Развитие на биологичното земеделие в България

[Mozo]

шуменски университет
"Епископ Константин Преславски"

факултет ''природни науки''
Реферат
Развитие на Биологичното земеделие в България

Тема: Отдел “Биологично земеделие”

Биологичното земеделие е съвкупна система за управление на земеделието и производство на храни, в която се съчетават най-добрите практики по отношение опазването на околната среда, поддържа се висока степен на биологично разнообразие, опазват се природните ресурси, прилагат се високи стандарти за хуманно отношение към животните и методи на производство, съобразени с предпочитанията на част от потребителите към продукти, произведени чрез използване на естествени вещества и процеси.
Схемата за биологично земеделие стартира в ЕС през 1987 г.като Дания е пионер сред Европейски страни. Реформата от 1992 г. на Общата селскостопанска Политика (ОСП) представя първото основание за подпомагане на земеделските производители за преминаване към или поддържане на биологичното производство с финансиране от ЕС.
В световен мащаб, Европейският съюз е един от основните производители на биологични храни. През 2011 г. около 37 млн. хектара в света се управляват по биологичен начин (Уилър и др., 2013 г.). Най-голяма част от биологичните площи се намират в Океания (12.2 млн. хектара) и Европа (10.60 млн. хектара, от които повече от 9.5 млн. хектара са в ЕС), следвани от Латинска Америка (6,9 млн. хектара), Азия (3,7 млн. хектара), Северна Америка (2,6 млн. хектара) и Африка (1,0 млн. хектара). 26% от световните площи, управлявани по биологичен начин са в Европейския съюз. В края на 2011 г. повече от 9,5 млн. хектара земеделска земя се управляват по биологичен начин в Европейския съюз в рамките на близо 240 000 стопанства.
През последните години пазарът на биологични продукти в ЕС се разраства значително (19,7 милиарда евро с ръст от 9 % през 2011 г.). Успоредно с това през последното десетилетие и броят на производителите на биологични продукти, и площта за биологично производство се увеличават с бързи темпове. Всяка година 500 000 хектара земеделска земя в Съюза се преобразуват в площ за биологично земеделие. За периода 2000 — 2012 г. общата площ за биологично производство се е увеличила средно с 6,7 % годишно и възлиза на около 9,6 милиона хектара, което е 5,4 % от общата използвана земеделска площ в ЕС. Биологичната аквакултура също се разраства бързо след въвеждането на правилата на ЕС през 2009 г.

I. Законодателство в областта на биологичното земеделие

Общата цел на настоящата политика в областта на биологичното земеделие и на нормативната уредба на ЕС е да се осигури устойчиво развитие на сектора. Очаква се биологичното земеделие да следва развитието на пазара за биологични продукти в ЕС, като се гарантира сигурността на сектора. Пазарът за биологични продукти се е разраснал приблизително четирикратно в периода 1999—2011 г., докато за десетте години между 2000 и 2010 г. обработваемата площ за биологично земеделие в ЕС се е увеличила двойно. Разликата между производството и търсенето в ЕС се покрива от вноса. Последиците от това са следните:
– пропуснати възможности за производителите от ЕС;
– риск от ограничаване на разширяването на пазара за биологични продукти;
– риск от намаляване на ползите за околната среда, свързани с биологичното земеделие.
Необходимостта от подобряване на законодателството относно биологичното производство е широко призната в сектора. Налице е също така недвусмислено съгласие, че биологичното производство следва да остане близо до своите принципи.
Преразглеждането на законодателството в областта на биологичното производство е част от Програмата на Европейската комисия за пригодност и резултатност на регулаторната рамка.
Преразглеждането предоставя възможност за привеждане на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията с Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, в съответствие с разграничението между делегирани и изпълнителни правомощия на Комисията, въведено с членове 290 и 291 от Договора за функционирането на Европейския Съюз (ДФЕС).
Предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, за изменение на Регламент (ЕС) № XXX/XXX на Европейския парламент и на Съвета [регламент относно официалния контрол] и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета цели подобряване на законодателството в областта на биологичното производство, като целите са:
(1) отстраняване на пречките за устойчиво развитие на биологичното производство в Съюза;
(2) гарантиране на лоялна конкуренция за земеделските стопани и оператори, както възможности за по-добро функциониране на вътрешния пазар, запазване или подобряване на доверието на потребителите в биологичните продукти.
Предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, за изменение на Регламент (ЕС) № XXX/XXX на Европейския парламент и на Съвета [регламент относно официалния контрол] и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета води до допълнително хармонизиране в следните области:
- повишаване на прозрачността, чрез конкретни разпоредби, във връзка с таксите, които могат да се събират за контрол, и са засилени разпоредбите, свързани с публичното оповестяване на операторите, заедно с информация за техния статус по отношение на сертифицирането;
- въвеждане на групово сертифициране за малки земеделски стопани в Съюза с оглед на намаляване на разходите за контрол и сертифициране и свързаната административна тежест, укрепване на местните мрежи, които допринасят за по-добри пазарни ниши и осигуряване на условия на равнопоставеност с операторите в трети държави;
- засилено проследяване и предотвратяване на некоректно поведение, чрез въвеждане на конкретни разпоредби: операторите не могат да бъдат контролирани от различни контролни или надзорни органи за същата група продукти на различните етапи на веригата на биологично производство;
- хармонизиране на действията, които трябва да се предприемат при установяване на неразрешени продукти или вещества, чрез въвеждане на конкретни разпоредби. В този смисъл може да има случаи, при които земеделските стопани са възпрепятствани от това да предлагат на пазара своите продукти като биологични поради неумишленото наличие на неразрешени продукти или вещества. Възможно е държавите членки да бъдат оправомощени да отпуснат национални плащания за компенсиране на понесените в тези случаи загуби. Освен това държавите членки могат да използват инструментите по общата селскостопанска политика, за да покрият изцяло или отчасти тези загуби.
- осигуряване на равни възможности за биологичните оператори от Европейския съюз и в трети държави, чрез адаптиране на търговския режим, както и гарантиране доверието на потребителите. Запазва се възможността за споразумения за равностойност с трети държави, докато системата на едностранна равностойност е преустановена. Предложено е признаването на контролните органи да бъде постепенно изместено от режим на съответствие.
Предложението за нов регламент в областта на биологичното производство предвижда опростявания, разяснения и запълване на определени празнини в законодателството.

Биологичното земеделие е важен приоритет в политиката за развитие на земеделието в Република България и един от акцентите на Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г. Насърчаването на земеделските производители за преминаване към или поддържане на биологично земеделие допринася едновременно за: опазване на околната среда - укрепва агроекосистемите, опазва биоразнообразието и предоставя възможност на бъдещите поколения да се възползват от съхранената природа; производство на здравословни храни - тази форма на земеделие отговаря на нуждите на нарастващия брой потребители, тъй като използва безопасни и прозрачни методи на производство; социален ефект - създава заетост в селските райони и повече работни места в сравнение с конвенционалното земеделие.
Министерство на земеделието и храните осъществява държавната политика, свързана с надзор и контрол в областта на биологичното производство и гарантира спазването на изискванията на Регламент (EО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (ОВ, бр. L 189 от 20.7.2007 г., стр. 1) и неговите регламенти за изпълнение, които образуват правната рамка в областта на биологичното земеделие на равнище ЕС.
На национално ниво правилата за биологично производство се уреждат със Закона за прилагане на Общата организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) и Наредба № 1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането.
С Наредба № 1 от 7 февруари 2013 г. се определят условията и редът за:
1. прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и
аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането им съгласно изискванията на Регламент (EО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, бр. L 250 от 18.9.2008 г., стр. 1);
2. създаване и поддържане на информационна база данни на:
а) производители, преработватели и търговци на земеделски продукти и храни,
произведени по правилата за биологично производство;
б) лица, които осъществяват контрол за спазване на правилата за биологично производство на земеделски продукти и храни и означаването им съгласно изискванията на Регламент (EО) № 834/2007;
в) посевен, посадъчен материал и семена от картофи, произведени по правилата на биологично производство;
3. прилагане на правила за преход към биологично производство;
4. прилагане на правила за внос от трети държави на биологични растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1235/2008 на Комисията от 8 декември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета по отношение на режима за внос на биологични продукти от трети държави (ОВ, бр. L 334 от 12.12.2008 г.);
5. издаване на разрешение за контролна дейност и последващ официален надзор върху дейността на контролиращите лица;
6. състава и функциите на постоянната междуведомствена консултативна комисия по биологично земеделие;

Целият материал: