Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Великата френска буржоазна революция

Реферати, есета, доклади и всякакви документи свързани с историята.

Модератор: Модератори

Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 216699
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 121798
Местоположение: Somewhere In Time

Великата френска буржоазна революция

Мнение от Mozo » нед фев 11, 2018 00:47

ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ
Катедра Международно право и Международни отношения

КУРСОВА РАБОТА

НА ТЕМА:”Великата френска буржоазна революция 1789г”

Увод

Преходът от феодализъм към капитализъм в световен мащаб е сложен и продължителен процес ,който наред с общите закономерности се осъществява и чрез редица национални особености.
Първия пробив на феодалната система нанасят последователно буржоазните революции в Нидерландия и Англия , но техният отзвук е сревнително ограничен , тъй като първата се осъществява главно в сферата на финансите и търговията , а Английската буржоазна революция завършва с политически компромис между аристокрацията и едрата буржоазия.
Най-радикалният , най-силният и най-успешният удър върху феодализмът нанася френската революция от 1789г. , която внася огромни промени в стопанството , в социалните и в политическите отношения в страната.
Първата империя (1804-1815) и продължителните войни за установяване на френска хегемония в Европа , водени по инициатива на наполеон в началото на 19в. Задълбочават тези процеси.Само за четвърт век във франция са унищожени феодалните институции и опитите за тяхното възстановяване след 1815 г.са неуспнешни независимо от упоритостта на реставраторите монархисти.

Революцията от 1789г.е мащабно събитие в историята на френското общество в ново време.Тя осъществява успешно премахването на абсолютизма и поставя началото на буржоазното господство в страната.


ИЗЛОЖЕНИЕ

ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА НА ФРЕНСКОТО ОБЩЕСТВО ПРИ СТАРАТА СИСТЕМА.

От средата на 17 век насетне във Франция се утвърждава системата на абсолютизма , която се отличава с едноличната и почти неограничената власт на краля.При управлението на Луи 14 всички обществени институции загубват предишните си възможности да ограничават дейността на владетеля.Генералните щати са свикани за последен път през 1614 г. А общинските власти остават със строго определени функции от локално значение.Централна позиция в политическия живот на на държамвата заема краля , който вече разполага с абсолютни права при назначаването и смяната на министрите , в отношенията с другите държави , в командването на армията и флота.Кралят притежаваа цялата законодателна , изпълнителна и съдебна враст , той осъществява непосредствен контрол при създаването на законите и следи за тяхното приложение.

Тези изключителни права на френските владетели в периода 17 – 18 век върху законодателството на страната до известна степен се стесняват единствено от Парижкия парламент.При абсолютната монархия парламентите се ползват с формалното право да регистрират законите , които владетелят създава.По такъв начин освен съдебни функции те имат и незначителни политически права.Опитите на Парижкия парламент да се противопоставят на краля и да отказват регистрирането на някои закони по правило приключват с неуспех за неговите членове.През 18 век са известни няколко конфликта между френските крале и и парламентите, макар още Луи 14 напомняна опозицията в парижкия парламент своето категорично становище по този въпрос – ВИЕ МИСЛИТЕ ГОСПОДА , ЧЕ ДЪРЖАВАТА ТОВА СТЕ ВИЕ ? ДЪРЖАВАТА ТОВА СЪМ АЗ.
При абсолютизма френския крал сам определя стойността на данъците за издръжка на държавния апарат и разпределението им между поданиците , като не отчита пред никаква институция изразходването на събраните средства.
При абсолютната монархия функционира централизирана административна система , изцяло подчинена на краля.С течение на годините на управлението на ппровинциите настъпват промени , но класкта власт се запазва.
Кралят ръководи лично и дейността на министрите .Всъщност той назначава всеки от тях по свое усмотрение и периодичмно прослучва техните мнения.НАй-важна роля сред висшите .Най-важна роля сред краските чиновницзи има финансовия министър.

Политическата система на френския абсолютизъм получава своя завършен вид в края на 17век и в началото на 18 век по времето на луи 14.Изградена от целенасочен владетел , тази централизирана система поставя на голямо изпитание държавническите качества на краля , който с необходимата компетентност трябва да ръководи сложния механизъм на административните , стопанските и военните дела.

По времето на Луи 15 в създадения механизъм на управление настъпват съществени промени , които подкопават стабилността на владетеля и ускоряват разложението на абсолютизма.Безнравствен и прахосник , кралят не само довежда държавния дълг до огромни размери , но допуска лекомислено и нехайно влиятелните Помпадур и Дюбари до държавното управление.Стигнал до последнот стъпално на нравствено падение , напълно безразличен към своята държава , семейство , поданици , към целия свят , високомерно циничен – СЛЕД МЕН АКО ЩЕ И ПОТОП – Луи 15 се грижел самво за спокойствието си и за и за удовлоствията си – пише стефан цвайг..Външната политика на франция при луи 15 се оказва в крайна сметка изключително разорителна и неуспешна.Участието на страната във войните за полското и австрийското наследство , както и в Седемгодишната война 1756 – 1763 е непрекъсната верига от военни поражения и териториални загуби.Франция изостава в съперничеството по море с Англия и се принуждава да й отстъпи Канада и своите владения в Индия.Нито на бойното поле нито с дипломатически действия Луи 15 не може да защитни успешно своя престиж и той той се примирява с пораженията със загубите и с огромните разходи.Ето защо смъртта на краля се посреща с облекчение от огромното мнозинство французи.От политиката на краля са недоволни не само селяните и градските низини , но в не по-малка степен буржоазията и част от аристокрацията.Само няколко седмици са достатъчни , за да бъде изцяло забравен покойният покварен владетел.

Надеждите на цяла Франция са ориентирани към младия наследник на престола – Луи 16 , вник на покойния владетел.Още повече , че новият френски крал има подчертани интереси към обществените науки и изучава внимателно историческата съдба на различните държавници.За живота , дейността и за ролята на Луи 16 във фреската история са написани сота книги до сега.Последният предводител на Бурбоните преди революцията е изучен и и предтавен от автори , принадлежащи към различни школи и направления .Не малко са опитите да бъде оневинен кралят , да се прехвърли вината за избухването на Френската Ревлоюция върху кралица Мария – Антоанета.

Държавните дела , дворцовите церемонии и тържества привличат новия крал.Той ги приема като насилие над неговата особа , бързо се уморява и още по-бързо ограничава разсъжденията на министрите по сложните финансомви въпроси , по външната политика и административното управление.Луи 166 нве обича да го поставят на изпитание с везмането на крайни решения , с неухота пристъпва към държавните дела , приемите организира с едва прикрито отегчение.
В последните години от своя живот Луи 15 урежда подходящ брак на своя внук и като овладява чувството си на неприязън към властната австрийска владетелка Мария-Терезия , той приема нейната привлекателна дъщеря за своя снаха.През 1770г Мария-Антоанята пристига в париж като съпруга на престолонаследникът и двете силни европейски държави преодоляват временно своите различия и разногласия.
С енергичния си характер младата кралица успява бързо да се наложи при решаването на държавните дела.С невероятен за младежката й възраст такт тя насочва краля към такива решения , които тя и нейните приближени замислят.Неслучайно един от водачите на опозицията обявява , че единствения мъж в кралския двор това е Мария-Антоанета.Притиснат от своя природен недостатък Луи 16 проявява невероятна отстъпчивост към кралицата , променя след нейните увещания не само решенията си , но и назначените служители.Така че новият френски крал е зареден с малко енергия за държавните дела , а с още по-малко самостоятелност и последователност за тяхното осъществяване.
През този период , както изобщо през епохата на абсолютизма , френскто общество въобще не е единно и поданиците на краля са обособени в три съсловия – духовенство , аристократи и трето съсловие.Гражданите от всяко съсловие се разграничеват не само по произхода си и начина си на живот , но и по източника си на доходи и по политическите си права.Висшето духовенство и аристократите принадлежат към привилигированите съсловия , тъй като от техните среди кралят назначава министрите и висшите държавни чиновници, генералите и офицерите , членовете на различните съвети и парламенти.
Духовенството се смята призвано да укрепва авторитета на краля , да отстоява божествения произход на неговата власт и неговите разнопосочни привилегии.В полза на католическата църква е събран и данък десятък , който в отделните френски провинции има различна стойност.Висшето духовенство се сформира изключително от средите на аристокрацията и представлява затоврена каста.
Второто привилигировано общество във Франция през 18 век това са аристократите.Особено положение заевмат титулувани благородници – виконти , херцози , графове , които се ползват с правото на свободен достъп до кралския двор.Аристократите също не са единно съсловие – в зависимост от произхода се различават „аристократи на шпагата” и „ аристократи на мантията”.Първите са благородници по произход , които са пряко свързани с армията докато вторите от своя страна са замогнали се гаржадани , които са успяли да купят длъжности в администрацията или в съда.
Първите две съсловия на Франция по това време живеят изключително паразитно , безкрайно далеч от стопанския живот на страната и от всички трудвои хора , които създават нейните блага.
През втората половина на 18 век мнозинството от френските селяни се намират в бедствено положение , тъй като не могат да платят различните данъци и повинности за арендуването на земята Селяните почти единствени плащат основния данък – талия , а заедно с нея и капитация , издръжката на църквата , учстват в строежа на пътища.Всички задължения , данъци и ангариите са само едната страна на злото.Веднъж определни за различните провинции и области , събирането на данъци обикновенно се предоставя за срок от шест години на определени финансисти арендатори , но техните постоянни злоупотреби обременяват постоянно френските селяни.Над 200000 френски селяни издържат краля , духовенството и аристокрацията , но самите те трудно потдържат своите семейства , тайт омраза към знатните , ненавиждат алчността на свещенниците.

Целият материал:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 143 пъти
ИзображениеИзображение

Нова тема Отговори

Върни се в “История”