ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
У Ч Р Е Д И Т Е Л Н О Т О С Ъ Б Р А Н И Е О Т 1 8 7 9 г.
П Р И Е М А Н Е, Х А Р А К Т Е Р И З Н А Ч Е Н И Е Н А
Т Ъ Р Н О В С К А Т А К О Н С Т И Т У Ц И Я
Изготвил:
......
Специалност „Право”, І курс
Фак. № .......
ВЕЛИКО ТЪРНОВО 2009
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение
І. Избори и свикване на Учредителното събрание
ІІ. Учредители и позиции
ІІІ. Първоначален проект и дискусии
ІV. Основни принципи и характеристики на Търновската конституция
Заключение
Използвана литература
Въведение
Създаването на върховен закон под формата на Конституция, както и осъзнатите идеи за парламентарно управление на България, за изборност и представителност се оформят в българската мисъл още преди възобновяването на българската държава през 1878 г. Това става под влияние на възприетата политическа практика в повечето европейски държави. Израз на развитието на тези идеи са свикването, работата и решенията на Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. (приемането на Устава на Българската екзархия), както и цялостната дейност на българското национално революционно движение (БРЦК), поставило си за цел освобождението и създаването на самостоятелна българска държава.
Предшественик на българското Народно събрание е събранието на Оборище, проведено на 14 април ст. с. 1876 г. и взело историческото решение за обявяване на Априлското въстание. В края на 1876 г. като част от "Политическа програма" на БЦБО (бившия БРЦК), изработена на "Български народен събор" и изпратена на Цариградската посланическа конференция, се подчертава, че трябва да се възобнови българската държава, изрично се казва: "Българската държава ще се управлява самостоятелно и независимо по една Конституция, изработена от едно законодателно тяло, избрано от народа." В следващите два члена се доуточнява "За всичките клонове на управлението ще се съставят особени закони по духа на устава и съобразно с нуждите на народа", "всичките иностранни народности, размесени между българския народ, ще се радват с него на същите политически и граждански правдини". Това остава не само традиция, но влиза и като демократически принцип в политическия живот на следосвобожденска България.
Освобождението на България се ражда като резултат от Руско-турската война от 1877 – 1878 година. Изграждането на младата държава започва с решаващата роля на Русия, която иска да придобие преимуществено влияние от двете страни на Балкана, за да получи стратегически превес над останалите велики сили в центъра на полуострова. Подкрепата от Петербург се разгръща в система от институции и начинания, получили обобщаващото названия Временно руско управление (ВРУ), което преминава през няколко етапа.
Берлинският договор само най-общо определя държавното устройство на България като конституционна монархия с наследствена княжеска власт. Ето защо Временното руско управление трябва да подготви Учредителното събрание, което да изработи и приеме Органическия устав (конституцията) на Княжество България. Неговият основен закон се превръща в ос, около която се завърта целият обществен живот в Княжеството след 1878 г. Конституцията е пробен камък за устойчивостта на българските политически течения от епохата на Възраждането и същевременно филтър за техните способности да се приспособяват към модерните европейски идеи.
Едно от най-важните задължения на руската администрация е изготвянето на проект за устав и свикването на Учредителното събрание, както и определянето на реда и начина на представителство на „българските нотабили”.
І. Избори и свикване на Учредителното събрание
Учредителното събрание е свикано по силата на Берлинския договор, сключен през 1878 г., който оповестява създаването на Княжество България като новата държава на Балканите. В този международен договор Великите сили постановяват, че събрание на „българските нотабили” ще изработи и устава на новата държава, която ще е васална на Османската империя. В същия договор е определено и времето, в което назначената с армията руска администрация в българските земи трябва да напусне, за да започне дейността на българските държавни институции.
Изборите за представители в Учредителното събрание са проведени през декември 1878 г. Тъй като все още държавата не е конституирана и няма приет избирателен закон, то населението гласува съгласно регламента, установен от Временните правила за избор на членове на окръжните съдилища. Правилата са одобрени от временно управляващия българското княжество княз Александър Дондуков-Корсаков и влизат в сила от 24 август 1878 г. (По същите правила е сформирано и Първото Велико народно събрание, което на 17 април 1879 г. избира българския княз.)
Много малко са сведенията как са се провели изборите за Учредителното събрание. Приблизително на 10 000 души население се излъчва един депутат. Бюлетините са били бели листи и избирателят сам пише предпочетеното име. Не се знае дали е имало повече от един кандидат, а също и как са били поставяни кандидатурите. В някои райони, в малки населени места, поради това че голяма част от населението е неграмотно, се е гласувало с бели и черни бобчета или с боб и кукуруз (царевица).
Учредително събрание е открито на 14 февруари 1879 г. в Търново с основна цел приемене на основен закон за новата българска държавата. То провежда своите заседания в кратък период - от февруари до април 1879 г., тъй като трябва да завърши с подписване на конституция най-късно до края на април, защото тогава изтича предвиденият в Берлинския договор деветмесечен срок на Временното руско управление в България. След изтичане на този срок всички руски политически и военни дейци, руските военни части трябва да напуснат Княжеството. То обаче вече трябва да разполага с основен закон (органически устав или конституция) и да е избрало своя първи държавен глава – княз.
При откриване на Учредителното събрание в Търново присъстват представители на Великите сили, подписали Берлинския договор. По-късно, по време на заседанията обикновено присъства представител на Русия, най-често това е Сергей Лукиянов, управляващ Съдебния отдел и един от създателите на органическия устав, който става основа за изработване на българската конституция.
ІІ. Учредители и позиции
Според начина на излъчването на представителите, свиканите в Търново учредители са разделят на четири категории:
• депутати по право на заемана от тях длъжност: представители на духовенството, членове на Върховния съд, председатели на губернски, окръжни и търговски съдилища и членове на административните губернски, окръжни и градски съвети;
• депутати, избрани от окръзите на петте губернии в княжеството, по един на 10 000 души мъжко население;
• представители на учреждения и дружества, включително и на българските колонии във Виена, Одеса, Браила и Кишинев;
• депутати, назначени от императорския руски комисар.
Целият материал:
Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
Ако не знаете как, кликнете тук |
Учредителното събрание от 1879 г. Приемане, характер и значение на Търновската конституция
- Mozo
- Skynet Cyber Unit
- Мнения: 295489
- Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
- Репутация: 365254
- Местоположение: Somewhere In Time
Учредителното събрание от 1879 г. Приемане, характер и значение на Търновската конституция
- Прикачени файлове
-
Учредителното събрание от 1879 г.rar
- (123.35 KиБ) Свален 14 пъти

-
- Подобни теми
- Отговори
- Преглеждания
- Последно мнение
-
-
Politico: България ще получи "не" от Европа за приемане на еврото
от Mozo » ср юни 26, 2024 13:03 » в Любопитни новиниЕвропейската централна банка ще уведоми България днес, 26 юни, че страната ни още не е готова да се присъедини към еврозоната и да приеме единната... - 2 Отговори
- 65 Преглеждания
-
Последно мнение от Nikola_
ср юни 26, 2024 13:20
-
-
-
51-то Народно събрание: От 7 до 9 парламентарни групи
от Mozo » пет окт 25, 2024 12:23 » в Любопитни новиниОт 7 до 9 политически формации влизат в 51-то Народно събрание. Седем парламентарни групи са сигурни, а две са под въпрос и в проучването* на... - 0 Отговори
- 64 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
пет окт 25, 2024 12:23
-
-
-
Народното събрание все пак ще заседава заради ПВУ
от Mozo » чет окт 10, 2024 12:56 » в Любопитни новиниИзвънредно заседание на парламента за Плана ва възстановяване и устойчивост все пак ще има. Това са обсъдили парламентарно представените партии и... - 0 Отговори
- 60 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
чет окт 10, 2024 12:56
-
-
-
ДБ не знае какво ще работи Народното събрание
от Mozo » ср яну 29, 2025 13:15 » в Любопитни новиниДепутатите от Демократична България , част от коалицията с Продължаваме промяната , разкритикуваха правителството на Росен Желязков и новото... - 0 Отговори
- 52 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
ср яну 29, 2025 13:15
-
-
-
Народното събрание няма да разгледа искането за референдум за еврото*
от Mozo » вт май 13, 2025 19:25 » в Любопитни новиниВъзраждане искат оставката на председателя на парламента заради отказа да внесе предложението за обсъждане
Народното събрание няма да разгледа... - 1 Отговори
- 31 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
вт май 13, 2025 19:25
-