Хе, хе...
Жалко че японците не са го чували това. Биха се посмяли...
Иначе е точно толкова вярно, колкото че причината за гримирането при жените е комплекс по отношение на формата им на очите...
А всъщност нещата са малко по-различни. Най-популярният текстов емотикон е (Smiley)
:-) и е създаден в САЩ през 60-те години на двадесети век. Първият и най-прост вариант на емотикона представлява двоеточие, следвано от затваряща скоба
Бил е използван в печатните издания в САЩ, още през 50-те години на двадесети век.
На 19 септември 1982 година професор Скот Фалман от университета „Карнеги Мелън” в Питсбърг изпраща електронно писмо, в което за първи път се използва странично усмихнатото лице, написано с клавиатурата. Самият термин „емотикон“ влиза в употреба с появата на чата, за изразяване на емоциите в разговора. Има ги в "графичен" символен вид още в кодовата таблица 437 (1981г.) на първият IBM PC и дори и сега ги има в UTF-8
☺ ☻ (ха... защо ли е в такъв цвят?
) Тази
☹ пък е по-голяма в сравнение с другите...
Забавното е, че професор Фалман не одобрява особено актуализираните емотиконки във вид на графични пиктограми. Пред „The Independent” той заявява, че ги счита за грозни и осакатяващи предизвикателството да бъдеш иновативен по интелигентен начин – изразявайки емоции чрез стандартните компютърни символи.
Но откъде идва графичния Smiley? Не, пак не е от Япония и това тотално разваля теорията защо са жълти въпросните пиктограми.
Сложно е малко. Още във филма "Port of Call" (1948г.) na Ингмар Бергман включва една сцена, където Берит прави с червило на огледалото познатото тъжно лице, но включва и една точка за носа (т.е. тук имаме "Шведската връзка
"). През 1953 г. и 1958, подобни щастливи лица са били използвани в рекламни кампании за филмите "Lili" и "Gigi". Има и още много Smiley история, но до тук ми стигна търпението при сегашната ми мигрена.
А японците... си имат вместо емотикони, съкращения, знаци и символи, емотикони "каомоджи" и многобройни графични изображения "емоджи", които пък означават цели думи и фрази. Що се отнася до... очите, то при тях емоциите се изразяват предимно чрез тях и това е причината да нямат дори класическия Smiley (освен примерно да са такива очите в Манга-та, при това не винаги са големи, защото това зависи от... много неща и примерно малките (нормалните) очи са характерни понякога за злите герои
), а вместо него използват примерно
^_^ !>_<! , а това
^_________^ е мнооооого щастлива символна емотиконка.
Добре, де но защо все пак са предимно жълти графичните емотикони, въпреки че от отдавна има всякакви... "цветнокожи емотикони", дори... СИНИ?! и зелени, което тотално обърква препоръките (на неясно кой) по класификацията на Фицпатрик?
Смятам че причината за това (т.е. това си е изцяло мое предположение) са били чисто апаратните ограничения първите IBM PC в режим CGA. Цветовете на четирите цветни режима са ограничени до точно... 4 броя при това от фиксирана хардуерно цветова палитра. Ако изберем тъмен фон на по-популярния от тези режими, то.. за останалите обекти не остават... много цветове и почти винаги се избира някакъв клонящ в жълто цвят за текста, съответно и емотиконите.
А веднъж с нещо такова свикне ли се, след това промяната е трудна.