Малко пред история. Май месец синът ми замина да работи в Германия като куриер. Първият му район беше в Гармиш Партенкирхен, като ми го каза и в мен се зароди идеята вместо почивка на море да му ида на гости, но не със самолет, защото до там и обратно щях да видя само облаци. Все пак със самолет пътувах сааб-грипен
Тъпото е, че до последно не знаех дали ще тръгна заради ковид ситуацията, а както е видно от днес и с право се чудех. Както и да е, в петък реших че тръгвам в събота сутрин. Направих си здравна застраховка за чужбина, обмених малко евро да имам кеш и 4,30 сутринта бях в колата с газ към Видин. Половин час ме замотаха на Дунав мост 2, но минах. Имах перипетии със закупуването на винетка за Румъния щото не видях будката дето ги продават от паркирани камиони, та намерих в едно мазе в третото село 20 км по нататък.
Пътят през Румъния е най лошата част от пътуването. Многобройни села по 10 км дълги и на 500 метра едно след друго, пропаднал път от многото камиони които се движат по тоя път и т.н.т Не в цяла Румъния, само до Тимишоара, нататък е магистрала. Сипах бензин до горе в Румъния щото в Унгария бил скъп. Към обяд стигнах Унгарската граница, минах я за 3 минути, на гишето за винетки продават и винетки за Австрия. Купих си две седмични винетки, които важат за по 10 дни и по определените от Унгарското правителство магистрали газ към Никелсдорф Австрия. Навигацията ми изписа по някое време 25 минути забавяне заради катастрофа на магистрала М0, която е околовръстен път на Будапеща. След десетина минути написа 25 минути избързване и ме прекара през Будапеща, та от прозорците успях да разгледам. Никак не беше зле че стана така.
5-6 км преди да стигна границата навигацията ме свали от магистралата и по някакъв селски път през едни халета в промишлена зона ме закара до двама граничари на една бариера. Питаха ме къде отивам и като им казах Германия ми дадоха един лист с датата на влизане и вдигнаха бариерата. На магистралата се виждаше километрична опашка за влизане в Австрия, аз някак си я заобиколих, което си беше чист късмет, иначе трябваше да чакам 3-4 часа, а така минах за минутка време.
Сипах бензин в Никелсдорф и вече въведох адреса в Германия.
Като подминах Виена заваля порой какъвто не съм виждал през живота си и не намали интензитета си дори за минута. Валя ме 250 километра
Това видео на изминати вече стотина километра
Не разбрах кога съм влязал в Германия, единствено като се махна ограничението на скоростта от навигацията се сетих че съм на аутобана. Минах покрай Мюнхен и стигнах финалната дестинация в 22ч немско време или общо 19 часа път.
Заведоха ме децата /синът ми и племенникът ми/ в един ресторант, хапнахме и обратно в квартирата им да ударим по една гора сън, че вече почувствах известна умора
Сутринта станах в 8, кафенце, замотаване и газ към Гармиш, което за мен беше основна дестинация.
По пътя спряхме на моста на река Лех за селфи
Реката е хубава иначе
Градът е хубав, Алпите са много красиви
Градът е отдолу под планината
Ей го на и самолетът който ме откара до там
Имам още много снимки на красоти от Гармиш, но ме мързи да ги рисайзвам, иначе не искат да се качват във форума.
В понеделник отидох със сина на работа да му видя района. 3 села и основно е град Хершинг. Основните впечатления са, че за една седмица обикаляне успях да видя само една единствена запустяла къща. Абсолютно всичките къщи са боядисани, с оправени покриви, окосени градини и здрави огради, почистени тротоари пред къщите. Много красиви къщи и ферми с коне и крави Нямаше нито една не окосена ливада където и да е. Пътищата с окосени канавки и измити маркировъчни колчета. Абе идилия от всякъде.
Ето една селска улица
И едни пасящи кравички ва същата улица
Ето така изглеждат селските къщички и дворове
В Хершинг има езеро Am Amersee доста посетено от туристи, има си и плажове
Тука съм
Има и по малко езеро Pilzensee
Ходих и с племенника да видя и неговия район. Същите живописни селца със същите крави и кончета по ливадите.
На него основния град беше Seehaup на едноименното езеро, което е най голямото в района и си има и кораби
По пътя до това езеро има още поне двайсетина по малки, страхотна природа.
Иначе ето я квартирата и гледката от нея
И още много такива. Имам и 3Д панорами, обаче не знам начин да се виждат на друго устройство освен на телефона с който са снимани
От какво друго съм впечатлен? На първо място от шофирането. Имат страхотна култура на шофиране. Не се кара с превишена скорост, не се настъпва непрекъсната линия, мотористите се движат в колоната, ако линията е непрекъсната. Не се пререждат на светофарите а си чакат реда. Ако се включваш от път без предимство, въпреки че има ускорителна лента, движещите се по пътя с предимство се дърпат в другата лента за да ти направят място. Никой не те притиска по магистралите, спазва се дистанция, не свиркат и не светкат с фаровете като линейка, ако чуят обаче сирена на линейка или полиция все едно се изпаряват от пътя, за секунда отварят спасителен коридор.
Колоездачите са много и са най високото ниво в тая пътна верига. Баба си караше колелото бавно по един баир между две села, отзад трийсетина коли, предимно поршета и бмв и си карат по нея, докато не намерят участък в който да я изпреварят на метър и половина разстояние в страни. Изобщо, силно съм впечатлен.
Другото нещо са цените. Ако ги гледаш като германец без да обръщаш еврото в лев, евтиния от всякъде.
Бензин супер+ 102 октана - 1,35, обикновен 95 с екологична добавка и маркер Е5 - 1,22. В Австрия беше 1,08 тоя бензин.
Каса бира Бекс стъклени шишета 15, ако върнеш каса празни шишета в машината, връщат 3,10.
Всяко пластмасово или стъклено шише кенче се връщат в машина в магазина за което получаваш 25 цента.
И така, разхождайки се стана време да се прибирам. Тръгнах 4, 30 сутринта. Видях къде започва Австрия, защото този път видях табелата с ограниченията по пътищата им. Пак бензин на Никелсдорф, нямаше никакви граничари на влизане в Унгария, нито австрийци, нито унгарци, пътят беше отворен. В Румъния влязох бързо, пак винетка и същите села
В Германи заваля в петък вечерта, като си тръгвах беше 13 градуса, в Унгария 36, в Румъния 35. Да живее климатикът
20,30ч бях на дунав мост, 3 буса пред мен на опашката им отнеха 1 час, та ме позабавиха така да се каже.
Хапнахме на Арчар за още около час и се прибрах в Берковица около 23,30ч
За момент ми мина през главата идеята да отида до Узана за събор на фв клуб, обаче това означаваше да съм там след 2 и се отказах, иначе нямах проблем с умора и шофиране.
Та те това е те, мина повече от час време за тоя пост, бирата свърши
И снимките са страхотни! 