Модели за оценка и повишаване на конкурентната способност на организацията

[Mozo]

ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА
КАТЕДРА „СТОПАНСКО УПРАВЛЕНИЕ“


КУРСОВА РАБОТА
По дисциплина „Бизнес политика“
Тема: Модели за оценка и повишаване на конкурентната способност на организацията


Автор: Научен консултант:
Васил Колев Доц. Д-р Н. Димитров



Варна, 2012 г.
Съдържание

Увод…………………………………………………………………………….3
1.Теоретичен обзор на проблема…………………………………………..4
2.Модели за оценка и повишаване на конкурентната способност на организацията………………………………………………………………..7
3.Оценка на конкуретната способност на примера на „Девня Цимент“-гр.Девня……………………………………………………………………….9
3.1 Кратко представяне на „Девня Цимент“. Анализ на конкуретната способност на фирмата…………………………………………………..…9
3.2 Препоръки за повишаване на конкуретната способност на примера на „Девня Цимент- гр.Девня“………………………………………….…13
Заключение и изводи……………………………………………………….15
Ключови думи……………………………………………………………....15
Използвани източници……………………………………………………..16






Увод
В настоящето време термина „конкурентоспособност“ става един от най-употребяваните в начуната литература. Политици, икономисти, представители на бизнеса, журналисти също широко го използват, когато става дума за необходимост от интеграция на икономиката на страната в системата на съвременната световна търговия. Целта на всеки предприемач или търговец е максимализация на печалбата, а, следователно, и разширяване на мащабите на дейността. Това неизбежно довежда до взаимна борба на предприемачите за най-изгодните условия на производство и произвеждане на продукция, за растеж на обема на произвдство, и те постъпват един спрямо друг като съперници или конкуренти. Всеки от тях, който иска да продаде своя продукт, сваля цените си ежедневно, което, като правило, носи след себе си съкращаване на производството на даден продукт.
Актуалността на избраната тема се заключава в това, че крайната цел на всяко предприятие или организация е победата в конкурентната борба. Победата не е случайна, а закономерна и постоянна, свързана с постоянни усилия от страна на всяка организация. Дали тя ще бъде достигната- зависи от конкуретноспособноста на предприятието, т.е. от това, доколко то добре се справя с конкуренцията. Конкуренцията е необходим елемент на пазарния механизъм.
Целта на курсовата работа е анализ на понятието конкуретноспособност, както и механизми и оценки за повишаването й. За постигане на целта следва да поставим и решим следните задачи:
Теоретичен обзор на разглеждания проблем;
Модели и оценки за повишаване на конкурентната способност на организацията;
Анализ на конкурентната способност на примера на фирма „Девня Цимент“- гр.Девня;
Препоръки и насоки за повишаване на конкуретната способност на фирма „Девня Цимент“- гр.Девня.
В курсовата работа са използвани индуктивни и дедуктивни методи и сравнителен метод.
1.Теоретичен обзор на проблема
Конкурентоспособността е присъща на всеки икономически субект и се проявява в условията на конкуренция на пазара. В този смисъл те са взаимно свързани понятия, като конкуренцията е предпоставка за проявата на конкурентоспособност. Според Младен Велев: ”Конкурентоспособността на предприятието е способността му чрез непрекъснато обновяване и усъвършенстване да създава и устойчиво да поддържа конкурентни предимства, водещи до високи стопански резултати в дългосрочен план1”
Tetar Shoeu смята, че конкурентните предимства са ключов фактор, които трябва да се поддържа и развива, въпроса е кой конкурентни предимства са устойчиви във времето и могат да донесат по-голяма печалба на фирмата2.
В научната литература, няма единно мнение по въпроса, но можем да обобщим някой становища като например:
Материалните ресурси
Човешките ресурси –обучение и мотивация
Финансови ресурси
Нематериалните ресурси
Ключови компетенции
Tотално управление на качеството
Интелектуалната собственост
Скритите знания
Интелектуалния капитал
Реинженеринг
Бенчмаркетинг
Иновации
Всеки един от методите изброени по-горе може да стане средство за повишаване на конкурентоспособността на фирмата, въпроса за какъв период от време и колко устойчиви могат да бъдат те. Според Майкъл Портър „конкурентните предимства по същество произтичат от подобрението, иновациите и промяната” Хераклит 500 г преди новата ера е казал, че най-постоянното нещо е промяната т.е най-устойчивото конкурентно предимство е иновацията3.
Конкуренцията възниква и се развива заедно със стоковото производство и потребление. Терминът “конкуренция” произлиза от латинската дума “co cure”, което означава бягам към целта. В ежедневната лексика, тя има смисъл на съперничество между хората за постигане на определена цел. В домонополистичния стадий от развитието на обществото е съществувала конкуренция между относително дребни стокопроизводители, при което е имало “свободна игра на пазарните сили”, т.е. на търсенето и предлагането.
Този вид конкуренция е известна като свободна или перфектна (съвършена). Конкуренцията обаче се съпровожда с концентрация и централизация на капитала, със засилване на икономическата мощ на отделни фирми. Постепенно тя води до образуването на монополи и олигополи. Така се е появила несвободната, неперфектна конкуренция. Монополът израства от свободната конкуренция, но не я премахва, а властва над нея и съществува паралелно с нея. Конкурентната борба между монополите ражда олигопола, но и той не ликвидира конкуренцията, само я видоизменя, без да отстранява конкуренцията между малките и средни предприятия. Монополистичния стадий в развитието на обществото не отстранява конкурентната борба между монополистите в даден отрасъл, между монополите и немонополизираните предприятия, вътре в самите монополи и олигополи. Използват се различни средства, за да се подчини по-слабия конкурент, променя се ролята на ценовата конкуренция, която в условията на свободна (съвършена) конкуренция даваше преимущества на по-ефективното производство. Сега борбата се води с изкуствено маневриране с цените, системи за тайни отстъпки и отбиви за по-големи купувачи, определяне на еднаква цена за стоки с различно качество и т.н.
Пазарът, който съществува като необходим атрибут на стоковото стопанство е особен терен, на който се разиграва конкурентната борба. Там става естествения подбор. В този смисъл може да се каже, че конкуренцията е двигател на икономическата система и същевременно позволява да се задоволят потребностите на най-ниска цена. Красимира Георгиева дава две определения за конкуренцията - широк и тесен смисъл. В широк смисъл под конкуренция разбираме взаимодействието на пазарните агенти (продавачи и купувачи), при което всеки участник се стреми да реализира своите интереси, независимо от (или за сметка) на други участници. В тесен смисъл конкуренцията означава присъствието на двама или повече продавачи и двама или повече купувачи на определен пазар, където се предлага ограничено количество от дадена стока.
В практиката често възникват противоречия между пазарните изисквания за конкурентоспособност на търговския продукт на една фирма и много фирми. Възникването и развитието на такива противоречия пораждат ситуации на конкуренция. Това са възникващи противоречия между потребността от увеличаване на конкурентоспособността на продукта при съществуващи организационно технически и други средства. Още от стадия на възникване на противоречието, ситуацията на конкуренцията влиза в определено съприкосновение със стопанския субект – като фирмата, която реагира стихийно или осъзнато на необходимостта от промени, предприемайки определени действия за да увеличи конкурентоспособността на предлаганите от нея продукти. Такива действия се предприемат за да се увеличи или поддържа конкурентоспособност на продукта спрямо този на конкурентите. Когато търговския продукт се разглежда като система при ситуация на конкуренция, конкурентоспособността на продукта, т.е. системата се привежда от едно състояние в друго или на мястото на съществуващия продукт се предлага друг.
След анализиране на ситуацията на конкуренция възниква необходимост от формулиране и решаване на задачи или проблеми. Противоречието между потребността от изменение на конкурентоспособността на продукта и съществуващите средства за извършване на промяната не дава възможност еднозначно и съдържателно да се формулира проблема, описващ дадена ситуация. В практиката едновременно възниква не една, а цяла съвкупност от взаимосвързани ситуации от увеличаване на конкурентоспособността. За това съществуват и много средства за задоволяване на една и съща потребност. Това обстоятелство налага определянето не само ситуацията на конкуренция, но и самата среда на конкуренция. Последната е непосредственото обкръжение на ситуацията на конкуренция. Това обкръжение включва фирмата, чиито продукт въздейства върху ситуацията. Така че ситуацията на конкуренция противостои на обкръжението.
Наличието на противоречие не винаги означава възникване на ситуация на конкуренция. Не винаги има проблем за конкурентоспособността на даден продукт. Някой от противоречията могат да бъдат решени при съществуващите организационно-технически и други средства. В този случай противоречието може да се разглежда като задача, но когато има несъответствие между потребността от определено равнище на конкурентоспособност и съществуващите средства, т.е. изискват се нови средства, тогава противоречието се изявява като проблем. Ситуацията на конкуренция не е еднородна по отношение на проблема и задачата. Проблемът и задачата включват въпроси, чиито отговор изисква конкретни знания. Последните могат да бъдат съществуващи или съществено нови.
Съществуващите знания са достатъчни за решаването на задачите, а решаването на проблемите като правило представлява съвкупност от последователни въпроси. При задачите въпросите са определени, докато при проблемите не са. Това означава, че за решаване на проблема се изисква получаване на нови знания, а при задачите преобразуване на съществуващи знания. Ситуацията се проявява осезаемо във времето и пространството. Тя има конкретна характеристика. Източник на ситуацията са елементите, който обуславят търговската дейност. Това са мощностите, ресурсите, икономическите интереси. Когато взаимоотношението между тези елементи се наруши, възникват различни ситуации. Те възникват на всички фази на управленския цикъл, като се започне от планирането и организацията на търговската дейност, отчитане и контрол на изпълнението. При планирането причини за ситуацията могат да бъдат необосновани планови решения, свързани със системата от показатели за конкурентоспособност на продукта, при организацията на търговската дейност могат да бъдат неосигурени или неритмични доставки, преразход на ресурси и други, а при отчитането и контрола - увеличаване на разходите при запазване на обема на продажбите, ниска квалификация и мотивация на персонала, слаба организация на труда, управление и др.
2.Модели за оценка и повишаване на конкурентната способност на организацията
Конкурентоспособноста на продукта или услугата пряко зависи от избрания метод за оценка. Ще отбележим, че оценката на способноста на продукта конкурира производството по пътя на съпоставка на параметрите и анализира продукцията с параметрите на база сравнения, тоест конкуретната способност на продукта или друг субет е относително понятие, или за да може да има конкуренция трябва да сравним и съпоставим обекта с поне още един обект.
Според Портър, има пет конкурентни сили, които влияят върху всеки сектор и всеки пазар. Характерните особености на всяка от тях определят интензивността на конкуренцията в сектора, оттам и потенциала му за печалби и привлекателността му за потенциално навлизащи участници. Следователно бизнес стратегията трябва да е насочена към отслабване на заплахата от тези конкурентни сили по отношение на фирмата. Моделът на Портър служи и като инструмент за анализ на движещите сили в съответния пазарен сектор. Тази информация може да служи като база за вземане на решение кои стратегии са най-подходящи за фирмата.
Моделът на Портър за петте сили е инструмент за анализ, който се фокусира върху петте конкурентни сили в един икономически сектор. Той дава възможност да се анализира конкурентната позиция на фирмата в сектора, в който оперира.
Петте сили са:
заплахата от новонавлизащи участници;
сила за преговаряне на купувачите;
заплаха от заместващи продукти или услуги;
сила за преговаряне на доставчиците;
съперничество между съществуващите фирми.
Взаимодействието между петте сили на Портър е изобразено на долната фигура (фигура № 1):

Целият материал: