.................................................
Много, много отдавна , далеч на изток, в съседство с най-високите планини на света, които някога се казвали Имеон и Имай, а сега се наричат Хималаи, имало едно старо и велико царство на име Балхара.
Някога в това царство лоши хора отвлекли едно малко дете от неговата люлка. Понесли злодеите детето към своята пещера, но по пътя то толкова силно пищяло, че те се ядосали и го захвърлили сам – самичко в гората. Дни и нощи плакало изоставеното и никой не идвал да го спаси. Ала не щеш ли, отнякъде се явила една чудна сърна – сякаш небето я пратило да му помогне.
Тя дотичала при детето и го накърмила като родна майка. Дивно и вълшебно било млякото на добрата сърна. От него детето започнало да расте с часове и накрая се превърнало в голям и непобедим юнак! Очите му били кротки и благи като на елен, а ръцете му били силни и яки като ствола на горски дъб. Нарекли го АВИТОХОЛ . Никой не можел да пребори приказния юнак, а и той никога не закачал добрите хора. Гонел само злите разбойници, защото от тях идвали всичките беди на земята. Чуел ли, че някъде се е появил злодей, намирал го свърталището му и повече никой не го виждал вече . Пропищели всите злодеи по земята, едни побягнали, а други вдън земя се скрили. А когато прокудил и последния злодей от гората, Авитохол излязъл от тъмната гора и се оженил за най – красивата девойка на света.
Така се събрали в едно най – голямата доброта и най – голямата красота на земята! И от тях се народили чудно красиви деца – с кротки еленови очи и силни добри ръце.
Множал се родът на Авитохол. Но все още си нямал име. А синовете му все питали: “Татко, как да наричаме нашия род?”
И преди да умре събрал Авитохол синовете си и внуците си и рекъл:
“ Деца мои, помнете, вашето име ще е най-чудното и най-трудното име на света! Него никой друг народ не ще може да го изговори като вас. И така то ще се запази завинаги чисто! НАРИЧАЙТЕ СЕ БЪЛГАРИ! Оставям ви това име , за да можете да се разпознавате по земята!
За това , пазете го и помнете, че българинът е роден де живее по еленовия закон. А той казва:
“ДОБРОТО БЕЗ СИЛА НЕ МОЖЕ, КАКТО И СИЛАТА БЕЗ ДОБРОТО НЕ МОЖЕ! “
“Ето от този юнак сме произлезли ние българите”, казвали някога хората от Балхара, а когато се раждало дете, го учели: ”Жабите се раждат, за да се крият в тинята, вълците, за да търсят плячка, а ти живей гордо и красиво като елена!”
Дълги векове се предавала от уста на уста легендата за Авитохол.На изток край древния град Балх – столицата на някогашната Балхара/древна България/–думата “АВИ” значи елен, а “ТОХОЛ” значи потомък, син. Много обичали българите този приказен юнак. За това разказвали, че той живял необикновено дълго – цели 300 години. Древните вярвали , че млякото от сърна има вълшебна сила и който засуче от него ще живее векове. Там, където живеели тези българи и до днес се виждат скални рисунки на елени, които днешните хора наричат “еленовите камъни”. А над елените са нарисувани малки слънца. Говорело,че това са небесни елени, които са пратени на света от най-великия бог Тангра – богът на слънцето.
И когато Българите преди 1200 за първи път описали своята история , те сложили най-отпред неговото име – АВИТОХОЛ – Синът на сърната.
