Но не ми се мисли за смъртта докато съм жив. Като му дойде времето, ако е рекъл Господ, ще видим...
Докато съм жив мога да чета книги, да слушам музика, да обичам и да бъда обичан... Мога да се опитвам да се погрижа за скъпите си хора, да поемам отговорности и да помагам. Мога и да "осера" тотално нещата и да стана подлец .... но живея с избора и решенията си всеки ден. И докато му дойде времето няма да мисля за "великата избавителка от земните грижи"
(ами ако после ми се струпат на главата "постземни" грижи 
)Мисля че втори път се отваря подобна тема.... Считам се за късметлия, не защото съм бил безгрешен, а защото пак щях да повторя грешките си, ако някой "върне лентата назад"
Бил съм близо до смъртта и хора са загивали, буквално в ръцете ми.... Не искам да мисля за нея. Зает съм да мисля как да изживея останалото ми време.... В главата ми звучи великия стих на В. Ханчев - "Жив съм". Обичам, обичан съм и .... това е най-важното. Всичко останало - с времето си Не бих изпаднал в истерия от това, че ще умра. Все някой ден ще се случи. Надявам се до тогава да напиша много постове във форума, да изпия много червено вино, и да обичам до прималяване.... Отказвам да мисля за смъртта, докато съм жив. Толкова съм зает да "живея", че нямам време да умирам сега 
