Джон Лок - „ Два трактата за управлението” – основополагащият текст на класическия политически либерализъм.

[Mozo]

Тема № 10
Джон Лок- „ Два трактата за управлението” – основополагащият текст на класическия политически либерализъм.

Джон Лок /1632 г. – 1704 г./ е създател на класическият европейски либерализъм.
Първата теория за разделение на властта е прокарана в съчинението на Лок „ Два трактата за управлението”
На въпроса защо Джон Лок е либерал, а изключва жените като граждани може да се отговори, че исторически Лок е бил ограничен и не е могъл да надскочи историческата си ограниченост, но неговият последовател Джон Стюарт Мил започва да се застъпва за избирателни права на жените.
Понастоящем в международен план естественото състояние се запазва в отношението на държавите помежду им, защото не присъства всеобщо признат принудителен център за прилагане на легитимна сила.
Някои автори считат, че естественото състояние не е реално съществувало между хората, и че то е единствено теоретичен пример за необходимостта от съществуване на държава.
Джон Лок говори за законодателна, изпълнителна и федеративна власт, като федеративната власт е властта върху външната политика на държавата.Също така Лок знае, че в държавата трябва да съществува и съд, но не го нарича власт.
Втори трактат от „Два трактата за управлението”
В ГЛАВА I Лок дава определение на политическа власт.Тя е правото да се създават закони предвиждащи смъртно наказание и съответно по-малки мерки на наказание за регулиране и съхранение на собствеността и за да се използва схемата на обединение за защита на държавата от външно нападение.
ГЛАВА II разглежда естественото състояние.То е състоянието на пълна свобода.То също така е и състояние на равенство.Всеки е длъжен да пази себе си и другите доколкото не е застрашен живота му.Всеки трябва да съблюдава този закон и да го реализира.В естествено състояние всеки е със съдебна и наказателна власт.
Гражданското управление, смята Лок премахва възможността някой да избяга от строгостта на закона, когато трябва да съди сам себе си.Когато вътре в държавата естественото състояние се смени с гражданско, то остава в отношенията на държавниците помежду им.
ГЛАВА III разглежда състоянието на война.То е раздор и вражда, предизвикана от справедливостта да се унищожи онзи, който се опитва да ни унищожи, защото той не е свързан с ум и разум а със сила и насилие.Следователно, който се опитва да подчини друг, той сам въвлича себе си в състояние на война, защото е агресор.Отсъствието на общ съдия поставя всички хора в естествено състояние.Сила без право насочена срещу личността на човека създава състояние на война, както в случаите на общ съдия, така и в отсъствието му.
Когато използването на сила повече няма място, се прекратява състоянието на война и страните започват да се съдят справедливо.Но ако няма съдии над тях войната продължава.За да се избегне постоянната война хората създават обществото и се отказват от естественото състояние, защото тогава имат власт и сила на земята, към която могат да се обърнат и войната да се състои.
ГЛАВА IV разглежда състоянието на робство.Естествената свобода представлява абсолютна свобода на човека, когато се ръководи сам според законите на природата.Свободата на човека в обществото се изразява в това, че има подчинение.Човекът се подчинява на онази законодателна власт, която е установена в държавата, а всъщност се подчинява само на волята на законите, приети от този законодателен орган.Свободата от деспотичната власт е необходима толкова, че човек не може да подпише договор да се подложи в робство.Човек може да предпочете смъртта.Състоянието на робство е продължение на състоянието на война между победителя и пленника.Ако се споразумеят помежду си за организиране на властта върху роба от една страна и подчинение на роба, то робството прекъсва за времето на действие на договора.Никой не може да предаде по споразумение на друг човек властта върху собственият си живот, защото сам никой не я притежава.
ГЛАВА V разглежда въпросът за собствеността, труда и свързаната с него собственост, те са неотменно право на всеки.Според Лок трудът създава различие между общата и личната собственост.Трудът прибавя върху нещата повече от това, което природата е вложила в тях.Законът на природата ограничава собствеността.Главната собственост е върху земята.Придобива се чрез труд и подобряване на самото парче земя.Трудът създава разликата между стойността на вещите.Например засятата земя струва повече.Трудът съставлява много по-голямата част от стойността на вещите.Излизането отвъд предела на правомерната собственост поражда парите.Те не се развалят и се приемат срещу вещи, които се развалят.Различните степени на усърдие в работата водят до различни имущества, защото парите имат възможност да се натрупват и да довеждат до увеличаване на имуществото.Трудът според Лок е първоначалният източник на право на собственост.
ГЛАВА VI разглежда бащината власт /родителското право/.Това е правото на родителя върху децата.Когато Лок казва, че всички са равни помежду си, той няма в предвид напълно.Децата не са родени с пълно равенство, а за такова.Родителите трябва да хранят, пазят и възпитават децата.Там където няма закон, няма свобода.Тя се състои в това да не се изпитва насилие от страна на други, а ако няма закон това не може да се осъществи.Бащата се освобождава от грижата за децата, когато те останат свободни.Който не достига до естествения разум за свободата, той никога не става свободен човек.Според Лок детето става пълнолетно, когато монархът на страната се прецени, че може да управлява сам.Властта на бащата не може да бъде деспотична, защото той е само опекун на децата си.Почитта, благородството, благодарността, те не означават, че децата трябва да са абсолютно покорни.Следва да се пази една граница, разлика между абсолютното покорство и резонното уважение.
ГЛАВА VII разглежда проблема за политическото или гражданското общество.Брачното съобщество е доброволен съюз, в който целта е създаването на децата и продължението на рода.Вътре се регламентира бащиното право, отношението между съпруг и съпруга и между стопаните на дома и слугите.Това е една кратковременна монархия.Гражданското общество е вече по-развито, в него всеки се отказва от своята власт и я предава на законодателния орган при гласуването, в името на своята собственост и спокойствие.При това положение абсолютната монархия е несъвместима с гражданското общество и не може да бъде форма на гражданско управление.Макар при нея да има защита, то от самия монарх няма защита.Нито за един човек намиращ се в гражданско общество не може да бъде направено изключение от законите на това общество.

Целият материал: