Хвърчите без ограничения по немските магистрали? Не е така!

[Mozo]

И у нас скоростта трябва да се намали, но и да се махнат "знаците касички".
По рисковите пътища - не само гумени колчета, по-скоро бетонна министена

След последните трагедии по родните шосета и предложенията за промяна на Закона за движения по пътищата, много специалисти политици и обикновени хора изказват мнения как да се променят нещата към добро. “24 часа” непрекъснато съветва как да спрем да се убиваме по пътищата, но има ли полза?

С над 30-годишния си журналистически опит и аз съм писал десетки пъти по темата. Но какво от това. Надявам се този път поне някой, от когото зависи, да вземе предвид само няколко неща. Пък може и да излезе нещо.

Мнението ми е, че в България трябва да бъдат приложени директно копирани практиките от добрата стара Европа. Уверявам, ви че мерките, които се предприемат на Стария континент,

не се харесват на повечето шофьори,

но важното е, че в по-голямата си част вършат работа.

Да започнем с максималната скорост по българските магистрали. Предложението е тя да бъде намалена от 140 на 130 км/ч. Предвид състоянието на т.нар. български аутобани и автопарка ни, тя трябва да бъде намалена поне с още 10 км/ч – на 120 км/ч.

Знаете ли защо през лятото на магистрала “Тракия” стават толкова много катастрофи, и то в участъка между София и Пловдив? Според мен най-вече заради баирите около Ихтиман, където повечето коли

не могат да поддържат скоростта

по равния участък заради напредналата си възраст. Обаче на магистралата се движат и мощни нови джипове, които натискат клетите “таратайки” да карат по нанагорнището с поне 150 км/ч, а те не могат. Следва присветване с фаровете, суматоха и често катастрофи. Когато максималната скорост бъде намалена драстично, тези пътни ситуации би трябвало да намалеят.

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/20320856

[Mozo]

Има и тъпотии, има и истини, аз с моята 30-годишна "таратайка" поддържам без проблем 180, тоя за 150 ми говори. Да оправят пътищата, не да се правят на дръж ми шапката. Не високата скорост е убиец, а несъобразената. Дано някога го проумеят.

[Montoya]

Като цяло нашите магистрали не отговарят като състояние за такива скорости, наистина 120-130 е макс възможното за приятно шофиране, ако асфалтът в дадения участък става. Хемус от софия до Ботевград е трагична и там 90 е много в лявата лента дори. Тракия поне до Пловдив е малко по добре, ама покрай Сливен беше трагедия. Струма най бива като състояние, но там пък особено бившата Люлин завоите не отговарят за 140.
Немския аутобан, още като го е почнал Хитлер е дал задача, максимален наклон 4 процента и е строено с мисъл. там ограничения няма на повече от споменатите в статията 30% , но знаците по магистралите са светещи табели, светят ли знаците се спазват ограниченията, не светят ли, никаква драма да караш колкото ти душа иска. Иначе е прав, въпреки, че няма ограничение 90 и повече проценти карат в диапазона 120-130 км/ч осоено ако трафикът е засилен. В пиковите часове всички карат с такива скорости и се изчакват във всички ленти на магистралата. Аз не можах да повярвам отивайки към Мюнхен сутринта около 7 ч. знаците показваха първоначално 140, после 120 и така през 20 свалиха до 40 км/ч, магистралата от 2 ленти стана с 5 или 6 и беше пълна с коли, но не спряхме никъде, колоните просто си вървяха. Ефективен контрол на трафика.
И последно, никой не ги спира да карат с 300 или с 400 ако им позволява колата, но стигне ли се до ПТП високата скорост автоматично ти приписва всичките щети от птп-то

[бат-начо]

... и да се махнат "знаците касички".

Не високата скорост е убиец, а несъобразената.

Преди време гледах, ако се на лъжа Дойчевеле и за Дортмунд, за мобилните камери на полицията. И там има места "касички", но от, да кажем, 30 камери - 6 са на такива места (пари трябва да влизат все пак, ако теоретично всички са образцови, въпреки че ги критикуваха и за тия 6, много били, като критиката беше, че известните рискови места не са наситени достатъчно с камери).

П.П. Аз затова и не съм шофьор - имам страхова невроза към скоростта (когато аз трябва да карам), след една "случка" като дете, за която дори и най-близките ми не знаят. Но пък съм жив.