Англия - ограничената монархия

[Mozo]

Англия- ограничената монархия

А. Бунтът на пуританите
През 30- те и 40- те години на XVII в. Англия се намирала в състояние на политическа криза. От началото на века основното противоречие в политическия живот на страната било между кралската власт и Парламента. Представителите, които заседавали в неговата долна камара- джентри и буржоа- търсили начини да ограничат кралската власт, като контролират нейните разходи и правото и да облага поданиците с данъци. Отношенията се обтегнали в периода 1629- 1640 г. когато Чарлс I Стюарт разпуснал Парламента и управлявал като ”тиранин”: събирал данъците без съгласието на Парламента и преследвал крайните протестанти, нар. пуритани. Той повеждал външна политика, която създавала впечатление на прокатолеческа ориентация, и сам бил женен за френска принцеса католичка. В една протестантска страна това представлявало сериозен източник на недоволство. Противоречията достигнали своя връх през 1642 г., когато скъсването на отношенията между крал и Парламент сложило началото на гражданска война. В започналите през 1642 г. военни действия срещу краля се изправили силите на т. нар. парламентарна опозиция. В нея влизали аристократи, недоволни от кралските фаворити; търговци, недоволни от данъчното облагане; дребни провинциални благородници (джентри), недоволни от данъчната политика на коронатаи кралските посегателства върху местното самоуправление и селяни, доволни от всяка политика, която не им помагала да се измъкнат от бедността си.
През 1644 г. Оливър Кромуел застанал на чело на на новата парламентарна армия, която за две години разгромила кралските сили. Победеният крал трябвало да се изправи прид съда на собствените си поданици и през януари 1649 г. Бил екзекутиран в Лондон. Така за първи път в историята на новото време един законен владетел бил обвинен, осъден и убит от поданницити си заради лошо управление.
На 4 януари 1649 г. Камарата на общините ликвидирала кралската власт и обявила Парламента за най- вивисшата власт в страната. През 1653 г. Кромуел бил избран за лорд- протектор и в ръцете му била дадена власт, каквато преди нямал дори и Чарлс. Така само четири години след екзекуцията на тиранина властта отново била дадена в ръцете на един човек, който също управлявал като тиранин. Протекторът бил обречен за си отиде със смъртта на Кромуел. През април 1660 г. с помощта на армията синът на екзекутирания владетел възстановил монархията и заел престола под името Чарлс II. Той признал резултатите от революцията- ролята на Парламента в управлението и отменянето на кралския монопол върху земята. Десетте години република и протекторат завършили. Англия никога повече не се върнала към републиканизма.

Б. Славната революция
Поучен от сътресенията на Гражданската война, Чарлс II се ориентирал към средния път между републиката и силната кралска власт.като цяло Англия много повече от която и да било европейска страна развила и се облягала на средните слоеве в обществото. И въпреки че Англия от епохата на Реставрацията си оставала земеделска страна, индустрията правела вече първите си крачки: оформили се райони на развито текстилно производство, минно дело и металургия. Английската индустрия зависела много от продажбите на външни пазари. Търговията с чужбина се осъществявала от големи търговски компаний.
Когато през 1685 г. Джеймс II, който бил католик, заел престола, страховете на протестантска Англия от евентуално на католицизма нараснали. А след като през 1688 г. неговата съпруга, католичката Маргарита Моденска, родила син, също католик, протестантите се надигнали, изгонили владетелите католици и поканили за крал холандеца Вилхем Орлански, коронясан под името Уилям III. Тези събития останали в историята като славната революция от 1688 г. Новият владетел направил поредица отстъпки пред Парламента. Най-важните от тях бели: редовно свикване на парламента, ограничавани на кралското право за произвол над поданиците, контрол на Парламента над армията чрез контрол върху данъците и тяхното разходване. Тези гаранции били закрепени през 1689 г. в т. нар. Бил за правата. Така английското общество съумяло с една безкръвна революция да стъпи на пътя на конституционната монархия, който щял да му осигури водещи позиции през следващите две столетия.

В. Постиженията на конституционната монархия

През XVII в. Англия постепенно се издигнала като водеща европейска търговска сила. През 1727 г. Даниел Дефо прокламирал: „ Ние сме най- великата търговска страна в света.” С това наблюдение той отбелязал и произтичащите от икономическия просперитет социална стабилност и политически свободи. Английската политическа система била уникална в Европа с висока степен на подвижност в обществената стълбица. Селячеството в правно отношение било свободно. Гилдиите в градовете били почти ликвидирани и търговците и производителите- освободени от техните дребнави ограничения. Кралят управлявал с помощта на правителствен кабинет,излъчван от онази политическа сила, която имала мнозинство в Парламента. Парламентът запазвал решителния контрол върху финансите. Дори воденето на войната и дипломацията изисквали подкрепата на мнозинството в Камарата на общините. Членовете на парламента представлявали повече от 500 избирателни района и формирали групи с общи интереси и лидери. Така Англия предложила един от пътищата, по който можела да тръгне Европа- този на ограничената, конституционна монархия и парламентарното представителство.
Англия