Ученият и политикът - Макс Вебер

[Mozo]

Ученият и политикът
Макс Вебер

Максимилиан Карл Емил Вебер е немски юрист, икономист и социолог. Роден е на 21 април 1864 в дн. Германия. „Политиката като призвание” и „Науката като призвание” са две прочути лекции, изнесени от него в Мюнхенския университет през 1919г. Предмет на лекциите са политиката и науката, разгледани като особени полета на професионална дейност и лично призвание.
В “Политиката като призвание” Макс Вебер разглежда въпроса за същността и функционирането на държавата, възникването и развитието на различните типове политически системи и видовете политици, които те създават. Спира се на качествата, които според него определят политиката като “призвание” [Beruf]. Според Макс Вебер професионалният политик може да живее “от” политиката и да бъде чиновник, изпълняваш нарежданията на висшестоящите, но политикът, живеещ “за” политиката, политикът “по призвание” е водач, умел демагог, силна личност. Той трябва да живее за своето дело, да бъде пълен със страст, но и да носи отговорност и никога да не губи дистанцията, трезвия поглед за действителността. Не бива да се поддава на тщеславие и самовлюбеност, нито да се разочарова лесно от провали. Политикът “по призвание” е човек, можещ  да се ориентира оптимално в реалността и да се справи със задачите си. В лекцията се Макс Вебер се спира на значението на понятието „политика” и уточнява, че това е широко понятие и обхваща всички видове самостоятелно ръководена дейност – например валутна политика на банките, дисконтова политика, счетоводна политика на някое предприятие, училищна политика, дори политиката на жена, която иска да направлява съпруга си. Под политика в лекцията обаче ще се разбира само „ръководенето и влиянието върху ръководството на едно политическо обединение, в днешен смисъл – на една държава”. Вебер дава и друго определение за политика – „стремеж към участие във властта или за вличние при нейното разпределение било между държави, било между групи от хора вътре в държавата, която ги обхваща”. Това определение е извод по-скоро от факта, че държавата се счита за единствен източник на „правото” насилие. Ако насилието не беше средство на държавата, то тогава понятието „държава” нямаше да съществува и би могло да настъпи състояние, подобно на анархия. Властта от друга страна е нещо към което всеки, който се занимава с политика, се стреми – като средство за осъществяване на други цели или заради самата власт. Съзнанието за влияние върху хората, за участие във властта над тях и преди всичко чувството, че „правиш история”, е в състояние да издигне политика над равнището на всекидневието. В лекцията Вебер окроява понятието – „професионални политици”. Те са хора, които не искат сами да са си господари, а постъпват на работа при политически господари. Така те се поставят на разположение на владетелите, като превръщат осъществяването на тяхната политика в свое материално препитание от една страна и в идеален смисъл на живота си от друга. В миналото тези политици са били най-важен инструмент на властта. Има два начина човек на превърне политиката в своя професия. Трябва да живееш „за” политиката или „от” политиката, като едното не изключва другото, дори човек често прави двете неща едновременно – „този, който живее за политиката, живее в един дълбок смисъл и от нея, той се наслаждава или на голото притежание на властта, която упражнява, или подхранва вътрешното си равновесие и самочувствие с помощта на съзнанието, че като служи на едно „дело”, придава смисъл на своя живот.” „От” политиката като професия живее този, който се стреми да я превърне в пряк източник на доходи. За да живееш „за” политиката трябва да си икономически независим от доходите, които политиката може да донесе, т.е. трябва да си в такова положение, което носи достатъчно приходи. След утвърждаването на демокрацията, демагогът е типичният за западния свят ръководещ политик. Съвременният демагог си служи често с речта, особено когато трябва да произнася речи. Според Вебер „политическият публицист и преди всичко журналистът е най-важният днешен представител на този вид демагози”. Всеки политик се нуждае от влиянието на пресата и има нужда от връзки с печата. Така журналистическото поприще остава една от най-важните форми на професионална политическа дейност. Три качества са в най-голямо значение, за да може политиката да бъде избрана като призвание – страст, чувство за отговорност, „верен поглед”. Страст – в смисъл на привързаност към делото, отговорност – за да може това дело да се превърне в „пътевода звезда на действието” и „верен поглед” – способността с спокойствие и уравновесеност да оставиш реалността да въздейства върху теб. Тщестлавието от друга страна е качеството, което политикът трябва да се стреми да превъзмогва. Това е самолюбие, непрекъснат стремеж към слава и изтъкване на собствените достойнства. Нуждата да се покажеш на колкото се може по-видно място изкушава политика и той може да се отчужди от делото. В края на лекцията си Вебер дава точно определение за този, който има призванието да бъде политик - „Само този, който е уверен, че няма да се пречупи, ако от негова гледна точка светът се окаже твърде глупав или твърде подъл за това, което той иска да му предложи; този, който въпреки всичко би казал: „и все пак!” – само той има „призванието” на политик.”

Целият материал: