Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Мотивацията в психологията

Безплатни реферати, есета, доклади, анализи и всякакви теми свързани с психологията.
Съвременна психология, биологична психология, възрастова психология, генетическа психология, диференциална психология, сравнителна психология, когнитивна психология, психология на личността, психопатология, социална психология, военна психология, икономическа психология, инженерна психология, трудова психология, консултативна психология.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Мотивацията в психологията

Мнение от Mozo »

Софийски университет ,,Св. Климент Охридски”
Факултет по начална и предучилищна педагогика

Курсова работа

по

Педагогическа психология

Мотивацията в психологията

I.Същност на мотивацията

Думата мотивация произлиза от латинското (motives), което означава причина, за да се предприеме нещо.
В редица психологически издания, публикации, проучвания мотивацията се определя като явление, което има огромно значение, но трудно се детерминира като строго определено понятие.(1)
Ето едно от множеството съществуващи определения за мотивацията:
Мотивацията е съвкупност от психически процеси, определящи силата и посоката на поведението, предизвикващи насочването и поддържането на доброволни целенасочени действия.(2)
Благодарение на това определение за мотивация можем да направим извода, че във всеки човек има вътрешни стимули, които в даден момент предизвикват конкретно доброволно поведение. Важно е да се открие точният подход, за да бъдат ефективно стимулирани вътрешните процеси.
В психологията с понятието мотивация се описва доста широк кръг от явления: желания, предпочитания, влечения, стремежи, очаквания, нагласи, стимули, ценности и значения на ситуативните условия, цели намерения и т.н. С мотивацията се обозначава активирането, насочването и регулирането на поведението и дейността.(1)
Мотивацията е тясно свързана с емоциите, а именно емоциите са този проблем, с който трудно се справят в различните организации.(1)
Да мотивираш означава да накраш хората да се движат в посоката, в която ти искаш и да предприемеш необходимите стъпки за да стигнат до там. А да бъдеш мотивиран означава, или да искаш да постигнеш нещо по собствено желание, или да бъдеш окуражен от всички налични средства и пак по собствено желание да тръгнеш към крайната цел и да я постигнеш.

II.Потребностите като ядро на мотивационната система.

Счита се, че потребността е вътрешно състояние на човека. Гладът (потребността от храна), постоянната работа (нуждата от сигурност) или напредъкът в кариерата (потребността от издигане) се разглеждат като потребности, които подбуждат индивидите да избират конкретни действия или линии на поведение.(1)
Потребностите са най-дълбоката същност на мотивацията.Те са основният източник на човешката активност.(1)
Една от най-популярните систематизации на човешките потребности е концепцията на А. Маслоу. През 1954г., той дефинира своята пирамида (йерархия) на човешките потребности, която играе ключова роля за развитието на човешките ресурси и теорията за мотивацията. Пирамидата се състои от следните пет нива:
1.На най-ниско ниво са физиологичните нужди: за въздух, вода,храна, сън и основните изисквания за поддържане на живота.
2.Нуждата от безопастност, сигурност и спокойствие.
3.Социални потребности от одобрение, привързаност и любов.
4.Потребност от уважение, социален статус, признание и самоуважение.
5.Потребност от себеутвърждаване (себеактуализация) - най-високото и абстрактно ниво в пирамидата.(3)


Фиг. 1.Йерархия на потребностите по Маслоу


Първите четири нива той обособява в една група, като потребност от дефицити. Тази група от потребности, намиращи се на по-ниско стъпало,изисква задоволяване, преди да се премине към следващата, намираща се на по-високо стъпало потребност.(1)
Според А. Маслоу човекът преминавакъм потребностите на развитието тогава, когато потребностите от дефицитарната сфера са задоволени. Концепцията на А.Маслоу по отношение на потребността от развитие е опиентирана към потребността от самоактуализация. Така потребността от самоактоализация включва потребност от знание и познание, естетическа потребност и потребност от себеактуализация. Тези потребности той обособява в група - потребност от развитие. Според него актуализирането на потребностите от по-високите нива може да се осъществи единствено след задоволяване на по-низшите. Единствено изключение прави потребността от самоактуализация, която функционира независимо от останалите потребности в системата. Специфичното за потребностите от първите четири нива е че след тяхното задоволяване активността им намалява, получили сигурност, адекватна оценка, лицата се успокояват и снижават активността си, но се появява следващият дефицит. Втората група потребности, отнасящи се до потребността от развитие, се характеризира с това, че след тяхното задоволяване активността на личноста не прекъсва, а напротив увеличава се в търсене на повече и повече задоволяване. Основната теза на А. Маслоу е, че колкото по-себеактуализиращ става един човек, толкова повече той се стреми към личностно израстване и помъдряване, което го прави по-уверен и знаещ при решаване на редица проблеми и ситуации.

Целият материал:
Прикачени файлове
Мотивацията в психологията.rar
(38.52 KиБ) Свален 40 пъти
Прочетено: 1146 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

Върни се в “Психология”