Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

В ПОЛСКАТА ШУМА

Всички таланти под един покрив.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Дамян Гочев
Ентусиаст
Ентусиаст
Мнения: 563
Регистриран: ср мар 09, 2011 16:23
Репутация: 266
пол: Мъж

В ПОЛСКАТА ШУМА

Мнение от Дамян Гочев »

В ПОЛСКАТА ШУМА
приказен разказ от Ливия Дамян

Всяка прилика на образи, събития, изказани мисли - облечени в думи - съвсем не е случайна.

Ежко - ЕжКуско, лисана - Фокси, пепелянката Пепа, краставата жаба Ани, мишокът Пали, кучето Глупи, свинята Порка, пуякът Пав, осата Весна, кокошката Галя,
Разказвачът



Разказвачът:
- Във всяко същество любовта към ближния е много слаба, затова трябва да се обединяват в групи.
А ако има желание да достигнат любов към ближния и когато всеки от тях подтиска своя егоизъм по отношение на другия, то всеки от тях ще получи силите на всички останали и силата им ще стане обща сила. И тогава ще се появи възможността за изпълнение на Заповедта „възлюби ближния”.
Сякаш се получава противоречие, но не е така. мъдреците са казали, че за съблюдаването на тази Заповед трябва да се изпълнят всички останали.
В какво е разликата между групата, построена на принципа на любов към ближния и светските компании? Казано е: „В сборище на присмехулници не стой”.
Работата е в това, че в компания обикновено се обединяват с надеждата, че всеки от нейните членовете ще се старае да подобри максимално положението на другия. Но всеки през цялото време прикрива, че получава нещо в замяна на своите старания “на ползу роду”, т.е. това “сборище на присмехулници” е основано на егоизма.
Но всичко това е при задължителното условие всеки да подтиска своя егоизъм спрямо другия. Ако той е отделен от другаря, то той няма да може да получи от него кълновете на любовта.
Да допуснем, че в теб вече има сили за любов към ближния и ти можеш да я проявиш реално. Че ти вече чувстваш как личната изгода само ти вреди. Но въпреки това недей да си вярваш.
В теб през цялото време трябва да има страх, че ще спреш по средата на пътя и ще попаднеш в обятията на егоизма. Длъжен си да се боиш, че ще ти предлагат такива удоволствия, пред които няма да можеш да устоиш и ще им се наслаждаваш само заради себе си.
Затова винаги трябва да се помни, че понятието „Възлюби ближния както самия себе си” трябва да се изпълнява като заповед на Твореца. Че тази заповед е желязно правило, с помощта на което ще можем да съблюдаваме всички Заповеди заради Твореца, а не за собствена изгода.
Апостол Павел е казал нещо, което всъщност е всичко:
“И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм…“


Първа пролет е. В един запустял, обрасъл и ошумял в бурени селски двор с една порутена къщурка в горният край, се бяха събрали на софра някои другари, за да отпразнуват новото живописно и животинско начало.

Двойка гекони грациозно бяха извили нагоре глави оглеждайки околността я за мухи за лапане, я за някой дебнещ ги враг, на който да подхвърлят евентуално гърчеща опашка. Геконите се припичаха на слънце върху бетонната плоча, която покриваше отвора на стария бунар. Стреснаха се от задаващата се шумна компания и се шмугнаха в близките шубраци. Тази плоча нашите герои бяха си заплюли за пролетна трапеза.
Шантавото куче Глупи, нали си беше глупаво, хукна да види що за твари са се натресли на трапезата им и да ги изгони от там. В близкия храсталак едно врабче се надвикваше с подканващия лай на кучето. После Глупи клекна и със задната си дясна лапа почеса бъхлясалия си гръб. Стана, вдигна крак да припикае камъка та да се знае чия е тази територия. Първите капки от струята му прогониха бързо-бързо една мравка.

В двора се беше промъкнала неканена и най-първа сред първите - или искаща да е така – лисицата Фокси. Нищо, че хитрушата беше неканена и нежелана като гост по тези места.
Лисана с глас като от "розов" телефон се умилкваше кокетно на съседите от двете й страни. Знаеше как да флиртува с опашката си под масата с другите. Очите й хитро, с преценяващ поглед, оглеждаха присъстващите, от къде ще й дойде келепирът. Несвикнала да й отказват, с присъщата й злопаметност, прикрита зад лукавата й усмивка, търсеше и изучаваше поредната си жертва. Не допускаше варианта "прелъстена - изоставена" - тежко му и горко на този, позволил си тази волност. После си го изкарваше на някое безобидно създание. Пърхаща приканващо-примамливо с мигли, казваше: "Елате да ви изям!". Само таралежът Куско можеше да прочете пъклените й планове и мисли. Знаеше колко е изобретателна и я държеше под око, дотогава докато не му се замъти напълно главата от лютата ракийка. Че тя си беше над петдесет и пет градуса и отгоре. Лисана все гледаше да се настани на по-централно място, ама нали около кръглата маса са все централни, та само внимаваше да не седне до левите или десни бодли ежови. Защо? Ами тя си знаеше - стара история с дълготраен спомен. Ето пак е пременена с ново чохено контошче. "Забърсала" е някой, повярвал на гальовните й думи-глуми. Ех, наивници да искаш на този свят! След разкошната й напудрена опашка хукваха кипналите хормони на не един мъжкар. Абе, луда работа! За добро или за лошо, тя поне красеше масата с впечатляващата си опашка, елегантно кръстосани долни лапи и с вирнатата си муцунка. Колкото очичките й играеха на всички страни, толкова във всяка опасна ситуация опашката й замиташе перфектно положението. Та така де, Лисана все гледаше да е първа сред първите, ако ли не - поне с Първия!

Наивното и добродушно куче уж пазач, да не остане назад, и то се нареди на масата. Не че имаше какво да каже, а да отчете присъствие. Само от време на време джафкаше нещо, езикът му така се беше надул от шльокавицата, че не се разбираше какво аджеба иска да каже, но за да не го забравят, джафкаше и се отчиташе, че е там. Абе, комична ситуация. Все криеше мръсните си лапи под масата като някаква ценност или или ги зяпаше така, като че ли щеше да извади някоя мисъл от тях. Ама къде ти, това да не ти е да гониш петлите и кокошките по двора. Понякога, ни в клин ни в ръкав, демонстрираше глуповата инициатива. Тъп, но инициативен, опитваше се да се впише в полската организация. Носът му вечно издран, козината му одрипавяла, ходеше все гладен, сам, намръщен.

Г-жа Пепелянка Пепа седеше грациозно на стола до ЕжКуско. Всички се учудиха когато тя приплъзна тяло от дясната страна на бодливия си съсед. Острият й поглед проследи околните, тя се усмихна се и изсъска: „Ссссссспокойно, приятели, днешната ми дажба бе доссссстатъчна!” и замръзна в позата на мумия, почти като Тутанкамон. Това обаче в никакъв случай не успокои народонаселението. Знаеха, че не трябваше да я дразнят, да не правят резки движения, защото ако нещо я стресне или изненада може да реагира по различен, непривичен начин. Никой не искаше да опита острите й зъбки, особено „здравословната” й целувка.

Свинката Порка грухтейки се приближи до бунара. Едва си намери място – не едно, а две. Разбута другите без притеснение и накрая се успокои. Не че имаше нещо да я тормози или тревожи. Винаги беше доволна и ухилена. И защо не? Пълна копанка с помия и целият свят, селският двор де, защото за нея това бе Светът, бе неин. Какво й трябваше повече – богата храна и усмихната физиономия. Розовата й кожа и завъртяната опашка контрастираха на Лисината, но това никак не я впечатляваше. Грухтеше на воля, надвиквайки с гюрултията си останалите, и хич не се интересуваше как изглежда, какво ще изтърси и кога. Тя просто винаги беше доволна от всичко и се съгласяваше с всички. Нейното мнение „случайно” съвпадаше с общото. С една дума мислеше се за безконфликтна „личност”.

Хитрият полски мишок Пали сбърчи нос, присви очички, поглади тънките си мустачки и се настани от лявата страна на пуяка Пав. Реши, че до него ще бъде в пълна безопасност. Далеч от Пепа и Фокси. Наистина беше хитър – колко заложени капани си „мечтаеха” за неговата компания и все им се разминаваше. Така беше и в живота. По хитрост само лисицата Фокси му водеше с едни гърди напред. Уж малък, уж неразбиращ, ама уж... Иначе все примъкваше по нещо в мишата дупка – я сиренце, я хлебец, я нещо друго. Гладен и жаден не оставаше. Селският тарикат цвъртеше с пискливия си гласец и много внимаваше да не се заяде с някого. Какъвто беше дребосък ставаше лесна плячка, ама Законът за компенсацията го спасяваше.

Пуякът Пав като разбра, че ще има сбирка, обходи няколко пъти двора да се поразтъпче преди голямата седянка. От опит знаеше, че разговорите ще са дълги, ще може да демонстрира ораторските си способности и да покаже знания. Стъпваше гордо и хвърляше презрителни погледи наляво и надясно, сякаш светът бе в краката му. Разперваше перушина като че ли казваше „Някой да не ме е забелязал?” и се провикваше с онзи характерен гърлен глас. Разриваше прахоляка за някое червейче или семка или просто да вдигне прах. Беше толкова самовлюбен в себе си и открито заявяваше, че никой не му трябва и си е самодостатъчен. Кой ли щеше да го изтърпи такъв нервен, сприхав, неприемащ чуждо мнение, вечно спорещ, мнителен, подозрителен. С една дума – непоносим!

Към компанията с подскоци се приближи и краставата жаба с красивото име Ани. Кой така я беше кръстил тази кикерица?... Всички знаеха, че е заядлива, досадна, че бърза да се изкаже без да изслуша другите и да наложи мнението си. През големите летни жеги всяка привечер квакането й огласяше целия селски двор. Все изтъкваше колко е умна и красива. Така и не можеше да разбере какво толкова не й харесват. Само тя имаше два къси и два дълги крака. Устни като на силиконова хубавица от лъскава корица, пък и беше толкова скоклива. Била крастава... Ами това й се предаваше по наследство! Като огледа всички около плочата, на всеки намери кусур, дори и на Лисана Фокси, ама хайде да не изпадаме в подробности. Наистина – какво не й харесваха?!

Осичката Весна се появи последна. Беше останало само едно свободно място между пуяка Паво и мишока Пали. Не ги долюбваше, но нали нямаше да се жени за тях, щеше да ги изтърпи няколко часа. Пак бе раздавала справедливост някъде. По това си приличаха с ЕжКуско. Той имаше много бодли, а тя само едно жило, но винаги използваха оръжията си само в подходящия момент. Да бяха роднини нямаше да си приличат толкова. Не премълчаваше, а казваше каквото мисли, дори на другия да не му харесва. Тя жилеше и режеше, понякога смъртоносно. Затова всички внимаваха да не опитат жилото й, но и тя литваше веднага щом усетеше опасност от нечий клюн или лапа.

Трапезата не беше богата, но за всекиго имаше по нещичко, де що се беше намерило из двора. Най-важното не липсваше – ракийката. Тя беше в изобилие - стопаните бяха оставили шльокавицата безконтролно и безнадзорно в едно каче под сайванта на другия, долният край на двора, близо до обора, където се беше настанила и компанията.

Таралежът пръв взе думата след първите наздравици и общите фафара-фуфара, кой как и къде е бил, в коя или чия бърлога по време на голямото зимно хъркане, мъркане и връткане от хълбок на хълбок.

Таралежът заразкава как, докато зимувал окопан в землянката си близо до основите на къщата в горният край на двора, дочул хората да си говорят за Господ вероятно, защото било по Коледа...

Ежко:
- Бях се поразбудил и малко повъзбудил, попремалял от глад и носът ми барабар с изтънелият ми стомах надушваха някакви приятни миризми от гозби, когато дочух да се говори на тази тема : „За Бог, за любов и за нещо джиджи-биджи”

Г-жа Грух:
- Аз лично го виждам Господ всеки път когато ми сипва в копанката помия да ям, да се освиня! – и се ухили, и заквича самодоволно от прояснението, което току - що беше получила.

Ежко, не че си налагаше мнението, просто винаги беше прав. Тих, спокоен, говореше бавно. Е, понякога пускаше и някоя лакардия, а другите не можеха да разберат шегува ли се, сериозен ли е или просто се забавлява. По природа дружелюбен, обичлив и търпелив, но несправедливости не понасяше. Е, тогава ежко се наежваше и беж да бягаме, защото започваше да гледа люто. И не само да гледа, ами пускаше в действие безмилостните си иглички. Затова всички внимаваха с него и си имаха не едно, а по няколко наум. Абе, както се казва – уважаваха го!
Ето и сега компанията го слушаше и нямаше как да не го слушат, всички бяха опитвали бодлите му.

- Моята работа като наратор, сиреч разказвач, я поприключих и давам думата на нашите герои.
Е, разказвай Ежко, какво дочу в онази свята, тиха, зимна нощ!

Ежко:
- Тибет е хубава земя - замечтано подкара своят разказ ежът. - Малцина са били там. Повечето животни, както и аз, само сме чували за нея и за филма “Шаолин”.
Та ето какво дочух онази нощ, за което ще ви разкажа със свои думи.

Любовта, която започва от кръста надолу, си е живо съвкупление за продължаване на рода. Любовта, която се заражда в централната, сърдечна област, е временна и обикновено се събужда „бременна“.

Последва буен кикот в компанията.

Ежко продължи несмутимо:

- Пояснявам за сърдечната област: желания на физическа основа; там се събужда копнежът към желания обект; желанията се въртят около физическите тела... намигам познайте с кое око?! - и се ухили.
Връщаме се на въпроса от къде е минавала любовта. Естествено първо през долната част на таковата и после е стигнала до сърцето.
Но любовта, която се заражда в горната част (за незнаещите тя е над главата) и пряко бомбардира мозъка ни, е висша...
Когато съвсем трезво започнем да обработваме визуалната и другите информации, достигащи до нас от даден обект (понеже говорим за любов между женско и мъжко) , се получава... думата още не съм я измислил, но когато я измисля голям ще е приносът ми за наше село и за света.
Докато мозъкът работи, сърцето „спира“ - замира в очакване процесът да приключи, а долу, чаталът... не смее и да шавне. Не бива да спирате мозъчната дейност и да давате власт на сърцето и на оная си работа, защото това не е идеалната любов. Идеалната любов е синхрон на изброените части, но под върховенството на горната.
Така че спрете сърцето си и забранете на оная си работа да мисли вместо вас.
По подобен начин стоят нещата, свързани с вярата ни в Бог. Който казва, че Бог е в сърцето му, е лъжец и фарисей. Бог не е предмет, за да е обект на желание. Бог е отгоре, а вашата майка е отдолу.
Сега чакате притчи ли? Ами четете си ги сами – и се ухили.

Всички бяха затаили дъх. Толкова мъдрост и философия, сред прахоляка наоколо, не бяха чували. Змията го изгледа и просъска:
- А бе, това не е точно така... Ако оставим притчите настрани... И ако помислим само върху любовта, била тя към Бог или към смъртен... ох, премалях от глад от тази дума... - лапна два-три залъка набързо и продължи - ще си дадем сметка, че двете понятия са съвсем различни. И едното не е задължително да изключва другото. Любовта към Бог е труднодостижима и трудносмилаема от простосмъртните, докато любовта към ближния е лесно да я изпиташ (рано или късно). - Удари набързо един гълток от шльокавицата, за да отмие насъбралите се слюнки в устата си. - Истината е, че ние само се правим, че обичаме Бог от суета или от мода. Ние не можем да постигнем Нирвана, колкото и да
ни се иска, затова са ни необходими по-възвишени цели и начин на живот. Хубаво е мъжко и женско да живеят заедно, да се любят и говорят. Защото мъжкото е свързано с духовното, а женското - с материалното начало. И когато са заедно се постига равновесие във всеки един от тях. Когато живеят поотделно нишката се къса и всеки изпада в своята същност. Ненапразно най-рано умират самотните хора. Единият губи връзка с духовното, а другият със земното начало. Сексът не е без значение, той също е плод на духовно и материално съчетаване. Ненапразно сексуално желание имаме само към определен индивид или някой има към нас. Когато сексуалният живот е просто едно животинско приключение, това води до фригидност при жените и при мъжете. Безразборният секс е най-глупавото и безсмислено нещо. Тогава духовното и материалното се разпадат, както при самотата. Само че, освен че смъртта настъпва по-рано в тялото, в този случай тя настъпва в жизнените сокове на мозъка и организма много преди смъртта. И да завърша с нещо хубаво: Обичайте се преди да се самоунищожите!

Осата Весна:
- По-скоро остави Бог настрана. От притчи още никой не е умрял, докато заради нечия вяра в богове много невинни същества са били избити.

г-жа Грух :
- Имаш право. Доста свинки и много друга твар са дали фира заради религиите.... Ама боговете дали ги има или не, нямат вина за това.

Кучето Глупи:
- Ежко, с теб рода ли сме? Само инфо - има два вида таралежи - кучешки и свински?

Ежко:
- Още не сме се сродили, но никога не е късно.

г-жа Грух:
- Какво ви става? Вие да не се подозирате? Ето, така се разваля приятелството - Бог, любов и секс! Три в едно... И две, и сто различни мнения по въпроса...

Пуякът Пав:
- Направо ми запецнаха чакрите докато се опитвах да ви проследя мненията... Ако допуснем, че няма Бог - тогава зависим от самосебе си, от начина си на мислене и действие - признавам, че за много същества си е страшничко. Добре де, но ако има Бог и той ми е дал мозък... - тук цялата компания се заля от смях и почти в един глас изрекоха: „- Точно на теб ли?!...“ След като попритихнаха, Паво продължи мисълта си: - ... както и свободната воля да избирам как да постъпвам, значи той очаква от мен да използвам тези неща. И пак страшно много от нас не искат да ползват нито мозъка си, нито правото си на свободна воля. Мисля си, че такива същества са богохулници .
И пак, в същия ред на мисли, да стигнем до секса и любовта. Откъде накъде е решено, че сексът не е богоугоден... Дори и тези "мислители", дето са стигнали до такъв извод, те как са се пръкнали на бял свят?
Ако постъпвахме така, както някои си мислят, че е "богоугодно", нали щяхме да изчезнем като вид.
Виждате ли, нямам нищо против съществуването на Бог... Имам, обаче, страшно много против това как някои тълкуват кое им харесва и кое не. Ами Господ като е дал на антилопата крака да бяга - тя ги използва, за да избяга от хищниците. Дал е на лъва, мускули, зъби и нокти, за да хваща жертвите си ... и той ги използва - иначе ще умре от глад. Дал е мозък и свободна воля... и защо повече от половината пуяци не искат да ги ползват - за мен си остава пълна мистерия. Единственият сериозен отговор е, че сме еретици и затова понякога ни слагат във фурната ... не само по Коледа. Приятно ми е да се "гъбаркам" с подобни теми, но те повдигат много важни въпроси ... Защо съм тук? Какво точно искам? Страшно ми е да го споделя, но моето скромно мнение е, че поне 70% от пуяците не знаят какво точно искат. Ще бъде пълна глупост да твърдя, че във всяка част и секунда от живота си аз съм напълно наясно какво искам и каква е целта ми... но поне се опитвам да го разбера.
Та, все пак, винаги ме е напъвало да попитам: ако сексът не е приятен на Бог, защо ни го е натрапил като единствен възможен начин на размножаване и оцеляване. И другият въпрос, който винаги ме е вълнувал, е: Защо трябва да има официални религиозни институции и само те да "монополизират" правото ми да се моля, вярвам или .... каквото там си въобразявам, че правя, за да контактувам с Бог?
Бог да не е байрак да го развявам пред другите. В какво вярвам и в какво не е много личен въпрос (и определено не вярвам на хора дето ме учат в какво да вярвам).
А що се отнася до любовта, по-добре веднага да умра, отколкото да живея живот без любов... с всичко, което тя значи за мен - от животинския секс до най-възвишените трепети и пориви на мисълта.... Убеден съм, че ако Бог не искаше да е така, нямаше да ми даде сърце и разум да го измисля. – гордо заключи той, опиянен от гласа и умотворенията си.

Ежко
- Прекратяване на чувствата и различаването чрез неутрализация...само така можеш да видиш Господ и да постигнеш нирвана.
Мислих с главата си за любовта, чистата. Сърцето - беше точно така, както го казвам – замряло и оная ми работа не шаваше. Говорим за чистата любов, не за оная, другата, дето се таковаме женското и мъжкото. Другата е продукт на сърцето. В момента, в който мозъкът престане - което е относително - да разсъждава, тя се материализира и започваш вътрешно да гориш, да желаеш, да любиш. И после ти изгарят и другите работи, тогава идва моментът на нагона. Ако спреш дотам, си е така, както го казах - чисто таковане. Ще ползвам думата кундалини, която дочух от хората, за да се получи равновесието или ако искаш отново главата да е водеща, ако си запазиш главата цяла, оставаш в сферата на идеалната любов, истинската, чистата, святата. Тя отнема много сили и енергия. По-лесно е да обичаш със сърцето си. Така мисля и не налагам моите разсъждения над вашите. Аплодисменти за вас! – и намести очилцата си и вдигна чашето си.

Змията:
- Ежко, любовта - чистата, святата... дрън, дрън, дрън - е егоистична по своята същност. Идеалната любов е към Бога, а Бог е вътре във всеки от нас. На мен ми се струва, че е сериозен егоизъм да си така влюбен в себе си, че да се пишеш с главна буква Бог и да мислиш, че ние няма да се сетим в кого си влюбен всъщност. Не ме разбирай грешно! Чудесно е, че даваш и получаваш такава любов, в която нищо не може да ти се противопостави. Уважавам силата, която имаш, за да се приемеш такъв какъвто си и да се обичаш - не е по силите на всеки. А колкото повече любов имаш, толкова по-способен си да даваш и на другите. Имам предвид любовта, която извира от сърцето ти и прелива от теб към другите, а не онази, която натрапваш на някого с цел да получиш в отплата неговата любов.

Кучето:
- След тези думи, Ежко, вече съм сигурен, че сме си род, и то близък. – отчете присъствие Глупи.
Прочетено: 75 пъти
Потребителски аватар
Дамян Гочев
Ентусиаст
Ентусиаст
Мнения: 563
Регистриран: ср мар 09, 2011 16:23
Репутация: 266
пол: Мъж

Re: В ПОЛСКАТА ШУМА

Мнение от Дамян Гочев »

Кучето:
- След тези думи, Ежко, вече съм сигурен, че сме си род, и то близък. – отчете присъствие Глупи.

Пуякът:
- Аз винаги си поставям цели. Независимо какви, може да са и най-малките и нищожни задачки, но ги имам винаги. То това иначе живот ли е или инертно състояние? Преди често се оставях на течението, но след това се стреснах от себе си . И няма да повтарям тази грешка, защото нямаме време да изживеем всичко, няма време за губене. Пилееш ли си времето - не живееш. Действай. Говоря по принцип за всеки, който ни слуша.


Ежко се обърна към Змията:
- Последно казах това : ...истинската, чистата, святата – тя отнема много сили и енергия, по-лесно е да обичаш със сърцето си. Но ти понеже си глуха, нямаш уши и чуваш само себе си.

Осата:
- Колко ли процента са животните, които могат да изпитват чиста любов? Без да очакват нищо насреща? Да обичат някого защото... просто защото го обичат! Защото е той и присъствието му допълва тях самите. Колко ли животни наистина обичат Бог и го следват, без това да са празни приказки и показност? Не знам, но ако процентът беше по-голям, светът, а и нашият двор щяха да са по-хубаво място, защото щяха да са изпълнени с любов и светлина. Уви, животните сме егоистични същества и обичаме на първо място себе си и искаме винаги нещо за себе си. Вярно, в днешно време, ако не мислиш за себе си, никой не мисли за теб... И това е един страшен кръговрат. Не знам след колко столетия цивилизацията ни ще мине на друго ниво и дори няма да има нужда да се говори за това - коя любов каква е и как трябва да обичаме. Много ми се иска всеки ден, по малко, любовта към всичко да расте в сърцето на всеки.

г-жа Грух:
- Идеалната любов е само майчината/бащината любов и никоя друга. Тя не изисква нищо, а дава всичко.

Ежко:
- Шаблонното мислене не дразни, но щом някой е изразил мисъл различна от общоприетата... Всеки има право на това да изкаже мнението си, защото говорейки и аз изаснявам нещата сам за себе си. Опитвам се да мисля и да разсъждавам, излизайки от утвърдените коловози.
За незнаещите - протестант съм, май вече анархист. Някой да е усетил или да се чувства „зарибен” или да е чул да проповядвам...?
Нирвана могат да постигнат само отшелници и монаси. Не съм монах и сексът и сърдечните чувства не са ми чужди. Опитвам се да надникна зад това по моя си път. Защото си имам мой път и искам да си го извървя така, както на мен ми се ще.
За да обичаш себе си първо трябва да обикнеш света. Цитат от Библията: "Обичай ближния си!" – безусловно!
Ето за това човеците си говореха онази нощ.
Ако си самовлюбен, ако на първо място поставяш любовта към себе си, си егоист и самодостатъчен кретен.
Христос е знаел, че за да се случи тази любов, онази любов и всички други любови, за да се случи нещо красиво в нашия свят - до там се стига през разпятието и го е приел, дарявайки, докато е бил жив, безусловно любовта си към ближните.
Не е вярно, че майчината и бащината любов са най-чисти. Колко изоставени кукувичи деца има? Повече няма да питам. Ако проповядвам нещо тук, то грешно сте ме разбрали. И завършвам - мake love, not war!

Змията:
- От първите ти думи по темата заподозрях, че си евангелист. Имала съм си вземане - даване с тях. И не ме дразни нешаблонното мислене, напротив, не мога да понасям клишета и се възхищавам на тези с богато въображение и смелост. Дразнят ме патетичността, демонстративната набожност, претенциите за непорочност и възвишеност. Говоря по принцип за маниерите на евангелистите (адвентистите), и засега няма да кажа друго, за да не засегна лично теб.

Ежко:
- Протестантството е религиозно движение, възникнало в Европа от католицизма по време на Реформацията през 16 век, което си поставя за цел духовната обнова на християнството. Днес то е едно от трите основни течения в християнството. Терминът покрива разнообразно множество от религиозни виждания, изповедания, личности и организации.


Змията:
- Ежко, благодаря за инфото, но не мисли, че не съм запозната с факта, че протестантството не е хомогенно, а е "ветрило" от религиозни възгледи. Религиите и митологиите са една от сферите ми на интерес. Харесвам доста от протестантските трактовки на християнството, но не харесвам разминаването в думи и дела (за да не употребя по-силни думи ) на протестантите, които познавам.

Ежко:
- Аз също съм запознат, но просто протестирам срещу всяко статукво.

Змията:
- Защо?

Ежко:
- Защото целият свят е "ветрило" от религиозни възгледи. И ще те цитирам дословно: "Харесвам доста от протестантските трактовки на християнството, но не харесвам разминаването в думи и дела..." и за разлика от теб, не познавам адвентисти и др. подобни.

г-жа Грух:
- Аз пак за децата... Нещо не мога да схвана... Децата се обичат не само ако са направили така, че да се гордееш с тях... Или? Това, което искаш, понякога се разминава с това, което става, но това не е причина да ги обичаш по- малко... Наистина не разбрах какво искаш да кажеш.

Змията:
- Потвърждавам думите на Осата, за да ти докажа, че няма любов без егоизъм. Ако не мислиш за себе си и какво те удоволетворява, как ще обичаш? Не може да има любов към нещо или някой ако те дразни. Нещата са взаимно свързани и едно без друго не вървят.

Осата:
- Май объркваме понятията. Егоизъм е когато очакваш любовта ти да е споделена, когато очакваш нещо от обекта на чувствата ти. А е нормално да не изпитваш любов към нещо, което те дразни или просто не харесваш. Тогава не знам какво е, но не е егоизъм. Както е нормално това или този, когото обичаш, да те прави щастлив. И не от егоизъм, а от радостта, че той съществува и че краката ти треперят заради него. Не знам, вярно е, че има доза егоизъм в любовта, затова и се чудя колко процента са безкористно обичащите.

Кучето се пробуди стреснато от дрямката си:
- Какво мърсувате тука за мен, бре? – в негов стил пак се включи не на място - Абе съжалете се и не си го причинявайте на мерника ми, че и без това ми се хапе божествено. Сектанти такива, ама онакива. Кога пък мене разбрахте аз коя религия и на кой поп вярвам и защо да вярвам, та чак и роднини. Нямам роднини и моля не използвайте този майтап тук. Достатъчно се набогохулствахте, сега оставете Дева Мария да върши работата си докато има още мисия в този си живот. Бог е разум, Бог е сила, Бог е вяра, Бог е справедлив по своему, Бог е всеки за себе си, стига да се открие, а не се ли намери, е нищо и никой - мухльо, слуга на собствената си алчност и слепота. Губещ сетивата на същността си, роб на невежеството, твар безполезна. Каквото и да е, трябва всеки да намери своя Господ, за да оцелее. Роднина съм бил, много филми гледате бе, не си го причинявайте.

Г-жа Грух не сдържа възхищението си от Осата:
- Прекрасна си! Това е единственото свежо нещо, което чух по тази тема.

Ежко:
- Куче, ти що се дразниш - подсмихвайки се - ако не ти харесвам за роднина може да го кажеш в прав текст. Ако обичаш само себе си - това е равно на /егоцентризъм. Да приемем, че Бог - като сам творец на света - е егоист, егоцентрик и самодостатъчен. Щеше ли да проповядва любов, щеше ли да е самата любов и да издава такава заповед: „Възлюби ближния си, така както обичаш себе си."

Кучето:
- Ако на мен ми е през задните лапи за Бог, на него през кое му е за мен?

Змията:
- Ежко, любовта - чистата, святата... дрън, дрън, дрън - е егоистична по своята същност, защото идеалната любов е към Бога. Дадох пример само. Децата се обичат, но не всички деца по принцип, а предимствено своите. И тук може да се постави запетайка, защото... и да се изредят куп причини, които по самата си същност са егоистични. Любовта е безкрайно егоистичен акт в самата си същност и няма предиспозиция, при която хората да не пречупват това свое чувство през собствената си меркантилност. Защото така сме устроени, защото друг начин няма. Идеалната любов е към Бога, защото всеки сам носи своя Бог в себе си. Но тя е и трудно достижима, заради самата идея, че любовта не бива да бъде егоистична. Съвършеният егоист обича най-напред себе си, поради което не е в състояние да даде от тази своя любов всекиму, без да го съди и без да очаква нещо. Поради щото няма много такива хора, ние обикновено сме забъркани в играта «любов-себераздаване-страдание». Последното идва, щото това, което сме раздали - себе си - всъщност е незавършен продукт, заради липсата на онова, към което всеки трябва да се стреми - съвършената любов. Не чета Библията. Аз съм моят Бог / ????? / и всяко мое съждение е божествено, ерго правилно.

Ежко:
- Вярно е, че в едни други времена си била обожествявана и отъждествявана с Бог. Вярно е, че тогава всяко твое съждение е било божествено, ерго правилно...
И пак задавам въпроса си: Да приемем, че Бог - като сам творец на света - е егоист, егоцентрик и самодостатъчен. То тогава щеше ли да проповядва любов, щеше ли да е самата любов и да издава такава заповед?
И по пътя на твоята логика изказаните дотук от мен разсъждения са божествени и правилни.
Връщам се отново в началото на казаното от мен и ще го синтезирам така: Трите основни центъра на Любовта са главата, сърцето и размножителните органи, нашият любим чатал и ако те не са в хармоничен баланс се получават някои отклонения в отношенията между съществата.

Г-жа Грух:
- Има два елемента, които подлежат на анализ. Бог казва "Обичай ближния си". Това само по себе си би могло да означава да вменява на чадата си себеотричане, но когато прочетем цялата мисъл докрай можем да забележим, че същността на заръката е "като самия себе си", което абсолютно изключва дори мисълта, че трябва да извършваш каквито и да било действия по себеотричане или саможертва. Напротив, за да обичаш ближния си задължително условие е да обичаш себе си, защото ако ти се мразиш, предполага се, че няма да обичаш ближния. Егоизмът Е божествена проява и израз на любов към всичко останало. Логиката си схванал, приложи я в практиката.

Змията:
- Ежко, в Библията не се казва просто да обичаме ближния, а да го обичаме като себе си.

Ежко:
- Да, така пише - „Обичай ближния си като самия себе си." Но... ако... се окаже, че и извънземните са ми роднини и споделям тяхната религия... /смях сред компанията/ .

Осата:
- Ще ти е трудно да ги обичаш ли? Хм, защо ли егоизмът се приема за нещо лошо, щом на първо място трябва да обичаме себе си? Май просто не бива да е краен...

Лисана:
- Мили мой, приятелю, като толкова си слушал хората, я разкажи за чакрите! – каза с лукави нотки в гласа си смъртният враг на Ежко.

Той я изгледа продължително, усмихна се, намести авторитетно кръглите си телени очилца върху чипото си носле и със спокоен тон, бавно започна обясненията си:
- Интересна тема, любезна! Преди хиляди години йогите са определили, чрез своята изключителна духовна практика, седем основни комплексни системи, които свързват нашия личен свят с двора ни и с останалия свят. Тези енергийни центрове са познати като чакри и са седем на брой.

- 1/ земна чакра
- 2/ кръстна чакра в областта на чатала
- 3/ Манипура чакра
- 4/ чакра на душата
- 5/ чакра на гърлото
- 6/ чакра – „трето око”/челна чакра/
-7/ теменна чакра – абсолюта

Отговори с вещина Ежко, поогледа смълчаната компания и допълни:

Ежко:
- „Любовта се излъчва отвсякъде, стига да и позволиш. Любовта е във всичко наоколо. Тя е състояние на блаженство. Ти имаш рождено право на щастие. И на страдание. Кое избираш?” - се казва в Толтекската книга на мъдростта.

Лисана
- Ооооо, колко любопитно! – ококориха се лисините очета.

Съседите й попремигаха, аха да разберат и тъй като на никой не му се мислеше в този момент, тя продължи:

Лисана:
- Добре, че поясни, защото щях да питам и за нея, за Любовта де... Лелеле, че сложно стана, ако първо започнеш да мислиш за чакрите и после за друго, май ще се объркаш и ще се откажеш... значи, сменям местата на т.2 с т.1 и хич няма да ги мисля.

Г-жа Грух реши да наруши мълчанието на другите и взе думата:
- Това с чакрите си е сериозна работа, Ежко! И как съм живяла аз досега, без да знам коя, кога, как и защо се е отваряла и затваряла ....ей, така стават житейските недоразумения. – И веднага в главата й се появи мила картинка с многолюдната й челяд.

Ежко:
- Винаги съм много сериозен! – той внимателно изгледа съседката си, която продължаваше да шава върху двата стола, тя така и не се намести до края на вечерта.

Рижата бърборана не спираше:
- Ама, чакайте сега, та за коя чакра става въпрос? За гълтателната ли? Уточнете се! Аз ги обърках вече, ама и на нея ще й е все тая – уж неразбрала, се правеше на “света вода ненапита”.

Г-жа Грух:
- Ха така, на същото мнение съм, Лисано!

Лисана:
- Светкавица си ми ти и в главата, и в устата! – погледна я подигравателно. - Като оставим настрана 7-а чакра, всичко останало си е чиста проба мозъчна атака! И на когото са му слаби ангелите е нокаутиран. Който може да издържи на импланти може и да оцелее , ама не е съвсем сигурно.... Апропо, третата чакра в коя област е? – сякаш забравила нещо, демонстрирайки чужди думи в речника си, не го оставяше на мира.

Ежко:
- 3/Манипура чакра е пъпът, коремът, тумбакът – с усмивка й отвърна многознайкото.

Лисана:
- Мммммм, любимо място! Добре, че поясни. Не че се заяждам, ами да съм наясно... - Колко пъти искаше да се домогне до мекото му коремче. Не да го погали, а да го захапе и ... довърши. Сега с думи можеше да си го позволи и любезничеше до припадък.

Всички бяха притихнали и ги слушаха. Въздухът започна да се наелектризира. В този така интелигентен разговор се прокрадваше лека „престрелка” с думи.

Лисана:
- 6-та чакра кога се отваря? При среща с друго чело става ли ?... – не мирясваше Лиса.

Ежко:
- Не, при удар между рогата! – отвърна и подобаващо той.

Лисана:
- Ахааа, значи първо рога трябва да му сложа! – не отстъпваше хитрушата и се подсмихна недвусмислено. Кокетката подпря муцунка с предни лапи и гальовно погледна Ежко.

Осата реши да изплете думите си в стихове на своя си диалект, който много напомня онзи на пчелите, но нейният е малко архаичен. И донякъде успя да привлече вниманието на околоните:

Осата:
“Да бех ти кажала що ти мисла.
а не да се преправам на светица.
И немаше толку бърже да ми писне
од теб, коя шо се прай на щипната девица.

Да бех ти фърлила проклетата мотика,
с коя прекопах бобот из мойте двори
и теб да те ошетам у най-блиската тръстика,
та да вида втора чакра у мене како ке се отвори...

Да бех си ставила у пазувата бела роза...
та белким некой сети се да ме мириша.
Па ТПЗ-то од главата знаш си пати!
Наместо практика - таа седнала да ми се клати!?”

Лисана:
- Мила Осичке, а някаква комбинация с ТКЗС-то има ли? – ехидно попита тя.

Осата:
-ТПЗ - Тъпа Патка Заспала ! – не й остана длъжна.

Лисана:
- Хахаха, умница си ми ти! – и помаха с лакираната дясна лапичка.

Ежко се засмя и чуството му за хумор не закъсня:
- ТКЗС - тъпа коза заспала в сеното... - и след него се засмя цялата компания..

Лисана:
- Хихихи ... и пропуснала... удоволствието ли? … Горката, ако са и объркали чакрите! - хихикаше рижата опашана.

Мишок:
- Сигурно е пропуснала... може да е била дефектна, без инджиктопляктора си... знаеш ли? - цвъртейки се заливаше от смях. Откъде я измисли тази сложна дума при толкова оскъден мозък, чак той се изненада.

Лисана:
- Ах, ти палавнико! – и му изпрати въздушна целувка.

Тъй като сред тях нямаше коза, можеха да се посмеят на воля за нейна сметка. Стана весело, отпуснаха се и вдигнаха поредната наздравица.

Набрал смелост и леко изчервен от нейното внимание, Мишокът изтърси още нещо:
- Бог дал на мъжките мозък и пенис, но кръвта е само толкова, че по едно и също време може да се използва само единият орган.

Аудиторията на женските се разсмя.

Жабата:
- Ха така - на същото мнение съм! – изквака краставата зеленокожа.

Лисана:
- Светкавица си ми ти и в главата и в устата! - не спираше с ласкателствата Първата сред първите.

Ежко само ги гледаше, подсмихваше се и си пийваше от шльокавицата. Сухите круши и ябълки, появили се незнайно откъде, бяха страхотно мезе.

Рижата бърборана не спираше да се прави на неразбрала:
- Ама чакайте сега, та за коя чакра става въпрос? За гълтателната ли? Уточнете се! Ама тя многофунционална бе, Ежко. Аз наистина съвсем ги обърках вече.

Мишок:
- Каквото и да кажете, аз съм съгласен – започна да заваля език Мишокът. - Присъединявам се към всичко и всички! Обичам ви – вас и целия свят! За мен е удоволствие да съм в тази компания! Наздраве, приятели! – и докато махаше с лапи да обяснява какво, кого и колко, катурна кратунката с огнена вода.

Осата:
- Е, това вече е прекалено! – възмути се жилото. - Хората са казали : “Пий, не пилей!”

Мишокът бе толкова доволен, че изобщо не чу острата забележка. Целият свят му се бе усмихнал и той на него. Абе, щастливец!

Понеже сивият косматко-мустакатко не можеше да я впечатли с ум, Лисана само му хвърли един изпълен с досада гладен поглед и продължи:

- Пак се връщам на 7-а чакра или по-точно на това, което е над нея: Бог - Светлина, Сила, Енергия, която уважавам, въпреки че не я виждам! Мога да говоря още, но вече ми става неудобно!

Осата:
- Боже опази! Тя и неудобство! - избръмча жилото.

Лисана:
- Каза ли нещо? – я стрелна с поглед лукавата персона. И продължи невъзмутимо:
- Ежко, спирам, защото има опасност с моите словоразлияния току виж да те надприкажа. Заедно ще напишем трактат на тази тема, още тази вечер. – И му намигна. - Всичко може да се обясни, но не на всеки! Искаш ли, любезни мой?! – заключи целомъдрено опонентката му и малко нервно размаха рижата си опашка. С такъв яд забърса краставата жаба, че почти я скри, направо я изстреля от стола. Докато се усети какво става, зеленокожото крекало тупна в прахоляка и започна да киха и квака от влезлите междувременно в носа й напудрени лисичи косми.

Ежко:
- Хахаха, някой ден, но не сега! – засмя се от сърце добродушкото.

И двамата знаеха, че това никога нямаше да стане. Познаваха си бодлите и зъбките до болка и в буквален и в преносен смисъл.

Най-накрая ЕжКуско успя да доразкаже историята си на нацапканите вече разбирачи:
- Все пак нека ви разкажа точно за какво се говореше в къщата...

Накрая всички бяха здраво опиянени, наджвакани, нацапкани, нафиркани, както се казва до козирката, ухилени до уши и се започна едно прегръщане по братски, та от ляво ли не щеш, та от дясно ли, бацкане, целуване и никой в този сюблимен момент не усети бодлите на таралежа.

Ех, свят шарен, шарен още писан!

редактор: Дочка Митева
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Поезия, лично и чуждо творчество!!!”