Нашият безценен Дарко ни напусна вчера. Завинаги си отиде едно изпълнено с живот коте, от чиито действия лъхаше толкова много човещина, колкото няма в голяма част от хората. Сега в гърдите ми кърви една рана. В главата ми се блъскат безброй "защо" и "ами ако...", но знам, че животът му през последните месеци беше изпълнен с мъка и така стана по-добре. Вече не го боли. Сега може отново да играе на воля там, където се намира и се моля някой ден отново да сме заедно. Моля се да ни е простил стреса от ежедневното даване на лекарства, които не искаше доброволно да приеме. Моля се докато живота е изтичал от измъченото му телце, проснато на операционната маса да е знаел, че там, в чакалнята сме ние, отправяйки молби да оживее и много, много го обичаме.
Почивай в мир, обичен наш Дарко! Завинаги ще бъдеш жив в сърцата ни! Благодаря ти, че внасяше радост в дните ни!
Така искам да го запомня - здрав, щастлив и умен малък пакостник с добро сърце и човешка душа!
