Само за потребителите на Камината - EaseUS дават безплатни лицензи за EaseUS Todo Backup Home 10.0!

Можете да разберете как да получите безплатен лиценз от специално създадената за целта тема.

     Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Структура и съдържание на мотивацията за учене

Безплатни реферати, есета, доклади, анализи и всякакви теми свързани с психологията.
Съвременна психология, биологична психология, възрастова психология, генетическа психология, диференциална психология, сравнителна психология, когнитивна психология, психология на личността, психопатология, социална психология, военна психология, икономическа психология, инженерна психология, трудова психология, консултативна психология.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 217809
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 126963
Местоположение: Somewhere In Time

Структура и съдържание на мотивацията за учене

Мнение от Mozo » пон мар 05, 2018 13:32

Курсова работа
по
Педагогическа психология
на тема:

Структура и съдържание на мотивацията за учене

Въпросът защо хората постъпват по определен начин – толкова важен въпрос в психологията на мотивацията. Тя се интересува от силите, които подбуждат и насочват поведението. Проблемите свързани с мотивацията са важни във всички области на живота. Зад действията, който изглеждат напълно разумни могат да се крият ирационални страсти. Томас Едисон е пример за блестящ откривател, подчинил своя голям изобретателски ум на страстите си. Към края на живота си той има 1093 патента, сред които са фонографът и електрическата крушка.
В психиката на човека няма нищо по-важно и по-съществено от мотивите на неговите действия, бездействия и постъпки. Мотивацията има първостепенно значение както за характерологията с оглед точно определяне характера на човека, така и за социалната практика, насочена към правилно организиране и ръководене на процесите на труд, обществен живот, обучение и възпитание.
Мотивация – идва от латинския глагол мovere – движа. Мотивите се определят най-общо като вътрешни подбуди за действие или поведение. Те възникват върху основата на потребности и преживявания, възприятия и представи, понятия и убеждения. Мотивът е необходима съставна част на всеки волеви акт. Той е основание за действие, решение, усилия и централен факт на съзнанието, в който се изразява насочеността на личността, отношението й към света. Мотивацията като конструкт в психологията се ползва, за да се обясни какво подбужда определено поведение, каква посока ще следва това поведение, интензивността на това поведение ( какво количество усилия ще се вложат в него) и последиците, резултатите от него.
Мотивацията като социално-психически механизъм на човешкото поведение възниква благодарение на обществената организация на човешките дейности. При това обществено-историческия процес, който се осъществява чрез последователна смяна на типове социални системи или обществено-икономически формации, обуславя историческите изменения в мотивацията на поведението на личността.
Централно място в педагогическата дейност заема грижата на учителя да се поражда и поддържа желание у учениците за учене. Главна задача в училище е духовното производство не на учени, а на учащи се хора. Ученето е вечна категория в социално-исторически, и в онтогенетичен план. Благодарение на тази с най-висок личностен ефект дейност е възможна днешната цивилизация – човек може да достигне огромни висоти на знанието, да усъвършенства своите способности, характера и поведението си. Това е израз на общоприетото мнение при анализа на мотивацията за учене, който влючва разглеждането на личностни детерминанти и ситуативни измерения.
Правилното организиране и ръководене на учебния процес благоприятства за развитието на познавателни интереси, изграждането на положителни мотиви за учебната дейност, които веднъж формирани, сами стават действени вътрешни фактори за подобряване на нейното качество и повишаване ефективността й.
При изследване на мотивационния процес могат да се обособят три главни функции: функция на обосноваване на поведение ( защото протича определено поведение ); функция на активация ( това е енергетичен аспект на мотивацията и обхваща ретикуларната формация в централната нервна система ) и функция на целевото насочване на поведението.

I МОТИВИ
Структурата на мотивационния процес включва различни мотиви. Мотивите за учене са вътрешни подбуди, главно осъзнати, по силата на които учащият усвоява знания, формира умения, навици, изпълнява свои училищни задължения и извършва различни учебни извънкласни дейности. Характерно за мотивите за учебната дейност са насоченост на знанието като непосредствен подбудител за активност; удовлетвореност от участието в познавателните дейности самодейност и неудовлетвореност от постигнатото; положително емоционално отношение към училището и свързаните с него обекти; стремеж да се прониква в същността на изучаваните предмети и явления, да се разкриват техните сложни връзки, логически зависимости и закономерности; преодоляване напрежението и трудностите при решаване на учебно-познавателни трудово-творчески задачи; желание за усъвършенстване на собствените интелектуални възможности, стремеж към самообразование и самовъзпитание. Според Брофи (1987) мотивацията за учене се придобива от ‘цялостния опит и бива стимулирана най-директно чрез моделиране, комуникиране на очакванията и директни инструкции и социализирането от значимите други (особено родителите и учителите). Тук се подчертава значението на ролевите модели, на ясните цели и очаквания и учителят като ‘социализиращ агент на промяната’. (Brophy)

A) ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА МОТИВАЦИЯ
Всеки ученик се ръководи в дейността и поведението си не от единствен мотив, а от цяла система мотиви. Учебната дейност има полимотивационен характер и се отличава с йерархичност на мотивационната си структура, съставена от основни ядрени, господстващи-главни периферии, подчинени-второстепенни мотиви. Според равнището на осъзнатост мотивите в широк смисъл на думата биват осъзнавани, съзнателно маскирани и неосъзнавани. А в зависимост от трайност на усвоените знания, умения, навици и качество на подготовката на учениците за живота, т.е. дейността, мотивите за учене сa положителни или правилни ( потребност от труд, познание, творчество, самовъзпитание, учебно-познавателни и професионални интереси, подражание, мотиви на престижа, комуникативни мотиви) и отрицателни или неправилни.

Целият материал:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 108 пъти
ИзображениеИзображение

Нова тема Отговори

Върни се в “Психология”