Вдовишко хоро

[rumpel]

Посекли мъжете в онази джамия…

В косите на баба блестяло сребро.
Тя, заедно с другите, с тъмна шамия
танцувала тежко вдовишко хоро.

Хорото безмълвно се виело в двора.
Османците нагло раздавали хляб.
Два рога от месец висели отгоре,
а нямало още дори и обяд.

Жените-вдовици пристъпяли тъжно
и всяка скърбяла за своя юнак.
За баба тогава, в светата окръжност,
се спуснал завинаги черният мрак.

Години, години са много изтекли.
И баба отдавна е в калния гроб.
Но тя оттогава и мен е зарекла:
„Бъди, дъще, мъртва, но никога роб!

Бъди, дъще, горда, не скланяй главата,
пред чужди поганци не сторвай поклон!“
В ума ми и днес са на баба словата –
един исторически мъдър закон.

[Mozo]

Феноменално е, с огромно послание. Великолепна творба

[rumpel]

Благодаря за прекрасните суперлативи!