протокол-чугуни и видиове чугуни

[lusi1987]

1.Теоретична част
Чугуните са желязно-въглеродни сплави със съдържание на въглерод повече от 2,06%.Те заемат дясната част на же-лязо-въглеродната диаграма.При загряване чугуните пре-търпяват структурни промени, но те немогат да бъдат до-ведени до пластично състояние- структура само аустенит.
За разлика от стоманите, класификацията и означението на чугуните не се извършва според количеството на въгле-рода, т.к. този признак не характеризира добре техните свойства.Структурата и качествата на чугуните зависят от условията, при които е извършено отливане.Класифика-цията на чугуните се извършва в зависимост от това, в ка-къв вид и в каква форма въглерода се намира в структура-та им.Чугуните се разделят на два основни вида: сиви и бели.

● Бели чугуни са тези, в структурата на които въглерода се намира във вид на химично съединение с желязото – цементит.При стайна температура структурата на белия подевтектичен чугун се състои от перлит + вторичен це-ментит + видоизменен ледебурит.Евтектичния бял чугун се състои само от ледебурит.Структурата на надевтектич-ния бял чугун се състои от ледебурит и едри продългова-ти кристали на първичен цементит.

● Сиви чугуни са тези, в които или целия въглерод или само част от него е отделен във вид на графит.Практичес-ки най-важни са трите, влизащи в състава на чугуна, хи-мични елемента: въглерод, силиций и манган.Първите два подпомагат графитизацията, а третият я възпрепятства. Сивите чугуни могат да имат структура:
1)Феритна + графит – въглерод в свързано състояние няма.Той е отделен във вид на графит.
2)Ферито-прлитна + графит – малка част от въглерода остава в свързано състояние и участва в състава на перлита.Останалият въглерод е отделен във вид на графит.
3)Перлитна + графит – количеството на свързания въглерод отговаря на евтектоиден състав (0,83%), остана-лата част на въглерода се намира в свободно състояние (графит).
Механичните качества на сивите чугуни зависят до го-ляма степен от структурата на металната матрица.Ако тя е феритна, чугунът е мек (твърдост от 120 до 160 НВ).Сиви-те чугуни с перлитна метална основа имат най-голяма твърдост (от 250 до 300 НВ).
Структура, сходна на сивите чугуни, имат т.нар. ковки (темперовани) чугуни.За разлика от модифицирането, при което се въздейства на металната стопилка, темпероването е процес, който се провежда върху готови отливки.
Темперованият чугун се нарича още ковък.Това обаче не означава, че той може да се обработва чрез коване.Казва се ковък, защото при опън или огъване, преди да се разру-ши, материалът претърпява пластична деформация.

2.Задача
Да се отговори на въпросите:

3.Резултати
1.Голямото наличие на въглерод.Наличието на цементит възпрепятства пластичната деформация, затова немогат да се подлагат на коване, щамповане и други.
2.Сиви чугуни са тези, които или целият въглерод или само част от него е отделен във вид на графит.Графитът се вижда с металографски микроскопи.Структурата му е перлит, ледебурит и графит.
3.Феросилиций, силикокалций и магнезий.
4.Първите два причиняват издребняване и завихряне на въглеродните ламели, а магнезият довежда до оформяне на въглерода в особени ядра (сфероидален графит).
5.Перлитна, феритна и ферито-перлитна.
6.Сфероидален графит.
7.Въглерода в структурата на белия чугун се намира във вид на химично съединение с желязото – цементит.
8.Ферито-перлитна.
9.Перлит + цементит
10.Разликата е в структурата.
11.Маховик – по-тежко натоварен.Темперован чугун.
12.Ковък чугун.
13.Бял чугун.

4.Извод
При загряване чугуните пре-търпяват структурни промени, но те немогат да бъдат до-ведени до пластично състояние- структура само аустенит. Структурата и качествата на чугуните зависят от условията, при които е извършено отливане.