Овладяване на двигателните навици чрез естетическото въэпитание на децата от предучилищна възраст

[Mozo]

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”


Педагогически факултет


ДИПЛОМНА РАБОТА

ТЕМА: „Овладяване на двигателните навици чрез естетическото въэпитание на децата от предучилищна възраст”


С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е



Увод . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3

Глава I – Литературен обзор . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5

Глава II – Обща постановка на разглеждания проблем . . . . . . 11

Глава III – Организация и методика на изследването . . . . . . . 15

I. За физическата дееспособност . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 15

II. Измерване на концентрацията на вниманието . . . . . . 16

Примерно занимание по физическа култура. Игров вариант . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24

Глава IV – Резултати и анализ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 28

Изводи и препоръки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 41

Библиографска справка . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 42














У В О Д

Демократизацията днес засяга всички сфери на обществения живот – политическа, икономическа, духовна.
Човешкият организъм е такава уникална система, която може да съществува само в условията на неговото хармонично физическо и умствено натоварване. Тази чудновата сила – движението, стои в основата на нашия живот. Още с раждането си детето започва да прави неосъзнати, некоординирани движения. По-късно се изправя, започва да ходи, да тича, да играе. Търси свобода на движенията си. Няма нормално дете, което да не се е научило на тези неща. Движенията ся генетично заложени в човешката природа. Ако човек престане да се движи, настъпват непоправими, понякога фатални последици.
Известният древноримски поет Хораций е казал: „Щом не бягаш, когато си здрав, ще искаш да тичаш, когато си болен”.
Всяко двигателно действие води до подобряване и усъвършенстване на човешките възможности.
В детската градина като първо звено в образователната система промените в последната имат за цел да решат редица важни въпроси, свързани с новия подход към детето за израстването му като активен субект и осъществяването на пълноценна подготовка за училище.
Съвременните тенденции във възпитанието поставят необходимостта от търсене на такива форми и методи на работа, които до решават комплексно задачите за формирането на здравната, двигателната и познавателната активност ана децата.
Всичко това налага усилията на учителя да бъдат насочени към осъществяване на единство и иинтергративни връзки за комплексно въздействие на педагогическия процес върху подрастващите.
Тъй като физическото и духовното у детето са неразривна свързани, то развитието на духовните сили на бъдещата нация като цяло е тясно свързано с физическото развитие.
Възпитателно-образователният процес по физическа култура е сложен, многостранен, а двигателната активност е важна предпоставка за цялостно психо-физическо развитие на подрастващите. Единствено тя сред останалите активности, осъществявани в детската градина, създава предпоставки за постигане на резултати, осигуряващи здравословен начин на живот и събуждане на интерес у децата, който в последствие да прерастне в необходимост от занимания с игри и спорт.
Всичко това налага в детското заведение да се обръща по-голямо внимание на научно-приложната работа и изследвания, които които имат отношение към правилното физическо развитие на децата, доброто им здраве и формиране на умения за самостоятелна двигателна активност.
Една от централните задачи на физическото възпитание е да развие координация на движенията на децата. Най-благоприятна възраст за формиране на координационните способности на децата е между 5 и 7 години. В тази възраст те могат съзнателно да подчиняват своите движения на предварително поставена цел. Чрез словото се формират осъзнати начини за владеене на движенията, които стават доминиращи по-късно в училищна възраст.





































Г Л А В А П Ъ Р В А

ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР

В съвременния етап на развитие на обществото една от важните задачи, която преследва детската градина, е децата да растат здрави, закалени, жизнерадостни.
Естествената двигателна дейност е неизменна потребност на растящия детски организъм. Тя съдейства за неговото укрепване, предпазване от социално-значими заболявания – гръбначни изкривявания, ендокринни разстройства, затлъстявания, хипертония, плоскостъпие, диабет.
Човешкият организъм като биологична система има много приспособителни свойства към средата на живот – вродени и придобити и осигуряващи съпротивителна устойчивост. Още през XVIII век френският лекар Тисо е изказал мнение, което и до днес не губи своята актуалност. Според него „движението може да замени всяко лекарство, но всички лекарства, взети заедно, не могат да заменят движението”. Нещо повече, днес е доказано, че движението е универсално средство за регулиране и стимулиране на жизнените процеси в организма на детето.
Друга теория, също актуална и в наши дни, принадлежи на Жан Жак Русо: „Нека детето работи и действа, да бяга, да вика, нека се намира в постоянно движение”. Това схващане днес намира много привърженици, тъй като няма област, в която човешките движения да не играят вяжна роля, т. е. – те стоят в основата на различните видове дейности.
Както показва изследването на Д. М. Шептицкий (1972 г.), средната денонощна двигателна активност на 5-6 годишни момчета се равнява на 7,1 км, а на момичетата – на 6,4 км. От 6 до 7 години подвижността на децата е още по-голяма: 9 км за момчетата и 7,7 км за момичетата. През летния сезон тя достига 10,1 – 10,7 км. При своите изследвания на мястото на ходенето в двигателния режим на 7-годишно дете Х. Т. Лебедева (1960 г.) установила, че за един ден по-пъргавите деца от тази възраст правят средно по 40 000 –
45 000 крачки.
Системните занимания с физически упражнения в този период значително ускоряват морфологичните изменения и подобряват функционалните възможности на детския организъм. Двигателната дейност оказва огромно влияние върху развитието на опорно-двигателния апарат на детето. Наблюденията на Г. П. Юрко (1977 г.) за функционалните и адаптационни възможности на детския организъм показват, че измененията в основните параметри на хемодинамиката и дишането при мускулно натоварване се обуславят както от възрастта, така и от степента на натоварване.
Упражненията за подобряване на общата физическа издръжливост дават ясно изразени положителни изменения във физическата работоспособност на децата от предучилищна възраст.
Постиженията на системно занимавани 4-5 годишни деца превъзхождат по съответни данни 6-годишните, занимавани по обичайната за детската градина програма, а постиженията на шестгодишните съответно тези на 7-годишните (Г. П. Юрко, 1977 г.).
Всяко творение на изкуството се създава от ръката на художника с хиляди движения. Погледнати отгора, те се извършват само от опорно-двигателния апарат, като активна част на мускулите. Всъщност, обаче, са проява на организма акто цяло с участието на всички органи и системи при ръководещата и регулираща роля на висшата нервна система. Според Виготски (1976 г.) човешкият мозък не е орган само съхраняващ и възпроизвеждащ нашия стар опит, а е орган комбиниращ, творчески преработващ, създаващ от елементите на стария опит ново положение, нов опит.
Според Е. Петрова (1988 г.) мисловните процеси на децата се активизират в условията на активен двигателен режим, включващ упражнения, игри, занимания на открито, разходки, състезания.
Ценни са насоките, дадени от Е. Петрова (1985 г.) за двигателната активност и нейната оптимизация в две насоки – формите за пряка физкултурна дейност и правилната организация на цялостния режим, а така също и на И. Попова (1985 г.) за обхващане на дейността по избор с физкултурните занимания.

Целият материал: