отношение към света, към това, което той изпитва и върши във формата на непосредствено преживяване”.


- Видове памет

В зависимост от анализатора паметта се дели на зрителна, слухова, двигателна, осезателна, вкусова и обонятелна. Според влияещия фактор тя бива още емоционална и словесно-логическа. Емоционалният тип е съхранение и възпроизвеждане на преживени чувства.При някои хора бледнее възпроизвеждането на преживеният страх например,или пък си спомнят много добре преживяното. При словесно-логичния тип памет се запомнят думите, нерядко абстрактния материал - понятия, определения, формули, словесни формулировки, символни изображения на предметите от действителността. У хора, които са с тази памет, преобладава втората сигнална система.
Съществува и образна памет. При някои хора се отличава нагледно-образна памет. Човек с такъв тип памет особено добре запомня нагледни образи, форми, цвят на предметите, звуци, лица, цифри и т.н. Често в психическата дейност хората с нагледно-образна памет се наблюдават относително преобладаване на първосигналната система.
Паметта се дели и на краткотрайна и дълговременна. Първата бива сензорна и първична. В началния период на запаметяването, който има съвсем кратка продължителност, от порядъка на няколко стотин милисекунди се запазват чисто сензорните белези на обектите. След по-малко от една секунда те се заместват от нови сигнали, но все пак за краткия интервал на сензорната памет могат да се извлекат някои характерни признаци, напр. отличителните индивидуални белези на човешкото лице.Първичната памет е краткотрайна. Тя включва запаметяването на факти, числа, думи, образи, цветове и др.за няколко секунди до няколко минути. Паметовите следи от първичната памет се извиква много лесно, но също така лесно се заместват от нова информация. Втората (дълговременната) е вторична памет, която е дълготрайна. Тя включва натрупаната информация, която може да бъде извикана след продължителен период от време, напр. години. За извикването й могат да протекат няколко минути. Това продължително време е необходимо за последователна активация на различни мозъчни области, за да може да се възпроизведе временният и пространствен образ на минали събития. За консулидиране на паметовите следи в дълготрайната памет е много съществено периодичното им възпроизвеждане. За утвърдени двигателни навици дълготрайната памет е твърде стабилна и те лесно се възпроизвеждат, даже ако през продължителен период от време не са практикувани.
Тя е основно хранилище (резервоар) на паметта, в което се приема, преобразува и пази за относително дълъг срок цялостният минал опит на човека - знания във вид на представи и понятия, отношения на света във вид на чувства, умения, навици, привички, необходими за решаване задачи в настоящето и бъдещето. Осигурява успешна и учебна и познавателна дейност, осмисляне на постъпващата от краткотрайната памет информация и на резултатите на вътрешния мисловен процес.




3. ВРЪЗКА НА ЕМОЦИИТЕ И ЧУВСТВАТА С ПАМЕТТА

Много хора са травматизирани от нападение, смърт на любими, болест, хоспитализация, спорове или други емоционално стресиращи събития. Емоционалната травма създава огромен файл, включващ чувствата от събитието. За да влошат нещата, хората свързани с нашият успех, след травмата често чувстват, че трябва да ни питат за това – като изваждат файл! Затова жертвите на травмата трябва да създадат различни репетирани отговори на общи въпроси. Един упражнен отговор обикновено пречи на първичния “лош” файл да излезе на повърхността, защото сме прекалено заети да помним репетирания коментар.
Пример:Въпрос: “Какво ти се случи онази нощ?” Отговор: “Мисля че нещата малко по малко излязоха от главата ми. Точно сега ги подреждам и веднага щом си спомня всички детайли ще седна и ще ви разкажа. Разбрах, че е по-добре да не говоря за това сега, но иначе се справям добре.”
Жертвите на травма също разбират, че разположението и набора от условия почти веднага изваждат лош файл. Логичната реакция е “Аз не мога да се върна там.” - където са се наранили, или дейност - „Аз няма да карам повече кола.”.
Важно е жертвите да си спомнят, ако са били травмирани – за да имат хора, които да започнат да се грижат за тях!
Но телефонен разговор или визита могат да извадят файлове за преживяването им, файлове съдържащи печал, чувство за безпомощност, тъга, емоционален шок и т.н. Именно затова много приятели/роднини често избягват жертви на травма или депресирани приятели/роднини – защото това изважда техните файлове съдържащи тъга, гняв, тревога и чувство на безпомощност. На травматизирани личности може да се помогне, като се използва упражнен “файл”, който изпраща сигнал до близките/любимите им, че ще се справят със ситуацията и условията.
Емоциите и чувствата изпълват човешкото съзнание и много често, в зависимост от силата им, те са пречка за съсредоточаването и приемането на информация. Ако човек не ги контролира, то той не е в състояние да запомни нищо от това, което му се говори. Под въздействие на емоциите, например при напрежение, запомнянето е бързо, но краткотрайно. Забравянето е един от процесите на паметта. То е най-хубавото качество на ума. Причината да забравяме би могла да бъде, че от самото начало така и не сме съхранили информацията правилно. Това би могло да се случи поради недостатъчното количество емоция или малкото значение, което й придаваме. Възможно е и ситуацията да е била толкова травмираща, че съзнанието да я е потиснало, за да запази нормалното си състояние.Ако съпоставим съзнанието с подсъзнанието, то съзнанието би могло да се сравни с една стъпка, а подсъзнанието – с дължината на футболно игрище. Потенциалът е огромен. Така че всичко, което преживяваме, може да бъде съхранено. Съзнанието обаче би се претоварило в опитите си да обработва всеки един бит информация, постъпваща всекидневно. Ето защо вместо това цялата информация се приема на съхранение от подсъзнанието и ние може и никога да не я използваме, освен ако съзнанието не реши да я обработи нощем чрез сънищата или ако не се подложим на клинична хипноза, чрез която терапевтът подпомага достъпът до информация или спомени, които съзнанието е „забравило” или потиснало. Дълго продължаващият стрес предизвиква отделянето на така наречените „хормони на стреса” (глюкокортикоиди). Продължителното излагане на клетките на действието на глюкокортикоидите поврежда и разрушава невроните в части от мозъка, ключови за запаметяването. Силната емоция може да извика спомените, но може и да ги зарови дълбоко в подсъзнанието ни. Чувството любов е силно и влиянието му върху паметта не бива да се подценява. Когато обичаме някого, обикновенно запомняме, съхраняваме и възпроизвеждаме хубавите мигове с него, а лошите - забравяме по-бързо.За да обясня връзката на любовта с паметта ще дам пример с моето лично преживяване. Преди три години почина баща ми. Загубата му беше шок за мен и както се досещате в съзнанието ми избухна торнадо от емоции и чувства. Той беше постоянно в мислите ми и представяйки си го жив се самоутешавах.Аз съм барман-сирвитьор и независимо от всичко трябва да се усмихвам. Затова е много важно да контролирам емоциите и чувствата си. Да, аз се усмихвах и потисках тъгата. Любовта към баща ми не ми позволяваше да спра да мисля за него и това се отрази на паметта ми. Така аз не успявах да запомня поръчките на клиентите си и се наложи да ги записвам на лист. Макар че според една китайска мъдрост "Дори и най-бледото мастило съхранява мислите ни по-дълго и от най-добрата памет”, аз се почувствах неловко. Виждайки един клиент, който толкова приличаше на баща ми (или просто така ми се е искало тогава), аз моментално забравих поръчка за две безалкохолни напитки. Наложи се да се върна и да попитам какво са ми поръчали, но не успях да овладея сълзите си. С тази моя емоционална изповед искам да обесня, че любовта може чрез извикване на комплекс от емоции и чувства, да наруши и най-добрата памет. От друга страна паметта се подпомага от тях, защото те са отражение на преживявания и извикват асоциации в паметовия процес.

4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Добрата памет се характеризира с няколко качества: обем или пълнота, бързина, трайност, точност, услужливост. За да развиваме паметта си трябва да общуваме с хора по-умни от нас. Необходимо е да съобразим кое е подходящото време за умствено натоварване според възрастовите особености. Изследвания от Полша са показали, че хората, чието израстване в кариерата зависи от техните интелектуални способности, се стараят да използват паметта си и интелекта си максимално, развивайки ги така още повече. По време на физически упражнения се повишава съдържанието на кислород в кръвта и съответно се ускорява обмяната на хранителните вещества. Кръвта циркулира по-бързо в целия организъм, хранейки по-добре и мозъка. Затова след физически упражнения активността му става значително по-висока. Човек може да има добра памет, но в същото време той все още е подвластен на нисшата си природа. Това е необходим етап, но той трябва да бъде преодолян. Истината е, че не чувствата пречат на човешкия ум и на паметта в частност, а тяхното качество. Чувствата, в които липсва любов представляват сянка на истинските чувства и въпреки подобието си с тях, те са лишени от светлина. За да бъде осъществен действителен контрол над човешките чувства, те трябва да бъдат изкарани "на светло" и преработени от разума и любовта. Това означава не да ограничим тези чувства, но да изявяваме истинската им природа. Висшите чувства не хвърлят сянка върху ума и човешкото съзнание, нито пък се опитват да го подчинят, а допълнително го осветяват.



ЛИТЕРАТУРА:



1. Трифонов, Т. Обща психология. С., ПК ”Памет”, 1992
2. Петков, А. Психология на личността. Наука и изкуство, С., 1976.