Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

С право името човек

Всички таланти под един покрив.
Нова тема Отговори
hrodopski
Редовен потребител
Редовен потребител
Мнения: 191
Регистриран: чет авг 20, 2009 21:35
Репутация: 488
пол: Мъж

С право името човек

Мнение от hrodopski »

Седнало на пейка в градската градина едно възниско, гърбаво и грозно човече, една хрисима,безобидна душица, унесено гледаше със сините си, по детски чисти очички минаващите хора и плачеше от болка с наранена гордост. Безразличието, жестокостта и пренебрежението на бездушните хора, постоянните им задевки, обиди и навиквания накърняваха нежната му и без това крехка душица. Подигравките и подмятанията на децата, тяхната невинно – наивна жестокост го принуждаваха да ги избягва и заобикаля от далече. Не понасяше закачките им и имитиращото походката му кълчене зад гърба.
Това безобидно и объркано творение на природата живееше само, нямаше си никого, ни една душица на този свят, която да го обича, да се грижи за него и да му дава капчица топлинка и нежност. Беше бездомно и самотно и като пребито куче, накуцващо се влачеше по улиците на големия град- навсякъде гонено и хокано. Как беше попаднало тук и откъде бе дошло никой не знаеше и не се интересуваше от това къде живее и как се поминува. Забързаните, потопени в сивото ежедневие на живота си, хора го подминаваха без да му обръщат внимание и никой не искаше да знае за правото му на живот и мъничко радост.
Това жалко и клето създание беше облечено в дрипи, независимо от непоносимата жега носеше дълго, не по мярка, отдавна потрито и износено палто и ушанка с пуснати като криле наушници. Ботите му бяха очукани и подпетени. Спеше по пейките, на тихи и закрити места между блоковете, близо до обществени сгради и болници, в изоставени бараки и другаде, където му попаднеше, според случая. През зимата квартируваше със скитащи котки и бездомни кучета. Хранеше се с каквото намери, ровеше по казаните, кошовете и контейнерите. Обикаляше павилионите за бърза закуска и се бореше с кучетата за остатъците от баници, кифли или от други закуски, ако имаше късмет получаваше топла баница от някой по- милостив и добродушен човек. Случваше се понякога собствениците да му възлагат работа: да почиства масите, да събира отпадъците и бутилки и в замяна на това, като награда получаваше топла и вкусна баничка
В късния следобед дърветата в парка хвърляха дълги сенки, слънцето клонеше към залез, докосвайки с нажеженото си до червено кълбо гръбнака на Чернатица бавно се спускаше надолу за отдих и покой. Въпреки това беше все още горещо, едри капки пот се стичаха по грубото лице на нещастното човече. То час по час бършеше с опакото на ръката си челото и не спираше да плаче. После стана и се запъти да търси място за нощувка. Пресичайки оживената улица едва не стана жертва на пътен инцидент. Един джип, от онези луксозните, изсвири със спирачките си само на метър от него. Разбеснелият се собственик на джипа с шутове и викове го изпрати до тротоара:
- Къде си тръгнал бе, изрод такъв! Маймуно, за теб няма ли пешеходна пътека! Защо не те прибере господ, за да не грозиш света и да ядеш напразно хляба!
Дълго ходи то из големия град и най- сетне намери едно уединено и забутано място за спане в една тиха и неосветена улица. Подобните на нея улици криеха потенциална опасност за живота на случайните минувачи нощем. На тях се подвизаваше и дебнеше всякаква паплач и измет, но то не знаеше това и не допускаше, че може да стане жертва на нечие насилие.
На сутринта го намериха проснат по гръб с разбит череп. Полицията дълго разпитва свидетелите и накрая заключи, че е убит от банда хулиганстващи гамени, след пореден запой, натоварили го на дошлата линейка и с това всичко се е приключило.
Житейският път на това клето и нещастно божие създание завърши в каца с формалин, за да бъде показвано на бъдещите студенти по медицина, като уникално творение на природата и най- сетне тази безобидна и ненужна твар беше оценена по достойнство в служба на медицината и здравето на хората. Ако не с друго, само това е достатъчно, за да носи с право името човек...
Последна промяна от Kotkata68 на ср окт 02, 2013 19:54, променено общо 1 път.
Причина: Коригирано заглавие! Моля, не пишете само с главни букви.
Прочетено: 114 пъти
Потребителски аватар
kanton
Ветеран
Ветеран
Мнения: 1343
Регистриран: вт авг 25, 2009 16:22
Репутация: 539
пол: Мъж

Re: С право името човек

Мнение от kanton »

Здравей,приятелю
винаги когато те чета,ми се стурува че робуваш на егото си...
при положение че имаш дар слово,защо пишеш тези неща,
Защо не започнеш поредица от любовна лирика,
модел който измества начина на поведение на егото,интелекта ти

егото управлява тъмната стана-демек ниските старсти
интелекта управлява чувствата ,емоциите и ако Ти Приятелю,промениш поведението и начина на писане Душата ще те издигне на пиедестал.

Имай в предвид че за да израсне душата,Ти трябва да дадеш максимума със който разполагаш.

Бъди жив и здрав
Наглеждай мечтите ми. Връщам се в реалния свят.
Матейко
Ентусиаст
Ентусиаст
Мнения: 550
Регистриран: пет апр 13, 2012 06:47
Репутация: 680
пол: Мъж

Re: С право името човек

Мнение от Матейко »

Сега се чудя на себе си, защо се хващам на това хоро, ама пък ми стана мъчно за Хродопски, на който вероятно му е станало тежко от думите на Кантон. Не знам, не знам... Просто мисля, че не бива един пишещ, т.е. споделящ човек, да бъде наричан егоист. Не че всички не сме егоисти, особено пишещите, но това някак си не бива да се изкарва на първи план и оттам да се тръгва към душата на този, който нещо е сътворил. Не напразно казвам сътворил, а не творил. Но това е друга тема и не сега за нея ще кажа нещо. Наистина Хродопски е изкарал от себе си едно мрачно произведение. И наистина, когато човек по този начин обвинява света край себе си в жестокост, той по презумпция се въздига над него, като самата възмутена чистота. Това е доста опасно действие на пишещият, защото читателят не е глупав. Особено българският читател, който освен да чете, между другото живее в доста кално съвремие и не му е приятно да му се поднасят снимки на околния му живот, от който и без това му е писнало. Тези мрачни фотоси нищо не му дават, а четящият иска да получи. Читателят подхожда към било поезия, било проза, с надежда, както дете към Дядо Коледа. Ако читателят бе доволен от живота, не би чел - че защо му е да чете, след като е в рая? Ала той чете, търси светлото, което така остро му липсва в ежедневието. Според мен смисъла на поезията, литературата, изкуствата е по един или по друг, или по милион и друг начини да дарят човек с надежда и вяра в доброто, в успеха за победата на доброто и така в него да разгорят свещицата на любовта в буен и вечен огън. Това е! Простичко е. Това в никакъв начин не обезмисля описанието на мрачни картини. Та тях наистина ги има. Но талантът на твореца е именно в това - от мрака да роди светлина. Та нали Бог именно така е създал света!
Успех ти желая, Хродопски! :thumbright:
hrodopski
Редовен потребител
Редовен потребител
Мнения: 191
Регистриран: чет авг 20, 2009 21:35
Репутация: 488
пол: Мъж

Re: С право името човек

Мнение от hrodopski »

Благодаря ви, приятели, за това че изказахте своите виждания, уважавам правото на мнение и на критично отношение към работите ми. Повечето, да не кажа всички мои работи са в резултат на наблюдения от живота (колкото и нескромно да звучи), героите са мои лични познати, ако някъде съм се престарал, това не означава, че робувам на егото си или може би, приятелю Кантон си прав, затова че понякога в мене доминират подобни чувства, но това не е егоизъм (поне така аз мисля), а съчувствие към неоправданите и нещастни хора, към правото им на живот и за човешка топлинка. Още веднъж благодаря на Матейко за дълбочината на неговия анализ и добронамереност.
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Поезия, лично и чуждо творчество!!!”