„История славянобългарска” – страстен зов за национално осъзнаване
„История славянобългарска” – страстен зов за национално осъзнаване
С „История славянобългарска” се поставя началото на същинския възрожденски процес. Във връзка със задачите, стоящи пред българската нация от този период: национално освобождение, църковна независимост, просвета и култура на българския език, като първа новобългарска литературна творба „История славянобългарска” има синкретичен характер. За първи път словото и вярата са извисени и представени като най-здравите и сигурни основи за съществуването на един народ.
Чрез тази творба Паисий Хилендарски поставя основния акцент върху проблемния смисъл на понятията „род” и „език”. Той се обръща с пламенен зов към своите съвременници, идеализира българския народ, неговото минало, език, култура и земя. Пробужда човешкото съзнание чрез мисълта за миналото. Затова можем да наречем „История славянобългарска” страстен зов за национално осъзнаване.
Композицията на „История славянобългарска” разграничава публицистичния тон на двете предисловия и послеслова от обективното предоставяне на исторически факти. Тя акцентира върху значителното в българската история.
Първият предговор, който се нарича „Ползата от историята” разкрива идеите на автора за огромното значение за познаване на историята, както от отделния индивид, така и от целия народ. Тя е извор на мъдрост, духовен опит и тя разширява кръгозора на хората, за да живеят в своето настояще и да мислят и планират своето бъдеще. Разсъжденията за изменчивата съдба на „големи царства” внушава идеята за нетрайността на робството, което не е дълговечно, и изразяват надежда за скорошно избавление. Вдъхновената прослава на свободолюбивия и непокорен български дух има за цел да докаже несъстоятелността на робското примирение с трагичните обстоятелства. Чрез разказа за драматичното ни битие, възрожденецът, макар и понякога далеч от историческата истина, извайва идеализирания лик на българския народ, който има духовна мощ сам да променя съдбата си: „Българите са страшни за целия свят, малък народ, но непобедим.” Чрез идеята за националното себепознание възрожденецът ратува не само за духовното издигане на „своите”, но и за достойното им място сред „другите”, което им принадлежи заради великите дела на техните деди в полето на историята. Тонът на автора в първия предговор е все още спокоен, лишен от емоционални изблици, за да прерасне във втория предговор в словесен двубой с онези, които загърбват своя род, език и обичаи.
Във втория увод, наречен „Предисловия към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история” , се открояват оригиналните прозрения на твореца, които го правят възрожденец. Тезата за обичта към родината се заменя с антитезата за предателството на националната кауза. На светлия облик на достойните люде, с чувство за дълг и отговорност към рода, езика, отечеството, се противопоставя мрачната и отблъскваща представа за отцеругателите – онези, които са пренебрегнали националните ценности и са предпочели „чуждото” пред „своето” към тях Хилендарският монах е безпощаден и гневен. Опитвайки се да намери най-точните квалификации за предателите, творецът разчита на въздействащата сила на презрителните обръщения : „О, неразумний и юроде !” , „…глупави човече” , „безумний” … Възклицанията и реторичните въпроси открояват емоционалното напрежение на изказа, невъзможността и нежеланието на възрожденския просветител да се дистанцира и да остави да „говори” само разумът. Обединявайки силата на аргументите и страстната патриотична позиция, Паисий се опитва да „отвори” очите на „неразумните” за истината, за стойностите на родното. Просветителят идеализира миналото и героизира народа ни, за да докаже правото му на съществуване, развитие и бъдеще.
От особена важност в „История славянобългарска” са онези от главите, в които Паисий разказва за българските светци и за първоучителите св. св. Кирил и Методий. Честите коментари на автора за произхода на светите братя, за българския характер на славянската писменост и за големия брой български светци говорят за неговата пристрастност на патриот и будител за българско национално осъзнаване. Сътвореното на родния език извисява българите сред другите славянски народи и дава основание на Паисий да изяви възторга си от родолюбивото им дело : „От целия славянски род най-напред българите получили славянски букви, книги и свето кръщене.”
В края на книгата е поместено „Послесловие”, което разкрива страни от биографията на автора, мотивите му за написване на книгата и условията, при които е създадена.
Делото на Паисий поставя началото на новата българска литература и история. Тя е оставила завинаги своя отпечатък върху развитието на българският народ и неговата култура. „История славянобългарска” е оптимистична, възкресяваща самосъзнанието на българския народ чрез спомена за славното му минало. Тя разпалва патриотичната гордост на българина, която да го тласне към борба за национално освобождение и по-добър живот.
Прочетено: 2860 пъти
Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
Ако не знаете как, кликнете тук |
„История славянобългарска” – страстен зов за национално о...
-
- Подобни теми
- Отговори
- Преглеждания
- Последно мнение
-
-
ИТН обвини пет партии в национално предателство
от Mozo » пет юни 16, 2023 11:00 » в Любопитни новиниДействията на Илхан Кючюк (евродепутат от ДПС) спрямо Република Северна Македония е национално предателство за България. Националните предатели са... - 0 Отговори
- 19 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
пет юни 16, 2023 11:00
-
-
-
Оценка: Договорът с "Боташ" е национално предателство - ще стигне до Европейската прокуратура
от Mozo » пет окт 20, 2023 15:01 » в Любопитни новиниДоговорът с Боташ е пряка и реална заплаха за националните интереси на България.
Това каза пред БНР енергийният експерт Красимир Манов и уточни:... - 0 Отговори
- 22 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
пет окт 20, 2023 15:01
-
-
-
Българската история „оживява“ на крепостта Царевец с операта „Лето 893“
от Mozo » вт юли 25, 2023 11:21 » в Любопитни новиниБългарската историческа опера „Лето 893“ от Парашкев Хаджиев ще бъде представена на крепостта Царевец във Велико Търново на 29 юли от 21,00 ч.... - 0 Отговори
- 16 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
вт юли 25, 2023 11:21
-
-
-
Транспортната компания с 99-годишна история Yellow затваря, оставяйки 30 000 души без работа
от Mozo » вт авг 01, 2023 12:31 » в Любопитни новиниYellow Corp. е американска транспортна компания, създадена преди 99 години. Близо век по-късно компанията обяви, че спира дейност, оставяйки всичките... - 0 Отговори
- 26 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
вт авг 01, 2023 12:31
-
-
-
Проф. Евелина Келбечева: Учебниците по история още са без термина “съветска окупация” и опитите да сме част от СССР, а м
от Mozo » пет фев 09, 2024 11:41 » в Любопитни новиниАко бяхме променили програмите в началото на 90-те, нямаше да го има това невежество, а идеята тръгна едва през 2014 г. с подкрепата на президентите... - 2 Отговори
- 45 Преглеждания
-
Последно мнение от шони
пет фев 09, 2024 18:29
-