Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Анализ на стихосбирката "Сън за щастие"

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с литературата.
Константин Преславски, Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Добри Войников, Петко Р. Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, П.К. Яворов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Гео Милев, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Атанас Далчев, Йордан Йовков, Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Димитър Димов, Димитър Талев, Веселин Ханчев, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Блага Димитрова, Христо Фотев, Борис Христов и Виктор Пасков
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 217767
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 126861
Местоположение: Somewhere In Time

Анализ на стихосбирката "Сън за щастие"

Мнение от Mozo » вт фев 03, 2015 20:48

Стихосбирката „Сън за щастие“ е една от най-значителните творби на Пенчо Славейков, която оставя авторът като утвърден лирик в българската литература. Издадена през 1906г., стихосбирката описва пътя на човешкия живот, от младостта до неговия край.
Стихосбирката е изградена от 93 лирически миниатюри без заглавия, които са обединени от образа на пътя – пътя на човека през живота. Сред основните за книгата мотиви са: мотивът за самотата като висше състояние на духа, мотивът за копнежа по други светове, мотивът за връзката между живота и смъртта. Среща се мотива за любовта, но тя е представена като недостижима цел. Блянът по тази неосъществима любов е това, което прави човека щастлив. Можем да открием мотива за природата като огледало на човешката душа, тя най-често е представена като покой, копнеж, очакване, описана е нейната вечна красота. В стихосбирката си авторът е придал повече важност на преживяванията, докато чувствата са приглушени.
Стихосбирката започва с лирическата миниатюра „Ни лъх не дъхва над полени“. Тя е характерна с едно своеобразно преливане на жизнерадостни и меланхолични настроения. Описани са чувството на самотност и склонността на автора да бленува. Миниатюрата е изградена от 3 строфи, в които откриваме природни картини, създаващи усещане за покой и тишина; надежда за ново начало. В първата строфа лирическият говорите изгражда едновременно хоризонтално и вертикално описание на пространството („.. над полени.. по дървеса.. небото.. море от бисерна роса.“), с което цели открояване на хармонията между земното и небесното. Използвани са метафори, алитерация, поетизми, отрицателни форми и др. Във втора строфа е въведено усещането за бодрост(„ В зори ранил на път, аз дишам.. и милва ми душата бодра..“), тук откриваме надеждата на лирическия говорител за едно ново начало („.. за лек път охолна мечта.“). Срещат се инверсии, метафори, двукратна употреба на думата „път“ (символ на човешкото съществуване). В третата строфа се забелязва синтез на изказаното в предните две строфи. Пространството вече е конкретизирано („.. в родний кът,..“). Отново забелязваме същото бодро и ведро настроение като в предните стихове. В това лирическо произведение можем да разглеждаме утрото като начало на човешкия път, а вечерта - като негов край.
В стихосбирката „Сън за щастие“ е поместено и стихотворението „Спи езерото“, считано за един от лирическите шедьоври на Славейков. Стихотворението е поместено най-напред в сп. „Мисъл“ през 1899г. в цикъла „Самотен“. „Спи езерото“ е лирическа миниатюра, в която, на пръв поглед, поетът изгражда една обикновена природна картина, представена чрез спокойни и изящни багри. В действителност картината е наситена с характерното за Славейковата интимна лирика съзерцателно състояние. Природната картина може да се разглежда като алегория на човешката душа, на състоянието на нирванен покой, когато душата се освобождава от тленното и потъва в съзерцание. В първата строфа откриваме внушение за неподвижност и покой, наблюдава се цветови контраст („.. белостволи буки.. тъмни глъбини..“). Във втора строфа се повтаря образа на „белостволите буки“ и не се нарушава създаденото усещането за неподвижност.
Последното стриховторение от стихосбирката - „Самотен гроб в самотен кът“, въвежда мотива за края на човешкия път. В тази лирическа творба наблюдаваме кръгова композиция – произведението започва и завършва с образите на самотата, гроба и пустинята:

Целият материал:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 1786 пъти
ИзображениеИзображение

Нова тема Отговори

Върни се в “Литература”