С очите на любовта
Сладка приказка вълшебна,
господа,е любовта,
тя е тръпката душевна
и е зов на пролетта.
В тихи нощи сребролуни
тя ухае на жасмин,
на зорници ранобудни
ален лъч е от рубин...
Може всичко да се случи
и зловещата съдба
да отнеме и пречупи
твърде рано младостта.
И в жабок да те превърне,
да не срещнеш любовта,
и от теб да се отвърне
прежди време радостта.
И взаимност да не срещне
нивга твоята душа.
Любовта ти да посрещне
с присмех скъпата жена.
Не плачи и не унивай,
не прекланяй ти глава
и бори се, и не спирай
ти да вярваш в любовта...
Моля,нека ви разкажа
само приказка една.
Обещавам аз,че няма,
няма да ви отегча
Героите пак ще са двама,
но случаят ще бъде по, по - друг,
ще има пак човешка драма,
пак тема ще е любовта и тук.
Тя нямаше черти изящни-
лицето беше й пъпчиво,
но в погледа лъчи искрящи
превръщаха го в красиво.
Той бе левент,красив и строен,
но пък очи в игра нелепо,
във миг нещастен и съдбовен,
си беше наранил жестоко.
Постъпи в болница тогава
и там сестрата милосърдна,
тъй както много често става
се случи нежна и добродушна.
Тя грижеше се всеотдайно ,
грижовна като майка беше
във дни и нощи постоянно
надвесена над него бдеше.
Но женското сърце сиротно
усети скоро,че се влюбва
дълбоко,искрено - охотно
с любов гореща що погубва.
Обикна я и той горещо
и мислеше си все за нея.
В мечти унесено и често
представяше си я кат` фея...
А как изпитваше боязън
тя от мига кога прогледне,
когато грубо със сарказъм
ще я отблъсне и отбегне.
И виждаше се тя горката
обидена и унизена,
проклинаше навек съдбата
нещастна,скръбна и сломена.
Денят очакван дълго- дойде,
свалиха белите превръзки.
„О ,боже,светлина сияйна !...
Аз виждам,господи,отново!...
Къде е моята любима,
защо не виждам да е тук сред вас?
Где е девойката красива,
че ангелския й не чувам глас"?
А тя се бе усамотила
и сълзи ронеше горчиви.
Заведоха я те насила
след много опити учтиви.
Очакваше с дух плах – объркан
присъда тежка до вратата .
Дълбоко трогнат-очарован
посрещна с радост той жената.
И нежно- влюбено сърцето
душата виждаше красива
изписана върху лицето
на скъпата жена любима...
Любовта е погледа жадуван
на любимата жена,
тя е порива греховен
на човешката душа.
Тя е пристана далечен-
светлосинкава мечта,
спомен нежен и сърдечен,
спомен скъп от младостта..
Прочетено: 48 пъти
Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
Ако не знаете как, кликнете тук |
С очи на любовта
- Mozo
- Skynet Cyber Unit
- Мнения: 284430
- Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
- Репутация: 335864
- Местоположение: Somewhere In Time
Re: С очи на любовта
Първото ми хареса
-
- Подобни теми
- Отговори
- Преглеждания
- Последно мнение
-
-
Има ли срок на годност любовта?
от kim75 » ср сеп 27, 2023 01:50 » в Лафчета, лични проблеми, въпроси и още - 5 Отговори
- 117 Преглеждания
-
Последно мнение от Валсо
съб окт 14, 2023 12:16
-