Сто и дванайсет... Шарлѝ, обади се!
Пълно мълчание в Стария свят.
Ново безумие хората втриса,
щом и Париж бе отвян с атентат.
Сто и дванайсет... Шарлѝ, ти добър си!
Страда и плаче вдовица Колѐт.
Свойто спокойствие дамата търси,
седнала в стол на “Кафе дьо Соле”.
Сто и дванайсет... В слушалката пее
дишане тежко, пропито със кръв.
Няма Шарлѝ да се върне при нея.
Някога, нейде започнал бе пръв...
Прочетено: 213 пъти
Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
| Ако не знаете как, кликнете тук |
112
Re: 112
Моите уважения, Sman, но точно римуването е перфектно.Sman написа:Можеше да свържеш с повече рими, но и така е добре
Поздравления за гражданската лирика, Рум
"Просветеният народ се подчинява, защото така иска; заслепеният от предразсъдъци народ - защото така трябва".