Да си вдигна нагоре любимата темичка, че се губи в навалицата.
Щях да ви разказвам за Гришата. Сънувам една нощ, че пътувам в кола с баща ми, в някакъв голям град, и стигайки до един площад виждаме Григор Димитров. Казвам на бащата да спре, защото това е приятелят ми /

/. Запознавам ги и се уговаряме за вечеря, на която и майка ми да присъства. Вечерята се състоя, но не помня много от нея, само че говорихме, смяхме се... После се озовах в една огромна библиотека за ценни, стари книги, която беше заключена заради пандемията, но аз някак си бях вътре и дори имах ключ. Дори обсъждах с някого, че ще отвори, но наесен ще затворят всичко пак. Накрая, пак на някакъв площад, но отдалеч, видях Марта Вачкова и знаех, че е болна от корона вирус /пу, пу, да не се сбъдва!/. Тогава до главата ми, до реалното ми легло, в реалната ми стая, се надвеси някаква жена и с гласа на майка ми каза: "Това НЕ Е ВЯРНО!"

Стресната отворих очи... Дори не съм сигурна тази жена дали беше част от съня или някакъв вид видение...

Цял ден се чудих кое е невярното нещо, дали е свързано с вируса и целият този хаос. Вечерта прочетох, че Гришата бил болен. Не повярвах.
