Настояще

[wandererr]

Виждаш ли?! Не... А може би въпросът ми не е правилен. Имаш ли очи, за да видиш случващото се? Какво е толкова важно да видиш? Нима не знаеш... Само за мен ли е видимо невидимото? Не, правилната дума не е видимо, а значимо. А какво всъщност е значимо, зависи от гледната точка и от това дали виждаш, или само гледаш.
Днес значимо е само това, което е на повърхността. Това е единственото, за което имаме очи. Какво се крие под повърхността? Интересува ли те? Та нали важното е да консумираш и да консумираш, и да консумираш... Не си ли струва да се замислиш това ли е всичко, което важи? Или пък смяташ, че някой ще мисли вместо теб? Не това е, което се случва. Ти трябва сам да направиш своя избор.
Защо избираш по-лесния път? Какъв е смисълът? Не те ли блазни новото, непознатото, рискът? Отъпканата пътечка е избираемият път. Дали тя е най-правилната за теб? Едва ли има значение, нали е лесно. Лесно... всичко е лесно. Не е необходимо да се мъчиш, да се трудиш, да опитваш докато не получиш желаното. Не – всичко е твое, стига да поемеш по лесния път.
Това ли искаш – пошлост, неграмотност, незаинтересованост, арогантност, алкохол, плът и пари? Това ли виждаш ти? И това е важното, това попада в полезрението ти?! Защо? Какво печелиш? Откри ли себе си по отъпкания път? Да?! Е, похвално...
Ти си в очите им – празни, стъклени, безизразни... невиждащи. Ти дебнеш своите жертви – без души, без очи, празни, безлични. Това си ти... настояще.

[Mozo]

Добре казано и доближаващо се до моята концепция

[wandererr]

Радвам се, че ти харесва . Чудех се вече само на мен ли не ми понася въпросното "настояще".

[Mozo]

Едва ли