Обич ти реална, непревзета,
феерия без маска и без грим
и няма думи и словата на поета,
с които ние да я претворим.
Не само спомени остават
от онзи мимолетен час,
трепетите първи не престават
да бъдат вечно вътре в нас.
В душите влюбени живееш
и свързваш нашите съдби.
Щастливи когато са ти пееш.
Когато наранени са скърбиш.
Тайнствено говориш ни с с очите
дори, когато двамата мълчим.
Проникваш нежно във душите,
нашите ръце кога държим.
Словата ни за тебе са излишни,
не могат думите да изразят
и както трепета в сърцата чисти
в сърцата наши влюбено туптят.
Обич ти си тайнствена, безкрайна,
сързваш двете ни души в едно,
ти пазиш всяки трепет, тайна
и всичко сътворяваш за добро.
Лазурна си сияйна кат небето
с плахостта и трепета на радостта
махаш болките ни от сърцето
Това е моя обич твойта красота.
Смирено можеш да прощаваш
на грешките ни в нашата съдба.
и на надеждата да уповаваш.
с искрица истина за любовта.
Със слънцето в зори изгряваш
спътник наш в деня, в нощта,
у нашите сърца не остаряваш
и не умираш със смъртта.
