Езикознание - фонетика и фонология

[Mozo]

1. Предмет, задачи и деление на фонетиката
(по Вл. Георгиев и Ив. Дуриданов- стр. 40-41 и Д. Тилков, Т. Бояджиев –„Българска фонетика”)
I. Етимология на понятието- гр. „phone”-„звук, „глас”, „тон”
II. Предмет на фонетиката
Фонетиката е наука за звуковия строй. Тя изследва говорните звукове, суперсегментарните
явления (ударение, видове интонация и др.), проблемите на сричката, звуковите промени,
законите за звуковата съчетаемост.
Фонетиката се занимава с материалната обвивка на езика ( не с езикови форми-носители на
значение),обръща внимание на службата на звуковете с оглед на комуникативната функция
на езика.
III. Задача на фонетиката:
Да изучи звуковете както от гледна точка на тяхното материално съществуване, така и от
гледна точка на тяхното функциониране като фонеми.
• Звук-фонема:
-Звукът се определя въз основа на артикулационни и акустични х-ки. Отделните звукове
на речта не са носители на значение.
-фонемата- се определя въз основа на функционалната си стойност. Тя е абстракция
(неучленяваме фонеми!)
Многобройните звукове, които съставят потока на речта, могат да бъдат обединени в
типове-фонемите. Всяка фонема е представена в речта от различен брой звукове,
наречени варианти /алофони.
IV. Деление на фонетиката:
1. С оглед на предмета и обсега на проучваните явления, фонетиката се дели на обща и
частна(cпециална).
• Общата фонетика:
-
предмет - разглежд проблемите на звуковата страна на езика, които се отнасят до
всички или до повечето езици(такива проблеми са: устройство и функции на
говорните органи, образуване на звуковете на речта, принципите на тяхната
класификация, изменение на звуковете в потока на речта, взаимозависимост на
фонетичните явления и връзка между фонетични и нефонетични явления и др).
Част е от общото езикознание!
• Специалната фонетика се занимава със звуковата система и звуковите промени
конкретно на един или на няколко сродни езика. Специалната фонетика засяга в
известна степен и въпроси на общата фонетика, но с оглед на своите цели.
В зависимост от това дали се описва сегашното състояние или историческото развитие на
звуковата страна на езика частната фонетика се дели на описателна/синхронна и
историческа/диахронна.
2. С оглед на задачите, които си поставя, и според обхвата на материала във времеви план:
• Описателна(дескриптивна) /синхронна фонетика:
-
задача -да изучи звуковата система на даден език, диалект или на група
родствени диалекти на даден етап от техния развой.
- Предмет-Описателната фонетика описава от една страна образуването на
звуковете на съответния език (т.е. изследва техните артикулационни качества), а
от друга разглежда фонемния състав, функционирането на фонемите,тяхното
изменение в определени позиционни условия.
• Историческа/диахронна(динамична, еволютивна) фонетика
- Задача- да изучи звуковия развой на даден език в продължение на редица епохи.
- Предмет- проследява постепенния преход на даден звук в друг звук, изчезването
на едни и появата на други звукове, закономерните и случайните промени в
звуковия състав на думите.
3. Съществува още Контрастивна фонетика (може да бъде описателна или историческа). Тя
засяга въпросите на звуковия строеж на родствени(сравнителна фонетика) или
неродствени (контрастивна) езици.
Сравнителна фонетика :
- Предмет- сравнителното изучаване на звуковите системи на група сродни eзици.
- Задача- първо, въз основа на данните на най-старите писмени паметници на
съответните сродни езици тя се стреми да реконструира звуковата система на техния
първоизточник (праезик) и, на второ място — да проследи закономерните изменения на
отделните звукове на съответния праезик и постепенното оформяне на звуковите системи на
отделните сродни езици в периода на тяхното отделяне от общия им източник.
Контрастивната фонетика-разглежда общото и различното между неродствени езици.
С оглед на метода на работа някои езиковеди делят фонетиката на слухова и експериментална.
Това деление има по-скоро историческо значение. Изучаването на фонетичните явления в
миналото, почти до края на XIX в., се е основавало изключително върху слухови наблюдения,
които често имат субективен характер. Въвеждането на технически апарати при изследването на
говорния процес от половин век насам даде възможност за обективно познание на
физиологичната и акустичната характеристика на звуковете на речта. Така възникна
експерименталната фонетика (наричана още инструментална), при която в същност се касае не
до отделен вид фонетика, а по-скоро до приложение на специални методи в описателната
фонетика.
4. С оглед на метода на работа:слухова и експериментална. Това деление има
историческо значение. Въвеждане на технически апарати дава възможност за обективно
познаване на физиологичната и акустичната страна на речта.
• Слухова-до края на XIX в. изучаването на фонетичните явления се е основавало на
слухови наблюдения, които имат субективен характер.
• Експериментална/инструментална/-Възниква с въвеждането на технически апарати.
Касае се не за отделен вид фонетика, а по-скоро за приложение на специални методи в
описателната фонетика.
5. С оглед на насоките и целите на фонетиката:
••Теоритична- проучва и решава принципни въпроси. Спомага за изясняване на много
факти от областта на историческата и сравнителната граматика, на историята и
етимологията на думите.
Практическа- служи предимно на целите на езиковото обучение. Занимава се с
учленително-слуховата характеристика на звуковете на даден език. Спомага за усвояване
на правилното произношение на родния и на чужди езици.
V . Значение на фонетиката:
- Допринася изключително много за цялостното обяснение на езика като основно
средство за общуване межсу хората
- Допринася много за обяснението на факти и явления, отнасящи се към другите
области на науката за езика (ист. граматика, етимология, топонимия,
диалектология)
- Практическо значение: основна роля за установяването на правоговорната норма
на даден език и за установяването на неговата правописна система.
2. Артикулаторна фонетика (звукофизиология). Говорни органи. Учленяване
на звука: респирация, фонация, артикулация. Артикулационна база на езика.
(По Д. Тилков, Т. Бояджиев –„Българска фонетика” и Вл. Георгиев и Ив. Дуриданов-стр46-59 и slavici.blogspot.com)
I. Говорна верига: Актът на говорната комуникация е сложен процес, който се осъществява при
наличието на 3 страни: езикова, физиологична(артикулационна и слухова) и акустична.
• Звена на говорната верига:
Езиково (1 )―>артикулационно(2)―>физическо(3)―>езиково (4)
Липсата на едно звено прави говорната комуникация невъзможна!
1. Езикова страна (звена (1) и (4)):
За да се осъществи говорната комуникация е необходимо както говорещият, така и слушащият да имат
един и същ лингвистичен код(езикова система, която да съдържа и за двамата един и същ набор
фонеми, едни и същи граматични правила за образуване на думи, изречения и т.н.)
=>Езиковата общност между говоррещия и слушащия- първото и най-важно условие за
осъществяване на лингвистична комуникация!
2. Физиологична страна (звено 2):
• При говорещия-артикулационният механизъм, който произвежда говорните звукове.
• При слушащия – слуховият механизъм, който приема звуковата вълна и я предава на главния
мозък за лингвистичен анализ.
3. Артикулационна страна (звено 3):
Обща за говорещия и слушащия.
Представлява въздушните трептения при говорене (както при всяко звуково явление), които се
разпространяват под формата на звукови вълни с различна сила и честота.
II. Говорен апарат и неговата дейност:
1. Човешката реч - координирани действия на всички органи, които участват в образуването
на говорния звук.

Целият материал: