Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Аз съм

Всички таланти под един покрив.
Потребителски аватар
Атараксия
Ентусиаст
Ентусиаст
Мнения: 331
Регистриран: съб юли 21, 2007 01:50
Репутация: 19
пол: Жена
Местоположение: тук някъде
Контакти:

Аз съм

Мнение от Атараксия »

И така, да взема, че да пусна и аз нещо. Предварително казвам, че това го има и в други сайтове, постнато с други никове, но ако се наложи, мога да ги посоча, за да няма съмнения относно авторство и т.н.
Ако някой вземе, че го хареса, може и друго да изровя.

АЗ СЪМ

В търсене на невъзможната реалност

Питаш ли се някога кой си? Не какъв искаш да бъдеш, а кой си в действителност. Аз лично си задавам този въпрос по-често, отколкото е полезно.
Коя съм в действителност? Съвестта ми чиста ли е? Преследват ли ме нечии очи, които съм измамила? Егоист ли съм?
Знам, че съм безнадеждна романтичка. Че мечтая за неща, които и децата смятат за невъзможни. Хората се опитват да оковат душата ми в рамка, но не успяват, защото аз съм всичко, от което се страхуват. Греха и изкуплението. Желанието и омразата. Радостта и болката. Аз съм началото и края на всичко. В мен спокойно съжителстват в хармония лошото и доброто.
Защото съм жена. Жената е всичко, което пожелае да бъде. Светица. Грешница. Скитница. Вещица. Любима. Гордиев възел от емоции, мисли, енергия и желания, който дори мечът на Александър Македонски не би могъл да разсече. Ангел и демон в едно неразривно цяло.
Аз съм огън, кръв и страст. Опитвам се да бъда добра, но не мога. Някой изобщо може ли? Не. Мен поне не ме е страх да си го призная. Да поема вината си. Но това не интересува никого, нали? Хората предпочитат да не ме забелязват.
Всъщност никога не са ме забелязвали, макар че съм тук от години. Свикнах с това. Аз обаче ги забелязвам. Знам точно какво очакват от мен. Знам също и че никога няма да оправдая очакванията им, но не защото не мога, а защото не виждам смисъл.
Аз съм хаос. От знания (полезни и напълно излишни). От надежди. От копнежи. Аз съм сестра, дъщеря, приятелка, любима. Пазя тайни, които нощем ме пробиват отвътре като нажежени до бяло остриета. Помня хиляди неща.
И все пак не знам коя съм. Може би съм това, което някой друг иска да бъде. Може би съм част от света - от морето, от скалите, от въздуха, от огъня, от историята. Щурчето, което свири нощем под прозореца ти. Цветето, което някой затъква в косите на любимо момиче. Вятърът, който оплита пръсти в косите ти. Звездата, която пада, за да сбъдне най-съкровеното ти желание.
Аз съм вечно младата вещица, която нощем гони Луната, яхнала метла от ароматни билки.
Аз съм най-добрия ти приятел.
Аз съм неистовото любопитство в очите на детето.
Аз съм Млечния път.
И само едно нещо искам - да успея да не забравя, че съм била дете. Че тогава в моя свят чудесата са били просто форма на живот.
Прочетено: 4919 пъти
Нямам особена вяра на психично здравите!...
Изображение
Потребителски аватар
liyah01
Почетен член
Почетен член
Мнения: 2726
Регистриран: ср юли 04, 2007 08:43
Репутация: 95
пол: Жена
Местоположение: София

Мнение от liyah01 »

...звучи задълбочено - браво, много е добро..имаш един "успех" и от мен :smile: ;-)
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283225
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Мнение от Mozo »

Разкошно! Сериозно. Щях да подмина и да не напиша нищо, ако не мислех така.
Потребителски аватар
Атараксия
Ентусиаст
Ентусиаст
Мнения: 331
Регистриран: съб юли 21, 2007 01:50
Репутация: 19
пол: Жена
Местоположение: тук някъде
Контакти:

Мнение от Атараксия »

Ами щом се харесват... Засега ще ги копирам от едно и също място, за да не ровичкам из стари регистрации.
Продължение на "Аз съм" няма, а следващото може да е малко депресиращо, но е логично, като се има предвид поводът, по който съм го писала. То е без заглавие и така го пускам.

За да възкръснеш, трябва да умреш. За да умреш, необходимо е да си живял.
Живеех като вятъра в косите на жена. Долавях аромата на дните и оглушавах от апокалиптичния писък на минутите. Опитвах се да уловя и да задържа секундите в шепите си. А някъде там Някой умираше. Някой, който носеше моето небе в очите си. Някой, без когото животът изпадна в агонизираща абстиненция. Умираше сам.
А светът препускаше наоколо в екстаз, опиянен от собственото си съществуване – жесток и безгрижен като дете. Жаден за още и още живот.
Стоях отстрани и наблюдавах потока на времето. Не ме докосваше. Сменяха се бързеи и тихи води. Сменяха се хора. Сменяха се любови и омрази. А нещо в мен бодеше като острие на нож, пронизало сърцето. Блестеше като сълза в окото на любим. Шепнеше, но не разбирах думите, излезли от древни, забравени заклинания на изчезнали в хилядолетията жреци на езически племена.
Надигна се бунт от копнеж – по нещо неестествено и страшно. Непознато. По човек. По Някого. По едно топло рамо, до което всички тревоги да стихват. По една-единствена нощ, когато заедно ще търсим звезди в мастиленото небе. По път, който да извървим двама докрай.
Страстта копнееше за триумф над прозаичното. Разумът развяваше бяло знаме, а над бойното поле кънтеше победният крясък на инстинктите. И върху всичко се стоварваше тежестта на времето. Вериги от танковете на годините премазваха всичко по пътя си напред към хоризонта на вечността. Хоризонт, който не си способен да достигнеш, ако си сам.
Посреднощ въздухът в стаята ми кънти от вика на едно име. Името на болката. Името на непоносимата нежност. Името на онзи Някой, който завинаги остава там някъде назад, “пак на двадесет и две”. По завесата искрящ паяк плете сребърна мрежа, разказвайки мита за майка си Арахна. Слуша го единствено тишината на нощта. А може би го чува цялата Вселена. Аз не – имам си своята лична приказка, която никога не разказвам дори на себе си. Защото някои приказки са страшни!
Сънят облича карираната риза на обичан докрай, до изнемога мъж. Една жена се пита къде е Бог. Има ли го? Струва ли си?… Защо вече не се случват чудеса?
Защото Бог принадлежи на своя свят, на своето време и на своите хора. Единствено. Защото тук сме само ние, а помежду ни зеят черни бездни, пълни с нещо по-смъртоносно от отрова.
Безразличието!
Скръбта от незаслужената несправедливост на Живота!
Яростта заради непоправимото!
И този копнеж. Копнеж по безнадеждно изгубеното!
Когато една липса стане твърде силна, преставаш да я чувстваш. И се превръщаш в поредния аскетичен съзерцател, притихнал в очакване на момента, когато ще може да потърси сметка за грубиянските шеги на Космическия шегобиец – този малък инфантилен негодник. Поредният удавник, изхвърлен на брега на времето.
Нечия ръка пише историята на безкрайността, а безвремието се превръща в нейно единствено измерение. Нечий спомен бавно избледнява под стъпките на дните ни. И ето ни в прахта! Отново сме в началото на всичко.
Нямам особена вяра на психично здравите!...
Изображение
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283225
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Мнение от Mozo »

Понеже аз не мога да пиша такива неща, винаги съм се чудел как става тази работа, а и е причина да се възхищавам на хора, които го могат.
Потребителски аватар
Атараксия
Ентусиаст
Ентусиаст
Мнения: 331
Регистриран: съб юли 21, 2007 01:50
Репутация: 19
пол: Жена
Местоположение: тук някъде
Контакти:

Мнение от Атараксия »

Според личната ми к7арта съм на 30 години, но аз предпочитам да си казвам, че съм на 15 в евро.

Иначе може още едно, но предупреждавам, че есетата са на изчерпване и след един-два поста ще съм принудена да мина на стихове.

За какво да си поговорим този път? За любовта? Или може би за омразата? За приятелството?... Не. Нека да е за самотата! Самотата в различните й измерения. Самотата, от която казват, че се полудявало, но и от която никой още не е успял да избяга. Самотата, от която всички се страхуват до смърт.
Когато знаеш, че никой не те чака някъде там. Че никой не знае кой си и къде си. Когато знаеш, че не зависиш от никого. Че нямаш задължения и отговорности. Няма чувство за вина. Когато си наясно, че не дължиш нищо на никого и на теб също не ти дължат нищо. Когато правиш каквото си поискаш и се прибираш когато си поискаш. Когато живееш без непрекъснатата необходимост от компромиси. Когато си себе си. Когато мечтаеш. Когато се бориш. Когато плачеш. Когато се смееш. Защото така ти харесва, а не защото трябва или не трябва.
Когато си сам обаче, освен да се страхуваш, можеш да направиш най-честната, най-суровата равносметка на живота си. Да чуеш присъдите на съвестта си и да се помириш. Заставаш сам срещу себе си и виждаш истината – гола, може би леко смущаваща, а може би дори доста грозна. Спомняш си онези, които си обичал. Които си обидил. Които си ненавиждал. Спомняш си очите им и от техния поглед дори Господ не е способен да те спаси.
Великите хора са били и велики самотници, дори сред неизброимо множество. Именно от самотата се раждат великите неща. Безсмъртните. Самотата на великите хора създава онези отличителни белези, характеризиращи всяка епоха и всяко поколение. Тя е изворът на вдъхновението, създаващо стихове и песни, но ражда и ужаса. Защото, както е казал Аристотел, „който намира прелест в самотата, трябва да бъде или звяр, или бог”. Всеки сам решава какъв да бъде.
Нямам особена вяра на психично здравите!...
Изображение
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283225
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Мнение от Mozo »

Дам, самотата е кофти нещо :cry: .
Потребителски аватар
Атараксия
Ентусиаст
Ентусиаст
Мнения: 331
Регистриран: съб юли 21, 2007 01:50
Репутация: 19
пол: Жена
Местоположение: тук някъде
Контакти:

Мнение от Атараксия »

Защо не издам ли? Например защото нямама пари да се самофинансирам, защото не ми се занимава да търся издателство, защото не съм способна да убеждавам този и онзи, че видш ли съм много добра и книгата сигурно ще се продава...
Та това са основните причини. Може би ми трябва агент, който да движи тези въпроси.
Нямам особена вяра на психично здравите!...
Изображение
Потребителски аватар
chukchalana
Начинаещ
Мнения: 72
Регистриран: ср юни 27, 2007 08:24
Репутация: 0

Мнение от chukchalana »

=D> =D> =D> Не мога да се въздържа да не се обадя и аз. Най - много ми хареса първото ти есе -" Аз съм". Може би защото и аз съм жена, но виждам себе си в това есе и съм шокирана . Никога не съм разсъждавала за себе си по начина, по който ти си го написала. Надявам се повече мъже да го прочетат - може би тогава, ако се замислят, по- лесно ще ни разбират .
От сърце ти желая успех, защото умееш да пишеш. Трябва ти само малко кураж :smile: Как беше ?
Който иска - намира начин. Който не иска - намира причина .
Не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш вдруги ден !
Потребителски аватар
Атараксия
Ентусиаст
Ентусиаст
Мнения: 331
Регистриран: съб юли 21, 2007 01:50
Репутация: 19
пол: Жена
Местоположение: тук някъде
Контакти:

Да си поговорим за нощта!

Мнение от Атараксия »

Полунощ е!
Часът на вещиците!
Времето, в което кошмарите оживяват, добиват форми, цветове и смисъл. И излизат призраците. Времето, в което оживяват всички страхове.
Моето време!
Има нещо ужасно красиво в нощта. Ужасно! Защото в истинската, съвършената красота винаги има и доза ужас – див, неистов, нечовешки. Именно нощта е онова велико тайнство, онази всевластна магия, от която всичко невъзможно става възможно. Тя е била тук преди всичко – дори преди онова „... в началото бе Словото...”. От нея се е родил съзидателния Хаос. Бог. Дяволът. Всичко!
Нощем съм друга. Различна. Ставам по-желана, по-барокова, по-единствена. Превръщам се в образ на ръба между фантазия и реалност, чиято съдба се разиграва сред фантастичен, населен с митични същества декор със скалисти дефилета и застрашителни замъци, под озъбени върхове и над бездънни пропасти.
Нощта е моя свят! Светът в който ужасът граничи с искрящ еротизъм, а болката добива размерите на безумно сладострастие. Само в нейния мрак успявам да се движа по миглите на живота, който искам да живея. Не мога да заспя и знам, че не е случайно. Само тогава, през нощта, съм аз. Изцяло съм аз. Много повече аз, отколкото искам да бъда. Прекалено разголена съм!
И няма път за бягство.
От твърде много неща не мога да избягам нощем. Не мога да избягам от усещането, че съм получила жестока присъда, която не подлежи на обжалване, въпреки многото други победи. Не мога да избягам от огледалото, което ме обвинява, че позволявам на младостта да си отива от живота ми. От времето не мога да избягам – задъхвам се в опитите си да бягам успоредно с него. От страха си не мога да избягам. От чувството, че всеки ден съм жертвата в някакъв ужасяващ курбан пред езическия олтар на по детски жестоки древни божества. От необходимостта да изпращам хора, които обичам до крясък. Не мога да избягам от способността си да заемам позиция. От неспособността си да мисля за Утре, докато се опитвам отчаяно да подредя Днес. От навика си да се отчитам за действия, думи и мисли.
Но и не искам да бягам – нито от себе си, нито от нощта. Тя се е разтворила в кръвта ми като наркотик. Замайва ме с аромата си, но не ми тежи. Иначе би ме смазала.
Или както каза преди много време една безименна вече жена:
„Нощта е бар за самотници, влезли да пийнат по чашка и да сблъскат самотата си с друга самота. Нощта е бюро за запознанства, в което се срещаш със себе си, но забравяш да вземеш телефонния номер. Нощта е магия за влюбване, на която не помниш последната дума.”
Нямам особена вяра на психично здравите!...
Изображение
Потребителски аватар
Атараксия
Ентусиаст
Ентусиаст
Мнения: 331
Регистриран: съб юли 21, 2007 01:50
Репутация: 19
пол: Жена
Местоположение: тук някъде
Контакти:

Мнение от Атараксия »

Хайде да направя още едно бързо среднощно включване и тук преди да се опитам да си открадна 3-4 часа сън! Естествено, темата е поредното търсене, което май вече го приключих (слава Богу!), но есето си остана като спомен.

ТОЙ

Виждам го по-ясно, отколкото ако стоеше реален пред мен. А може би, живеейки във единствено въображението ми, ТОЙ е много по-истински от всеки друг. Може би ако утре се появи от плът и кръв, няма да го позная и ще го подмина. Може би вече е идвел, а аз съм допуснала да си отиде незабелязан. Човек съм – греша. Затова продължавам да градя образа му в ума си и там ТОЙ е този, който трябва да бъде, за да продължава да е мое вдъхновение и безсъние. Моята усмивка и гняв. Защото...
ТОЙ ще е този, с когото бих слушала пак и пак „Клетва” на ЩУРЦИТЕ.
ТОЙ ще знае, че черното е цветът на безсмъртието, а не на смъртта.
ТОЙ ще тръгне след мен без да пита: „Къде?”
ТОЙ няма да се страхува да бъде слаб понякога и да заплаче.
ТОЙ ще превръща кожата ми в пепел само с връхчетата на пръстите си.
ТОЙ ще е онзи, чийто поглед ще прониква чак във вените ми.
ТОЙ ще заспива до мен, докато гледам лицето му - обезоръжено от съня.
ТОЙ ще си заслужава заради него да крадеш, да лъжеш, дори да убиваш.
ТОЙ ще знае цената си и моята също.
ТОЙ винаги ще има време за мен и за приятелите си.
ТОЙ ще ми подари за рождения ден плюшена играчка вместо цвете.
ТОЙ няма да е изгубил мечтите си по пътя на собствените си години.
ТОЙ няма да брои минутите, превръщайки ги в пари.
ТОЙ ще танцува с мен на улицата, може би бос, може би само по дънки.
ТОЙ ще е онзи с очи „веднъж вулгарни, някога свенливи”.
ТОЙ ще знае как да оцелее в джунглата, но не и в собствената си кухня.
ТОЙ няма да излиза от стаята ми, когато му крещя: „Искам да съм сама!”
ТОЙ ще е онзи, чиято представа за щастието ще започва от мен.
ТОЙ няма да се умори да бъде влюбен.
ТОЙ ще е еманацията на хаоса и реда.
ТОЙ ще е моето въображение, облечено в плът.
ТОЙ ще е... Истински?!...
На мечтите това им е хубавото - не е задължително някога да стават реалност. Достатъчно е да ги поддържаме живи.
:)
Нямам особена вяра на психично здравите!...
Изображение
Потребителски аватар
Атараксия
Ентусиаст
Ентусиаст
Мнения: 331
Регистриран: съб юли 21, 2007 01:50
Репутация: 19
пол: Жена
Местоположение: тук някъде
Контакти:

Мнение от Атараксия »

sentinel написа:Това последното е най-доброто до момента. Може ли да поздравя с него едно момиче?
Тя си знае коя е.

Благодаря ти, че го сподели с нас...
"Разбира се" за първото и "моля" за второто. Ако ти свърши работа, ще съм малко по-горда от себе си, отколкото досега :) . Обаче с есетата засега дотук. Принудена съм да мина в мерена реч. Ако нещо ново избликне от ума ми пак посреднощ (не знам защо музата ми има такова странно работно време :???: , но това понякога ме убива), обещавам да го кача веднага щом се справя с новата версия на Word. (Добре изглежда новия офис-пакет, обаче е МЪКА, МЪКА-А-А...! ](*,) )
Нямам особена вяра на психично здравите!...
Изображение
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283225
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Мнение от Mozo »

Кой новия? 2007?
Потребителски аватар
Атараксия
Ентусиаст
Ентусиаст
Мнения: 331
Регистриран: съб юли 21, 2007 01:50
Репутация: 19
пол: Жена
Местоположение: тук някъде
Контакти:

Мнение от Атараксия »

Същия. От два месеца го мъча и още не му разбирам. Ама аз обичам предизвикателствата. Във войната на инати съм много добра понякога. Както вика един мой приятел, "може да сме тъпи, ама пък сме инати". Проблемът е, че първо пиша на ръка, после го набирам в Word, за да си го имам и да го редактирам, и едва тогава го качвам в Интернет тук-там. Та затова мръкам.
Нямам особена вяра на психично здравите!...
Изображение
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283225
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Мнение от Mozo »

Щом имаш такъв инат и хъс, значи ще го пребориш рано или късно.
Нова тема Отговори

Върни се в “Поезия, лично и чуждо творчество!!!”