До манастира съм ходила и друг път и не се изненадах, просто с удоволствие повторих посещението на едно от любимите ми кътчета в България, но пирамидите бяха ново изживяване за мен. Изкачването ми дойде в повечко, но пък си струваше. От снимките не се придобива пълна представа, друго си е да го види на живо човек това място - дъхът ми секна. Тук храня със солети едно много мило котенце, което ни посрещна пред Рилския манастир. Опитах се да нахраня и домашния си котак със солети, когато се прибрах, но естествено той презрително отказа това, което манастирската маца прие като деликатес.
Тук си контактувам с друго котенце (вече в гр. Рила), но то се оказа по-страхливо от предишното и избяга.
А ето ме и с едно куче, което ни откри зад манастира. Лепна се за мен и вървя доста време с нас. С приятеля ми останахме изумени как кучето просто се изправи, когато минахме покрай него и тръгна до мен, опирайки се в ръката ми, сякаш ме познава от години. Аз се почувствах почти като богоизбрана в този момент.
Солетите вече бяха вършили, така че не успях да го гостя с тях. 
Тук пък показвам скъсаната си маратонка.
Още първия ден на Стобските пирамиди започна да ми се отлепя подметката, а в края на втория ден съвсем падна, така че се прибирах до хотела с един бос крак. 
Трябваше да си направя и снимка в момента, в който подметката ми се отлепи напълно, но бях съкрушена и не се сетих за снимки тогава. 
За щастие в хотела имах чехли (по-скоро джапанки, но свършиха работа докато се върна в София). Оказа се, че поради почивните дни в гр. Рила имаше само един отворен магазин (или поне ние открихме само един, но предвид размера на градчето се съмнявам да сме пропуснали някой друг) и в него нямаха моя номер обувки.Тук позирам пред нещо като локомотив (всъщност май си е точно локомотив, но колелата са странни и се съмнявам, че могат да го придвижат върху релси). Стана ми интересно и затова се снимах с него. "Находката" се намира в гр. Рила, където бяхме отседнали.На снимката съм с щастливите си джапанки, благодарение, на които не останах боса.
Отново в гр. Рила. Тук съм на стълбището на килийното училище в града, което за жалост беше затворено и не успяхме да го разгледаме отвътре.
А ето го и самото училище.
А тук сами си направихме снимка, за да овековечим доволните си физиономии по повод края на приключенията.
Извинете ме за дългата тема. Дано не съм ви досадила. Има още много снимки, всички са във фейсбук, ако някой се интересува. Струва ми се, че има някаква магия в Рила планина. Чувствах се перфектно през цялото време, в пълен синхрон със самата себе си, с околните и с природата. Може би това въодушевление е и причината да ви затрупам с толкова снимки на място, което повечето от вас сигурно са посещавали, но пък може просто да затворите темата, ако ви писне.
