Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Правата на човека

Безплатни есета, анализи, реферати, доклади и всякакви теми свързани с правото.
Публично право, частно право, материално и процесуално право, вътрешно право, международно право, субективно и обективно право, правна наука, правна система, континентално право, общо право, религиозно-традиционно право, философия на праото, социология на правото, правни институции.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 217767
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 126861
Местоположение: Somewhere In Time

Правата на човека

Мнение от Mozo » пон яну 24, 2011 22:39

Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Факултет по журналистика и масова комуникация


Правата на човека



Идеята за правата на човека е фундаментална за съвременното общество. Сегашното й състояние обаче, е плод на многовековно развитие. Като всяка идея и тя има етапи на възникване и съзряване, които за добрите идеи са и етапи за доказване и оцеляване. Днес идеята за правата на човека се е превърнала в характерен атрибут на обществото, което я прави непрекъснато променяща и развиваща се. Характерно е, че е и доминираща в човешките отношения въобще или поне обществото се стреми да я наложи като такава.
Възприемчивостта към идеята за права на човека е различна. Тя е тясно свързана със степента на развитие на местните общества. Осъзната е навсякъде, но е възприета само в развитите и развиващите се държави, в държавите с демократични или клонящи към демократизъм политически системи. Обратно, отричана е в изоставащите и слабо развити страни, както и в тези с ограничаващи политически системи.
Съвременната концепция за правата на човека акцентира на правата на живот и неприкосновенност на живота, свобода на мнението и действието, социална сигурност. В най-широк смисъл тези права са "ядрото" на днешния идеологически морал. Неопровержим факт е, че тези права са издигнати в ценност вследствие на многовековното човешко развитие в рамките на обществото. От друга страна, съвсем не е ясно доколко всяко от тези права синтезира натрупания минал опит, отрича го или е изцяло нов етап в разбирането на идеята за правата на човека.
Ако разисквания въпрос трябва да бъде разгледан в исторически контекст, то първоначално правата на човека са били пренебрегвани, за сметка добруването на общността. Отделният човек е бил просто нейн член - абсолютно безличен и безвластен. Постепенно родовите отношения прерастват в държавно-властни. Държавата се явява еволюционна форма на организация на обществото, чрез която се цели сигурност. В същото време механизмът й на действие е субектно отношение на асиметрична зависимост. Това означава, че едни индивиди получават повече власт (включително върху останалите) на база най-често на религиозни предубеждения. От позицията на тази власт те стават страна в субект-обектно отношение като обектът (всички останали) възприема себе си точно като такъв и се държи "адекватно". Разглежданият период е в зората на зараждането на обществени отношения. Последващ е периодът, който издига като ценност теорията за обществения договор - легитимиране на властта. Съвременната гледна точка изисква краткото резюмиране на тези периоди, съобразно най-вече с принципа, че всеки човек се ражда със свойте права. В тази връзка изследването на днешните измерения на правата е тясно свързано с характеристиките на историческите периоди в човешкото развитие.
В по-ново време учените се опитват да направят правдоподобно определение на понятието "право", след което и да класифицират различни видове права. Най-често срещана е идеята за естествените права. Може би единствено за тяхното съществуване има някакво единодушие, включително и в съвременната концепция за правата. Последната определя като естествени споменатите право на живот и лична неприкосновенност, свобода на мнението, сигурност, социална закрила. За да се достигне този възглед държавно-властният механизъм с господстваща управляваща класа и конституционно прокламирани права се трансформира в универсална концепция за правата на човека с международно значение.
Първите стъпки за гарантиране на определени права датират още от XVII-ти век. Те обаче далеч не са били всеобщи. Напротив, с тях се е регламентирало надмощието на отделна група или индивид над останалите. Революционните течения в Европа донасят идеята за "свобода, равенство, братство" (Френска буржоазна революция) за всички. Идеологическият смисъл на "всички" в този лозунг в действителност не включва всички - всички хора, всички членове на обществото, всички индивиди, независимо от класовата им принадлежност.
Една друга революция дава тласък за развитие за идеята за правата на човека. Това е техническата революция. След периода на първоначално натрупване на капитал, когато човешката личност всъщност е по-безлична от която и да е производствена машина, настъпва период на центриране върху човека като основен фактор на производството. Палитрата от осигурителни случаи е достатъчно показателна за развитието на възгледа за права на човека. Първите осигуровки са били насочени изцяло към компенсирането на трудови злополуки и въобще са тясно обвързани с трудовия процес. Постепенно осигурителните рискове се обогатяват количествено и качествено. С времето се обхващат различни социално-икономически рискове; рискове, свързани със здравето и други.
След Втората световна война, плахо пробиващите си път идеи за права на човека се развиват още по-настъпателно. Икономическият, политическият и социалният погром в страните по света е решаваща предпоставка за поставяне на въпроса за правата на наднационално равнище. Въпреки вече достигнатото от отделните държави се прави нов преглед на постановките за човешките права. Първоначално пожелателният характер на становищата на междудържавните конференции постепенно се превръща в основен механизъм за международно сътрудничество. Големият брой субекти при обсъждането е причина отделните права да звучат твърде общо и абстрактно в първите официални документи. В днешната им формулировка ясно личи тяхната ориентация към човека и вече са минало прокламирането на правата като начин за ограничаване мощта на държавата или единствено за юридическо признаване на нейните задълженията спрямо индивидите. Аргумент за верността на горното твърдение е факта, че според съвременната трактовка за правата, човекът като техен носител, може да изразява свободно собствено мнение и да симпатизира на идеи по свой избор.
Един друг поглед към историята - от позицията на господстващите политически идеологии - показва, че добиването на право на самоопределение е завоювано много трудно. Дори днес се говори за признаването му като се има предвид света не по-далеч от развитите страни. Голямата част от тях са ратифицирали Всеобщата декларация за правата на човека и по смисъла на международното право са страни по нея и задължени да спазват постановките й.
Тази декларация на ООН е базисен документ, на чиято основа се надграждат последващите (конвенции, декларации, протокoли и други). При техния хронологичния преглед проличава линия на конкретизация към отделни проблеми и проблемни групи - за бежанците, жените, децата, пенсионното осигуряване и редица други.
Възниква въпросът за универсалността на защитените човешки права. Не е сериозно да се твърди, че всички са бежанци или репресирани, за да могат да се възползват от привилегиите или защитните механизми на дадената конвенция. Това, от което могат да се възползват, е правото да имат права. Категоризирането на самите лица става просто по най-отчетливия белег, който би ги поставил в неравностойно положение. Затова правата могат да се построят пирамидално.
На макроравнище, т.е. на връха на пирамидата, стои фундаменталното човешко право - да имаш права още от раждането си. На средно ниво са разположени по-общите права като сигурност, свобода и т.н. И най-отдолу са тези, от които дадена личност може да се възползва като член на конкретна група в конкретна ситуация. Идеална цел на законотворчеството е гарантирането спазване на фундаменталното право. Мезоравнището се осигурява най-вече чрез прокламация, докато операционалното - с конкретни законови мерки.
Така например, във Всеобщата декларация за правата на човека са прокламирани правата: на живот, свобода и лична сигурност (чл.3); признаване на неговата правосубектност (чл.6); на еднаква закрила, срещу каквато и да е дискриминации (чл.7); на свободно придвижване и избор на местожителство (чл.13); на гражданство (чл.15); на собственост (чл.17); свобода на мисълта, съвестта и религията (чл.18); свобода на убеждение и изразяването му (чл.19); свобода на мирни събрани сдружения (чл.20); да участва в управлението на своята държава (чл.21); на социална сигурност (чл.22); на труд и справедливи условия на труд (чл.23); на образование (чл.26). Докато за реализирането на повечето от тези права са разработени допълнителни документи.
Въпросът за универсалните права допълнително се подхранва от процеса на глобализация. "Света без граници" обезличава мястото на раждане и националната принадлежност и издига в ценност образованието и професионалната квалификация. Учените определят 90-те години на XX-ти век като "ускоряване на историята". Изключително се повишава влиянието на факторите икономически растеж, демографски процес, политическа култура и международна обстановка. Адекватната реакция към последните изисква усвояване достиженията на науката, образованието и технологиите и, с оглед бързия темп на развитието им, осигуряване на всеки човек на достъп до тях. Глобалният свят предполага взаимнозависими, а не унифицирани политически системи, което може да се постигне чрез въвеждане на универсални правозащитна система. На този етап това е само добро пожелание, но Европа вече направи първите стъпки в тази насока. Абсолутно уеднаквяване е невъзможно, но е неоходим модел за ефективно сътрудничество.
Човекът е основна единица на обществото и неговите права са елемента, около който да се центрира международноправната система.
Какви могат да бъдат тези права.
Право на социална сигурност. Това означава всеки гражданин, като член на обществото, да има условия за живот, съответни на човешкото му достойнство, с необходимите му материални и духовни блага. Благата от своя страна могат да се осигурят чрез гарантиране право на труд. А при невъзможност за полагането му чрез право на социално подпомагане и осигуряване.
Друг аспект на социалната сигурност е наличието на жилище и подходящи хигиенно-битови условия.
От гледна точка на възпроизводството на населението правото на социална сигурност включва осигуряването на възможности за сключване на брак, раждане и отглеждане на деца в нормални условия с достатъчно необходими ресурси.
След края на трудовата дейност, социалната сигурност се изразява във възможността за достойно съществуване с подсигурени минимум материални средства.
Едно и също ли е тълкованието на социалната сигурност в различните крайща на света. С други думи навсякъде ли човекът е Човек. Където и да се намира един индивид по тълкуването на съвременното право той има право на живот, жилище, труд и достойно съществуване. Международният морал не допуска третирането на дадена личност като член на друга социална категория (раса, пол, националност, …), освен като човек.
В грижата си за него, с оглед нестабилната икономическа и политическа обстановка в отделните крайща на света, международните организации, като представители на човека на наднационално ниво, търсят начини за по-леко понасяне на промените. Досега такива системи са разработвани само в отделните държави, заради което тяхното разнообразие е голямо. Това са системи за обществено подпомагане, обществено осигуряване и социална закрила. Като цяло техният механизъм на действие включва определяне на социални рискове, критерии за настъпването им, контингент от носителите им и мерки за облекчаването им. Стремежът е във всички краища на света да се осигурят основните рискове - закрила при безработица, подпомагане при невъзможност за самостоятелно осигуряване на необходимите достатъчни доходи, осигуряване при невъзможност за доставяне на каквито и да е доходи. Ролята на международните институции е да следят за осигуряването на тези права от отделните правителства.
Държавните институции в системата на осигуряването трябва да придобият статута на страна в субект-субектно отношение с индивидите. А самите индивиди да осъзнаят отговорността си за собствената сигурност. От тази гледна точка финансирането на ситемите за осигуряване трябва да има доброволен характер, т.е. всеки от позицията си на отговорност към себе си да се включи в изграждането на системата за закрила. Използването на построените механизми да става при настъпването на осигурителния риск. Това дава допълнителен аспект на социалната сигурност, от психологическа гледна точка - понижаване на стреса. Държавата трябва да е гарант за еднаквото трети ране на всички нейни граждани, а не пристрастен арбитър. За ефективното функциониране на системата за социална закрила е необходимо да се предвидят краткосрочни и дългосрочни мерки; периодичен контрол на реалното положение на осигуряваните, с цел незлоупотреба със системата, т.е. справедливост (също психологически елемент); различни форми за подпомагане според нуждите на индивидите.
Вземайки предвид теорията за "трите поколения права" трябва да причислим правото на социално осигуряване, подпомагане и закрила към т. нар. "трета генерация". Тя е следствие от развитието и взаимодействието на предишните две групи - граждански и политически права и икономически, социални и културни права. Изразява становището за системен характер на човешките права или признаването им във всички сфери на човешката дейност.
Сравнително нов, но бързоразвиващ се елемент в защита правата на човека са неправителствените организации. В тях последният играе едновременно ролята на член на обществото и член на властта. Целта е да се постигне компромис между интересите на двата полюса. В тези неправителствени организации човекът изразява и своята наднационална принадлежност - към човечеството. Във връзка с това международното сътрудничество по отношение осигуряване равенство на възможностите за достъп до права, гарантиране на правата и защита на правата и е все по-силно.
Всяко разглеждане на въпросите за правата на човека, независимо на какво равнище става това и кои социални субекти участват в него е провокирано от социалното неравенство и има за цел да изработи механизми за неговото преодоляване.
Прочетено: 3293 пъти
ИзображениеИзображение

Нова тема Отговори

Върни се в “Право”