Хайде,таланти......

[Joy]

(Е най-сетне някой да се разпише ...)

Без теб с(:
Сълзите свършиха, тогава
какво ли още ми остава?
В забрава аз ще потопя
образа ти, любовта.
Ще си направя елексир
от сила, вяра и надежда,
ще разбереш ти най подир,
че любовта е и надежда.
Без тебе днес живея -мога
да бъда със съдбата строга,
не се предавам, побеждавам,
вярна на себе си оставам! с(:

[Joy]

Моя свят
В живота мой не се рови,
за тебе място няма там,
не можеш с нищо ме плени,
в очите твои няма плам.
За мене призрак си чудат
и нищо, че си тъй богат,
ти невидим си, ненужен,
по друг човек на мен е нужен.
В живота мой не се рови!
В моя свят не влизай ти!

[Жорката]

Темата пропадна надолу в редовете
Думата си казаха на промяната ветровете.
Тука не че смисъл има,
но важното е да е в рима.

[Joy]

то рима има, но писатели няма.
А ти Жорка не се ли измори да
пишеш там, а не тук ... я кажи с(:

[Joy]

Ех, Дой'с отново си сама,
и от тук-там .... ги мяташ
насам : ) ем кфо да прави
няма хорца затова, отново
разписва се сама ...

[Joy]

Джой пак на хоризонта,
но този път нацупена от
злобата и завистта на
хората в света ...
Джойс лутала се насам,
на там ... и решила пред
Камината да застане.
На интересен материал
попаднала тя, и ''едно
необикновено приятелство''
публикувала там ... с(:

Офтопик:

[youtube][/youtube]

Едно необикновено приятелство

Всеки път, когато гледам тези кадри, очите ми се пълнят със сълзи. Сълзи от умиление, сълзи от щастие! Мисля си, че животните, дори такива 'кръвожадни' създания като гордите лъвове, могат да ни покажат как да бъдем човеци...


Превод на текста, разказващ историята на тези необикновени приятели:

През 1969 година, Джон Рендъл и Ейс Бърк видели за продан малко лъвче в Херодс. То изглеждало самотно, затворено в тясна клетка и двамата решили да го приютят вкъщи. Местен пастор им позволил да разхождат лъвчето, което било кръстено Крисчън (Christian - християнин), в двора на църквата, но то доста бързо станало твърде голямо за техния апартамент. Единственото нещо, което можели да направят, било да се опитат да го запознаят отново с Африка - и те успели.

След една година, поискали да го посетят, но им било казано, че той е вече глава на своето стадо и като такъв е напълно диво животно, което вероятно няма да ги помни. Без никакъв страх, те отишли въпреки всичко.

След като накрая открили стадото, ето какво се случило, когато се изправили лице в лице с дивия лъв... (смятам, че кадрите говорят достатъчно красноречиво)
Той дори ги запознал с някои нови приятели.


Послание на създателите на клипчето:

Любовта не познава граници и истинското приятелство продължава цял живот.


Те приканват да се обадим на стар приятел днес и ни обещават, че ще бъдем щастливи, че сме го направили.

Аз се присъединявам и пожелавам на двама ви прекрасен, топъл, приятелски ден!

[Joy]

от Jackie,
Отчуждени
Безкраен небосвод - звезди недостижими
И път от стъпки - в грешки незабравени
Пътуват спомени, шептящи нямо име
Във тъмен брод сълзите са удавени

А в края - има мрак стаен в очите ни
Тълпа блуждаещи , самотни скитници...
Студът в душите чувстваме мъчително.
Безмислени ли са мечтите - питаме.

Усмивки лицемерни заслепяват ни
и алчност в погледа потъпква любовта ни
Заблудата - безмислена - изравяме
Доброто - чака в спомени замаяни.

[Joy]

от Jackie
Крещящо се нуждаем от промяна,
а тя започва от самите нас.
Боли, когато старата премяна
заместим с броня, с катинар без страст.

Боли, когато гълтаме сълзите,
усмивките зашиваме с конци.
А в много срещи - с чаши недопити -
измъкваме се ний като крадци.

Стотици като нас стоят отвънка
с лъжовен грим, със каменни сърца.
А щпаги се кръстосват тежко, звънко,
утехите смаляваме в зрънца.

Да срежем бронята.
Да махнем железата.
Със дух и сила да се облечем,
и между нас да сринеме стената.
Навярно ще боли,
но не съвсем!

[Joy]

hello, няма ли някой да смени темата, че да кацна на друга муза .... с(: поздрав за всички пред Камината

ИСТИНСКИЯТ ПРИЯТЕЛ

Да те обича дори тогава,
когато не си за обичане…

Да те прегръща дори тогава,
когато не си за прегръщане…

Да те търпи дори тогава,
когато си непоносим…

Да ти дава вяра и сили дори тогава,
когато целият останал свят се обърне против теб…

Когато ти е весело - да танцува заедно с теб,
а когато ти е тъжно – да плаче и той редом с теб…

Но най-важното от всичко е -
да бъде “добър математик” и да знае как:

Да умножава Радостите…
Да разделя Тъгата…
Да изважда Миналото…
Да събира Бъдещето…

Да пресмята всички нужди,
скрити в дълбините на душата ти…
И винаги да остава по-голям от всички останали…

И, разбира се…
Да не те захвърля настрана,
когато вече не си му нужен…

Пожелавам и на теб такъв ПРИЯТЕЛ!

[Жорката]

Жой, Жой, другар по рима мой
В дълбока мисъл аз потънал
работя върху отговора свой.

Криза творческа ме удря яко
на творението ми се отразява пряко.
Мъча, мисля всяка дума
но постоянно ползвам добрата стара гума.

Аз ли съм капризен
или пък без дарба в рима.
До тук се справям
Но за всеки случай - удари ма.

[Joy]

..... Хайде Жорка, ред е наш бързо да влизаме във час
римите да изявим и темата да възкресим ...

[Mozo]

Жорката го банирахме преди известновреме

[Joy]

ее, кофти, с кой си пиша .... :( Са ще паркирам един готин стих ... с(:

[Nibelung]

Жорката го банирахме преди известновреме

Kaто напуска една нощ флашовете с крясъците ли ?

[Mozo]

Мхм, беше му десетото предупреждение сигурно